Александър Жендов

От БГ-Фантастика
Версия от 15:01, 13 октомври 2016 на Ботчо (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Александър Жендов

Биографични данни:
Роден на: 26 август 1901 г.
Роден в: София
Починал на: 29 октомври 1953 г.
Починал в: София

Художник:
Области на изява: карикатура

Александър Жендов е български художник-карикатурист и график, журналист, писател-сатирик и обществен деец

Биография[редактиране]

Роден е на 26 август 1901 г. в София. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София. Учи графика и декоративно изкуство в Берлин, а през 1930 г. завършва Висшия художествено-технически институт в Москва.

Комунист още отпреди Втората световна война, през 1950 г. той е изключен от БКП и творчеството му е обявено за несъответстващо на държавната политика в изкуството. Автор на голям брой политически карикатури и графики, печатани в почти всички вестници. В творбите си ясно е изразено съчувствието му към бедните и онеправданите. Писал е и фейлетони.

Един от „бащите“ на българската карикатура. 22 негови карикатури се съхраняват в Художественият фонд „Хумор на народите“ в „Дома на хумора и сатирата“ в Габрово. Занимава се и с илюстрации на книги.

Умира в София на 29 октомври 1953 г.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Разкази[редактиране]

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Публикации в периодика[редактиране]

На руски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Публикации в съвместни издания[редактиране]
  • 1966 г. - „Рассказы и фельетоны“ (сборник) - „Изд. лит. на иностр. яз.“. Сред творбите в сборника е и НФ разказ:
    • „Межпланетный полет“ („Междупланетно летене“)

Цитат[редактиране]

  • 1950 г. - „Александър Жендов - един от най-изтъкнатите художници-комунисти, изпраща писмо до Вълко Червенков. В него Жендов изразява тревога от промяната на отношението на творците към БКП и се опитва да „отвори очите“ на Червенков за грубото администриране, задушаването на критиката и разочарованието на интелигенцията. Писмото обаче е използвано от В. Червенков и Тодор Живков за нападки срещу Жендов, за да се внуши, че който е против ръководната роля на партията, е „прикрит класов враг“, повлиян от Запада. Ударът срещу видния творец трябва да покаже на интелигенцията, че БКП няма да се спре пред нищо, за да наложи пълен контрол върху културната сфера.“