Гадателя (Издателство Либра Скорп, 2018)
| Капанът на времето | |
| Произведение: | роман |
|---|---|
| роман — научна фантастика, мистична фантастика | |
| автор: | Пламен Колев |
 | |
| Издание: | 1 |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 2016 г. |
| Издателство: | „„Либра Скорп“ - Бургас“ |
| Формат: | 13х20 |
| Страници: | 598 |
| ISBN: | 978-954-471-502-1 |
| Екип: | |
| Предговор: | Автора |
| Корица: | Христо Гешанов |
| Художник: | Пламен Колев |
| Редактор: | Денчо Михов |
| Предпечат: | Петра Лимоза |
| Печат: | „Либра Скорп“ - Бургас |
Книгата съдържа романа „Гадателя“ от Пламен Колев.
За романа
- Из доклада на проф. Симеон Янев за бургаската проза 2018:
“Гадателя” на Пламен Колев е роман от 700 страници за живота, по точно за последните 20 години от живота на български летец на Миг-29, който претърпява катастрофа, но е спасен и както обикновено става при ясновидците, отключва неочаквана и за себе си дарба да прониква в миналото и бъдещето със същата яснота и сигурност, с която ние се поместваме в настоящето. Докато се възстановява, летецът случайно, помагайки на припаднала жена открива дарбата си да лекува. И оттук всъщност започва романът за гадателя, който опознава и овладява своята сила в борба с демони и караконджули. Действието се пренася в Странджа, където прероденият летец открива и се представя на племенницата си, която пък увещава да остане да живее с него. Ето как става това: “Евгени Ковачев пристъпи към Магда и леко я прегърна, тя се сгуши в неговото старо пилотско яке и се разплака. От този майски ден те заживяха заедно като едно семейство.”
Намираме се на 62 страница на романа.Това е едва една десета от неговия обем. Случили са се главоломни промени в живота на главния герой. Авторът, както разбирам, психолог по образование, не се занимава с психологическата обосновка на преживяванията на героя; той само маркира събитията. Опознал силата си на гадател и лечител, Евгени Ковачев проумява, че вместо да кара хората да идват при него в странджанската хижа, по-добре е той да отива при тях. Срещу две хиляди лева спестени от пенсията, той успява да купи от търговец от Стара Загора малък бус на старо, а Магда племенницата изкарва шофьорски курс и му става шофьор.
Впрочем всички глави, обозначени на латиница завършват със стих на български или руски като авторите са изредени общо в нотат.Нямам намерение да проследявам сюжета на романа. Ще си позволя само да цитирам заглавията на някои от главите: “Неизвестен мъж показва съкровището на Вълчан войвода”, “Голямата Богородица. Нестинари в Костилово”, “Клането в Бургаския затвор”, “Мъртвец праща SMS от гроба”, “Полтъргайст в Обеля”.
Романът се състои от пет части и епилог. Ето и техните заглавия:”Чародей и лечител”, “Ясновидец и медиум”, “Енигмолог и пророк”, “Гадателя зад граница”, “Прераждане”.
Моят проблем през цялото време бе да определя жанрово този текст зад твърде общото “роман”, което авторът му е дал. Съвсем определено четивото притежава белези на фентъзи, доколкото се потапя в странджански (и не само странджански) фолклорни обичаи, герои и предания, доколкото залага на мистичното в битката между Доброто и Злото. Но не е фентъзи, най-малкото в основната сюжетна линия, която настоява за факшън. Така както го описах би могло да се мисли за “факшън” т.е. факт плюс измислица, но не е и факшън, поради тоталната подчиненост на фактическото на измислицата.
Формалният проблем на този “роман”ни въвежда във фактическия. Пламен Колев умее да фабулира; някои от епизодите са добре изградени, има енергия в образите, постига се индивидуалност. Авторът притежава действено въображение, натрупал е впечатляващ обем от знания в областта на езотеричното, но не може да защити онова, което сам предпоставя като цел на повествуването и което нарича в обръщението си към читателя истинност, но точното му наименование би трябвало да бъде убедителност.
Убедителността на художественото произведение е постигната тогава, когато авторът е съумял да накара своя читател да приеме личните му жанрови норми, тоест разгадал е предложения му шифър и чете текста през него.
Романът на Пламен Колев не спазва собствения си шифър, не само защото не се изяснява в фентъзи или факшън, в едното или другото, но и защото неимоверно раздува сюжетното действие във нефункционални епизоди, за да го видим като една своеобразна липоматоза, т.е. натрупване на излишна словесна тъкан, която пречи, а не работи за убедителността. Авторът сам е усетил това, когато в последната част механично е сглобил идеята за прераждането в една чудодейна среща между земния наследник на пилота Ковачев – гениалният испанец Франсиско Калво с превърнатата в екскурзиантка, племенница на вече мъртвия гадател. С което претупва темата.
Но ако авторът приеме романа си не през оценките на читатели, ценящи единствено приключението само за себе си, той може би ще е направил голяма крачка към истинската литература от типа, който следва.
