Разлика между версии на „Александър Денков“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Приноси към фантастиката: - дооформяне на списъка (имам и въпроси на беседата))
м
 
(Не са показани 10 междинни версии от четирима потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия личност
 
{{Инфокутия личност
| име             = Александър Денков
+
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име-оригинал   =
+
| име = Александър Денков
| име-категории   = Денков, Александър
+
| име-оригинал =
| описание       =  
+
| име-категории = Денков, Александър
| портрет         =  
+
| ник =
| px             = 200
+
| описание =  
| портрет-текст   =  
+
| портрет =  
| наставка        =
+
| px = 200
| роден-ден       = 15
+
| портрет-текст =  
| роден-месец     = септември
+
| пол = м
| роден-година   = 1925
+
| професия =
| роден-град     = Прага
+
| националност =
| роден-регион   =  
+
}}
| роден-държава   = Чехия
+
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| починал-ден     = 31
+
| адрес =
| починал-месец   = март
+
| е-майл =
| починал-година = 1972
+
| уебсайт =
| починал-град   = София
+
}}
| починал-регион =  
+
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| починал-държава =  
+
| роден-ден = 15
| починал-от     =  
+
| роден-месец = септември
| националност    =
+
| роден-година = 1925
| още-данни      = {{Инфокутия вложка художник
+
| роден-град = Прага
  | творил-начало   =  
+
| роден-регион =  
  | творил-край     =  
+
| роден-държава = Чехия
  | псевдоним       =  
+
| починал-ден = 31
  | жанр           = [[научна фантастика]], [[фентъзи]]
+
| починал-месец = март
  | теми           =  
+
| починал-година = 1972
  | стил           =  
+
| починал-град = София
  | област         = илюстрация
+
| починал-регион =  
  | основна-творба =  
+
| починал-държава =  
  | други-професии  =  
+
| починал-от =  
 +
}}
 +
| дейности = {{Инфокутия вложка художник
 +
| творил-начало =  
 +
| творил-край =  
 +
| псевдоним =  
 +
| жанр = научна фантастика, фентъзи
 +
| теми =  
 +
| стил =  
 +
| област = илюстрация
 +
| основна-творба =  
 +
| други-професии =
 +
}}
 +
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 +
  | бележки =  
 
}}
 
}}
| уебсайт        =
 
| бележки        =
 
 
}}
 
}}
  
'''Александър Гаврилов Денков''' е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основно роля за развитието на научно-фантастичната илюстрация в България.
+
'''Александър Гаврилов Денков''' е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е на [[15 септември]] [[1925 г.]] в Прага, Чехия.  
+
Роден е на [[15 септември]] [[1925 г.]] в Прага, Чехия.
  
Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини ''„Храбрият ескимос“'' и ''„Бан Янука“'' за [[Вестник Чуден свят|в. „Чуден свят“]] (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни [[1940 г.]]). Любовта към приключенията, новото, неизвестното, се характеризира и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през [[1934 г.]] проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация.
+
Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини ''„Храбрият ескимос“'' и ''„Бан Янука“'' за [[Вестник Чуден свят|в. „Чуден свят“]] (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни [[1940 г.]]). Любовта към приключенията, новото, неизвестното е характерна и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през [[1934 г.]] проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация.
  
{{От-до|1943|1946}} следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през [[1945 г.]], създава първия български анимационен филм - ''„Малкият крадец“''. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков, последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков.
+
{{От-до|1943|1946}} следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през [[1945 г.]], създава първия български анимационен филм - ''„Малкият крадец“''. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков.
  
 
След [[1950 г.]] Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен.
 
След [[1950 г.]] Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен.
  
През [[1957 г.]] е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През [[1958 г.]] е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“.  
+
През [[1957 г.]] е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През [[1958 г.]] е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“.
  
