Редактиране на „Александър Денков“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | + | | име = Александър Денков | |
| − | + | | име-оригинал = | |
| − | + | | име-категории = Денков, Александър | |
| − | + | | описание = | |
| − | + | | портрет = | |
| − | + | | px = 200 | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | наставка = | |
| − | + | | роден-ден = 15 | |
| − | + | | роден-месец = септември | |
| − | + | | роден-година = 1925 | |
| − | + | | роден-град = Прага | |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = Чехия | |
| − | + | | починал-ден = 31 | |
| − | + | | починал-месец = март | |
| − | + | | починал-година = 1972 | |
| − | + | | починал-град = София | |
| − | + | | починал-регион = | |
| − | + | | починал-държава = | |
| − | + | | починал-от = | |
| − | + | | националност = | |
| − | + | | още-данни = {{Инфокутия вложка художник | |
| − | + | | творил-начало = | |
| − | + | | творил-край = | |
| − | + | | псевдоним = | |
| − | + | | жанр = [[научна фантастика]], [[фентъзи]] | |
| − | + | | теми = | |
| − | + | | стил = | |
| − | + | | област = илюстрация | |
| − | + | | основна-творба = | |
| − | + | | други-професии = | |
| − | |||
| − | | | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
}} | }} | ||
| + | | уебсайт = | ||
| + | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | '''Александър Гаврилов Денков''' е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България | + | '''Александър Гаврилов Денков''' е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България. |
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Роден е на [[15 септември]] [[1925 г.]] в Прага, Чехия. | + | Роден е на [[15 септември]] [[1925 г.]] в Прага, Чехия. |
Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини ''„Храбрият ескимос“'' и ''„Бан Янука“'' за [[Вестник Чуден свят|в. „Чуден свят“]] (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни [[1940 г.]]). Любовта към приключенията, новото, неизвестното е характерна и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през [[1934 г.]] проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация. | Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини ''„Храбрият ескимос“'' и ''„Бан Янука“'' за [[Вестник Чуден свят|в. „Чуден свят“]] (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни [[1940 г.]]). Любовта към приключенията, новото, неизвестното е характерна и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през [[1934 г.]] проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация. | ||
| Ред 61: | Ред 49: | ||
След [[1950 г.]] Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен. | След [[1950 г.]] Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен. | ||
| − | През [[1957 г.]] е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През [[1958 г.]] е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“. | + | През [[1957 г.]] е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През [[1958 г.]] е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“. |
| − | След [[1960 г.]], в период на постепенно разкрепостяване на творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научнофантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - | + | След [[1960 г.]], в период на постепенно разкрепостяване на творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научнофантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|„Приключения и научна фантастика“]], „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава [[Списание Космос|списание „Космос“]], на списанията [[Списание Наша родина|„Наша родина“]] и „Дружба“, [[Списание Наука и техника за младежта|„Наука и техника за младежта“]] и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми. |
Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас, на подводната археология; заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода. Съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“ - осъществен през [[1968 г.|1968]]-[[1970 г.]] Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“ | Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас, на подводната археология; заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода. Съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“ - осъществен през [[1968 г.|1968]]-[[1970 г.]] Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“ | ||
| − | В периода [[1964 г.|1964]]-[[1966 г.]] е назначен за художник в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. През [[1967 г.]] е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „[[Бягаща по вълните]]“ и „Петимата от Моби Дик“. | + | В периода [[1964 г.|1964]]-[[1966 г.]] е назначен за художник в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. През [[1967 г.]] е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „[[Бягаща по вълните]]“ и „Петимата от Моби Дик“. |
През [[1968 г.]] е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и утвърждаване на неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – [[Георги Марков]] споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „[[Победителите на Аякс]]“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС, където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си, като коригира рисунката. | През [[1968 г.]] е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и утвърждаване на неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – [[Георги Марков]] споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „[[Победителите на Аякс]]“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС, където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си, като коригира рисунката. | ||
| Ред 73: | Ред 61: | ||
Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира с графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – именно той предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство „Народна младеж“ да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления. | Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира с графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – именно той предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство „Народна младеж“ да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления. | ||
| − | В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др. | + | В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др. |
| − | Още през [[1964 г.]] Александър Денков споделя на страниците на сп. „Изкуство“ (кн. 1, с. 22-25): ''„... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“'' Като експериментатор и художник на дръзки решения го възприема критиката. | + | Още през [[1964 г.]] Александър Денков споделя на страниците на сп. „Изкуство“ (кн. 1, с. 22-25): ''„... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“'' Като експериментатор и художник на дръзки решения го възприема критиката. |
| − | През [[1968 г.]] завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир. | + | През [[1968 г.]] завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир. |
| − | В периода [[1970 г.|1970]]-[[1972 г.]] Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас. | + | В периода [[1970 г.|1970]]-[[1972 г.]] Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас. |
През [[1972 г.]] е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '72. | През [[1972 г.]] е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '72. | ||
| − | Умира в София на [[31 март]] [[1972 г.]] Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '77. | + | Умира в София на [[31 март]] [[1972 г.]] Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '77. |
| − | По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи. | + | По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи. |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| Ред 96: | Ред 84: | ||
** Камен Калчев. ''„Всемогъщият човек“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]]. 104 стр. | ** Камен Калчев. ''„Всемогъщият човек“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]]. 104 стр. | ||
* [[1956 г.]] | * [[1956 г.]] | ||
| − | ** [[Божидар Божилов]]. ''„[[С ракетата LZ на Луната (Издателство Български писател, 1956)|С ракетата LZ на Луната]]“''. София, Български писател, 1956.128 стр. | + | ** [[Божидар Божилов]]. ''„[[С ракетата LZ на Луната (Издателство Български писател, 1956)|С ракетата LZ на Луната]]“''. София, Български писател, 1956. 128 стр. |
* [[1959 г.]] | * [[1959 г.]] | ||
| − | ** [[Георги Марков]]. ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Народна младеж, 1959)|Победителите на Аякс]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1959.136 стр. | + | ** [[Георги Марков]]. ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Народна младеж, 1959)|Победителите на Аякс]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1959. 136 стр. |
* [[1960 г.]] | * [[1960 г.]] | ||
| − | ** Николай Антонов. ''„Чудното пътешествие“''. София, Бълг. художник, 1960.16 стр. | + | ** Николай Антонов. ''„Чудното пътешествие“''. София, Бълг. художник, 1960. 16 стр. |
* [[1963 г.]] | * [[1963 г.]] | ||
| − | ** Александър Беляев. ''„Владетелят на света“''. София, Нар. култура, 1969.364 стр. | + | ** Александър Беляев. ''„Владетелят на света“''. София, Нар. култура, 1969. 364 стр. |
| − | ** Александър Полешчук. ''„Грешката на Алексей Алексеев“''. София, Нар. младеж, 1963.168 стр. | + | ** Александър Полешчук. ''„Грешката на Алексей Алексеев“''. София, Нар. младеж, 1963. 168 стр. |
* [[1964 г.]] | * [[1964 г.]] | ||
| − | ** Владимир Селянов. ''„Тревога в космоса“''. София, Нар. култура, 1964.251 стр. | + | ** Владимир Селянов. ''„Тревога в космоса“''. София, Нар. култура, 1964. 251 стр. |
| − | ** Волф Дуриан. ''„Робър“''. София, Нар. младеж, 1964.112 стр. | + | ** Волф Дуриан. ''„Робър“''. София, Нар. младеж, 1964. 112 стр. |
