Христо Карастоянов

Христо Карастоянов е писател-прозаик, драматург и литературовед. Повече известен в други жанрове.

Роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Завършва българска филология в СУ. Работи като редактор. Живее в Ямбол. Бил е директор на местния куклен театър. Автор на реалистична и историческа проза, пиеси, лит.-критически очерци, общо 18 книги.

Хоби: рисува карикатури, свири на китара. Женен, има син. Прозвище: Дядото. Печелил е наградата „Чудомир“ в Казанлък, „Златен ланец“ в конкурса на в.„Труд“, както и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet през 2003 г.

Фантастика

• 1981 г. - „Пропукан асфалт“ (сборник), издателство Народна младеж, отличен с награда на „Южна пролет“ в Хасково.

Нефантастика

Романи

• 1990 г. - „Кукувича прежда“, трилогия; съдържа:

1. „Перпетуум мобиле“
2. „Кукувича прежда“
3. „Сбъркана хроника“

• 1995 г. - „Прашно лято“
• 2003 г. - „Смъртта е за предпочитане“, Голямата награда на „Корпорация Развитие КДА“
• 2003 г. - „Аутопия: другият път към ада“, роман на годината от Фондация „Вик“

Сборници

• 1982 г. - „Матвей Вълев“ (очерк)
• 1985 г. - „Тази вечна земя“ (очерци, в съавторство)
• 1999 г. - „Записки по исторически наивизъм“, награда на СБП за 2000 г.
• 1989 г. - „Вкус на узряване“
• 1993 г. - „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“
• 1996 г. - „Животът: Третата лъжа“
• 2000 г. - „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“ (с Л.Котев)
• 2001 г. - „Нефертити в зимна нощ“
• 2004 г. - „La Vie en Rose и други такива“
• 2005 г. - „Последствия“

Пиеси

• ???? г. - „Адът - втората пресечка вляво“ (гротеска)
• ???? г. - „Снесени от вихъра“ (мистика и черна комедия)

Повести

• 1984 г. - „Перпетуум мобиле“
• 1987 г. - „Сбъркана хроника“

Стихосбирка

• 1997 г. - „Смъртта на Санчо Панса“

Статии

• ???? г. - „Тарзан, или съгласието да бъдем излъгани“