Разлика между версии на „Агоп Мелконян“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Предговори и статии свързани с фантастиката:)
(Предговори и статии свързани с фантастиката:)
Ред 147: Ред 147:
 
* [[1983 г.]] - ''„[[Приказки за утрешния ден]]“'' предговор към „Недокоснат от човешки ръце“ (Библиотека Галактика)
 
* [[1983 г.]] - ''„[[Приказки за утрешния ден]]“'' предговор към „Недокоснат от човешки ръце“ (Библиотека Галактика)
 
* [[1983 г.]] - ''„[[Парадоксалната машина]]“''
 
* [[1983 г.]] - ''„[[Парадоксалната машина]]“''
 +
* [[1984 г.]] - ''„[[Една самотна книга]]“'' предговор към „Соларис“ (Библиотека Галактика)
 +
* [[1984 г.]] - ''„[[Книги - хипотези]]“'' предговор към „Черния облак“ (Библиотека Галактика)
 
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит за разяснение]]“'' предговор към „[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“
 
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит за разяснение]]“'' предговор към „[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“
 
* [[1987 г.]] - ''„[[Лек път!]]“'' предговор към [[Орбитата на Сизиф (Издателство Отечество, 1987)]]
 
* [[1987 г.]] - ''„[[Лек път!]]“'' предговор към [[Орбитата на Сизиф (Издателство Отечество, 1987)]]

Версия от 16:35, 5 юли 2015

Агоп Мелконян
Agop.jpg

Биографични данни:
Роден на: 10 март 1949 г.
Роден в: Бургас
Починал на: 23 юли 2006 г.
Починал в: София
Починал от: рак

Писател:
Жанр(ове): научна фантастика

Преводач:
От езици: арменски
На езици: български

Издател:
Издателство: Издателска къща Ерато-Арт
Издания: списание „Омега“

Агоп Мъгърдич Мелконян е български писател-фантаст от арменски произход, драматург, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател.

Биография

Агоп Мелконян е роден на 10 март 1949 г. в Бургас.

Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „Орбита“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.

Преводач на арменска литература и поезия, публикувани от неговата издателска къща „Ерато-Арт“, Агоп Мелконян е и един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет и преподавател по арменска филология.

Член е на Съюза на българските писатели.

Женен, с двама сина.

На 23 юли 2006 г. Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.

Кариера във фантастиката

Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.

Като преводач той сътрудничи на издателство Георги Бакалов за подбора на поредицата „Библиотека Галактика“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.

Издател е на списанието за научна фантастика „Омега“ и редактор на месечното списание „Върколак“, по-късно преименувано на „Зона F“.

Носител е на първата награда за фантастика „Гравитон“ през 1991 г.

Конкурс за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян организира електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

Произведения

Фантастика

Романи

Повести и новели

Разкази

Предговори и статии свързани с фантастиката:

Пиеси

Публикации

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания
Публикации в периодика
Публикации в учебни помагала

Нефантастика

На руски език

Фантастика

Публикации в периодика

Преводи

  • 1978 г. - „Карантина“ - Руслан Сагабалян, в. „Орбита“
  • 1979 г. - „Второто нашествие на марсианците“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки, Библиотека „Галактика“, №7
  • 1982 г. - „Милиард години до свършека на света“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
  • 1982 г. - „Охлюв на стръмното“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
  • ???? г. - „Специална личност“ - Фредерик Браун
  • ???? г. - „Черният котарак“ - Едгар Алън По
  • 1991 г. - „Свободният тиранин“ (разказ) - Кир Буличов

За Агоп Мелконян

Източници

Външни препратки

Няколко от произведенията на Агоп Мелконян могат да се прочетат във виртуалните библиотеки: