Извънземни мисли за Земното

От БГ-Фантастика
Версия от 15:28, 13 октомври 2016 на Ботчо (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Извънземни мисли за Земното
монография
автор: Елит Николов
Nikolov korica.jpg

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Издателство: Димитър Благоев
Страници: 184
ISBN: 841687668186


Извънземни мисли за Земното е книга от културолога проф. Елит Николов.

Съдържание[редактиране]

  • Слънчевото селение на човечеството
  • Човекът в извънземието
  • Звездното обществено сцепление
  • Извънземни импулси в духовната субстанция
  • Смътните очертания на идното

Авторска анотация[редактиране]

Когато през 1989 г. се появи книгата ми „Земни мисли за извънземното”, космическите начинания на човечеството будеха предимно озадаченост от постигнатото. Онова, което предстоеше да стане, се мержелееше само в догадките ни. Научните очаквания за утрешния космически ден на хората също се разгръщаха като продължение на ставащото в нашия земен живот, или, ако се изразим чуждоезично - като екстраполация на сегашното в бъдното.

Днес, почти четвърт век след тази книга, извънземната човешка дейност започна щедро да подхранва въображението. Дори да го подтиква към обобщаващи научни изводи и предположения. Появиха се устройства за извънземни видове дейности, чието присъствие сега усеща огромна част от човечеството. Та оттам, откъм извънземието, наблюдават какво правим и денем, и нощем. Снимат ни, слушат ни, помагат ни да възприемаме телевизионни и радио предавания, да общуваме и прочие, и прочие. Вероятно се месят в земното ни всекидневие и по друг, но неизвестен нам, начин.

Стана, следователно, възможна, дори потребна и друга научна гледна точка - не само от земята към небосвода, но и към все по-умаляващите се живи и неживи състояния на естеството. Земните мисли за извънземното вече могат да се съчетават и с извънземен размисъл за земните дела, макар той все още да се основава предимно на предположения и очаквания. Именно „предимно”, а не „само”, защото към тях като опори на мисълта се прибавиха и явления, които будят нови и съвсем делови съображения у човечеството.