| − | ** Карлос Раш. ''„Синята планета“''. София, Нар. култура, 1964.232 стр. | + | ** Карлос Раш. ''„Синята планета“''. София, Нар. култура, 1964. 232 стр. |
| − | ** Хърбърт Уелс. ''„Война на световете“''. София, Нар. култура, 1964.203 стр. | + | ** Хърбърт Уелс. ''„Война на световете“''. София, Нар. култура, 1964. 203 стр. |
| − | ** Хърбърт Уелс. ''„Невидимият“''. София, Нар. култура, 1964.182 стр. | + | ** Хърбърт Уелс. ''„Невидимият“''. София, Нар. култура, 1964. 182 стр. |
* [[1965 г.]] | * [[1965 г.]] | ||
** Александър Беляев. ''„Продавач на въздух. Мъртвешка глава“''. София, Нар. култура, 1965.212 стр. | ** Александър Беляев. ''„Продавач на въздух. Мъртвешка глава“''. София, Нар. култура, 1965.212 стр. | ||
| − | ** Ален Бомбар. ''„Доброволен корабокрушенец“''. Варна, Държавно издателство, 1965.284 стр. | + | ** Ален Бомбар. ''„Доброволен корабокрушенец“''. Варна, Държавно издателство, 1965. 284 стр. |
| − | ** [[Атанас Василев Славов|Атанас Славов]]. ''„[[Факторът Х (Издателство Народна младеж, 1965)|Факторът Х]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1965.192 стр. | + | ** [[Атанас Василев Славов|Атанас Славов]]. ''„[[Факторът Х (Издателство Народна младеж, 1965)|Факторът Х]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1965. 192 стр. |
| − | ** Бенгт Даниелсон. ''„Големият риск“''. Варна, Държ. издателство, 1965.208 стр. | + | ** Бенгт Даниелсон. ''„Големият риск“''. Варна, Държ. издателство, 1965. 208 стр. |
| − | ** Джон Колдуел. ''„Отчаяно пътешествие“''. Варна, Държ. издателство, 1965.264 стр. | + | ** Джон Колдуел. ''„Отчаяно пътешествие“''. Варна, Държ. издателство, 1965. 264 стр. |
| − | ** Георги Мартинов. ''„Калисто“''. София, Нар. култура, 1966.233 стр. | + | ** Георги Мартинов. ''„Калисто“''. София, Нар. култура, 1966. 233 стр. |
* [[1966 г.]] | * [[1966 г.]] | ||
| − | ** Рей Бредбъри. ''„451 градуса по Фаренхайт“''. София, Нар. култура, 1966.160 стр. | + | ** Рей Бредбъри. ''„451 градуса по Фаренхайт“''. София, Нар. култура, 1966. 160 стр. |
| − | ** Ърнест Колдуел. ''„Джени, жена по природа“''. Варна, Държ. издателство, 1966.156 стр. | + | ** Ърнест Колдуел. ''„Джени, жена по природа“''. Варна, Държ. издателство, 1966. 156 стр. |
* [[1967 г.]] | * [[1967 г.]] | ||
| − | ** Николай Мизийски. ''„Аз на Марс“''. Варна, Държ. издателство, 1967.156 стр. | + | ** Николай Мизийски. ''„Аз на Марс“''. Варна, Държ. издателство, 1967. 156 стр. |
* [[1968 г.]] | * [[1968 г.]] | ||
| − | ** Гордън Диксън. ''„Тайна под морето“''. Варна, Държ. издателство, 1968.112 стр. | + | ** Гордън Диксън. ''„Тайна под морето“''. Варна, Държ. издателство, 1968. 112 стр. |
| − | ** [[Здравко Петров]] и [[Цветан Стоянов]]. ''„Мъдростта на древните митове“''. София, Нар. младеж, 1968.192 стр. | + | ** [[Здравко Петров]] и [[Цветан Стоянов]]. ''„Мъдростта на древните митове“''. София, Нар. младеж, 1968. 192 стр. |
| − | ** [[Росен Василев]]. ''„[[Екипажът на лунния кораб (Издателство Български писател, 1956)|Екипажът на лунния кораб]]“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]], 1968.60 стр. | + | ** [[Росен Василев]]. ''„[[Екипажът на лунния кораб (Издателство Български писател, 1956)|Екипажът на лунния кораб]]“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]], 1968. 60 стр. |
* [[1969 г.]] | * [[1969 г.]] | ||
| − | ** [[Петър Бобев]]. ''„Симба“''. Варна, Държ. издателство, 1969.176 стр. | + | ** [[Петър Бобев]]. ''„Симба“''. Варна, Държ. издателство, 1969. 176 стр. |
* [[1970 г.]] | * [[1970 г.]] | ||
| − | ** Джеймс Оливър Кърууд. ''„Долината на мълчаливите. Гризли“''. София, Нар. култура, 1970.136 стр. | + | ** Джеймс Оливър Кърууд. ''„Долината на мълчаливите. Гризли“''. София, Нар. култура, 1970. 136 стр. |
* [[1971 г.]] | * [[1971 г.]] | ||
| − | ** Алфред Шклярски. ''„Томек при изворите на Амазонка“''. София, Нар. култура, 1971.280 стр. | + | ** Алфред Шклярски. ''„Томек при изворите на Амазонка“''. София, Нар. култура, 1971. 280 стр. |
| − | ** Марчело Арджили. ''„Атомино“''. София, Бълг. писател, 1971.156 стр. | + | ** Марчело Арджили. ''„Атомино“''. София, Бълг. писател, 1971. 156 стр. |
| − | ** Семьон Каратов. ''„Земя на мамути. Каменният исполин“''. София, Нар. култура, 1971.264 стр. | + | ** Семьон Каратов. ''„Земя на мамути. Каменният исполин“''. София, Нар. култура, 1971. 264 стр. |
Сред илюстрациите му в периодичния печат могат да се посочат тези към разказа „''Не единствено съществуващите“'' ([[Списание Космос|сп. „Космос“]], [[Списание Космос/1962/4 бр.|бр. 4, 1962 г.]]). | Сред илюстрациите му в периодичния печат могат да се посочат тези към разказа „''Не единствено съществуващите“'' ([[Списание Космос|сп. „Космос“]], [[Списание Космос/1962/4 бр.|бр. 4, 1962 г.]]). | ||
| − | [[Категория:Художници|Денков, Александър]] | + | |
| + | [[Категория: Личности по имена - Д]] | ||
| + | [[Категория: Художници|Денков, Александър]] | ||