След [[1960 г.]], в период на постепенно разкрепостяване творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научно-фантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|„Приключения и научна фантастика“]], „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава [[Списание Космос|списание „Космос“]], на списанията [[Списание Наша родина|„Наша родина“]] и „Дружба“, [[Списание Наука и техника за младежта|„Наука и техника за младежта“]] и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми.
+
След [[1960 г.]], в период на постепенно разкрепостяване на творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научнофантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|Приключения и научна фантастика]], „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава [[Списание Космос|списание „Космос“]], на списанията [[Списание Наша родина|Наша родина]]и „Дружба“, [[Списание Наука и техника за младежта|Наука и техника за младежта]]и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми.
  
Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас на подводната археология, заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Антон Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода, съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“- осъществен през [[1968 г.|1968]]-[[1970 г.]] Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“
+
Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас, на подводната археология; заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода. Съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“ - осъществен през [[1968 г.|1968]]-[[1970 г.]] Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“
  
В периода [[1964 г.|1964]]-[[1966 г.]] е назначен за художник в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. През [[1967 г.]] е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „[[Бягаща по вълните]]“ и „Петимата от Моби Дик“.  
+
В периода [[1964 г.|1964]]-[[1966 г.]] е назначен за художник в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. През [[1967 г.]] е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „[[Бягаща по вълните]]“ и „Петимата от Моби Дик“.
  
През [[1968 г.]] е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и отвърждаване неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – Георги Марков споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „[[Победителите на Аякс]]“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си като коригира рисунката.
+
През [[1968 г.]] е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и утвърждаване на неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – [[Георги Марков]] споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „[[Победителите на Аякс]]“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС, където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си, като коригира рисунката.
  
Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти, в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – той именно предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство “Народна младеж” да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления.
+
Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира с графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – именно той предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство „Народна младеж“ да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления.
  
В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др.  
+
В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др.
  
Още през [[1964 г.]] Александър Денков споделя на страниците на сп. "Изкуство" (кн. 1, с. 22-25): ''„... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“'' Като експериментатор и художник на дръзки решения, го възприема критиката.  
+
Още през [[1964 г.]] Александър Денков споделя на страниците на сп. „Изкуство“ (кн. 1, с. 22-25): ''„... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“'' Като експериментатор и художник на дръзки решения го възприема критиката.
  
През [[1968 г.]] завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир.  
+
През [[1968 г.]] завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир.
  
В периода [[1970 г.|1970]]-[[1972 г.]] Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас.  
+
В периода [[1970 г.|1970]]-[[1972 г.]] Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас.
  
През [[1972 г.]] е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 72.
+
През [[1972 г.]] е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '72.
  
Умира в София на [[31 март]] [[1972 г.]] Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 77.  
+
Умира в София на [[31 март]] [[1972 г.]] Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '77.
  
По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи.  
+
По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи.
  
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
  
Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците [[Стефан Лефтеров]], с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение) и [[Пламен Аврамов]], с когото са в роднинска връзка. Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас.
+
Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците [[Стефан Лефтеров]], с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение), и [[Пламен Аврамов]], с когото са в роднинска връзка. Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас.
  
Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научно-фантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат. По-известни от тях са:
+
Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научнофантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат. По-известни от тях са:
  
 
* [[1955 г.]]
 
* [[1955 г.]]
** Камен Калчев. ''„Всемогъщият човек“''. София, Български писател. 104 стр.
+
** Камен Калчев. ''„Всемогъщият човек“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]]. 104 стр.
 
* [[1956 г.]]
 
* [[1956 г.]]
** [[Божидар Божилов]]. ''„[[С ракетата LZ на Луната (Издателство Български писател, 1956)|С ракетата LZ на Луната]]“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]], 1956. 128 стр.
+
** [[Божидар Божилов]]. ''„[[С ракетата LZ на Луната (Издателство Български писател, 1956)|С ракетата LZ на Луната]]“''. София, Български писател, 1956.128 стр.
 
* [[1959 г.]]
 
* [[1959 г.]]
** [[Георги Марков]]. ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Народна младеж, 1959)|Победителите на Аякс]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1959. 136 стр.
+
** [[Георги Марков]]. ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Народна младеж, 1959)|Победителите на Аякс]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1959.136 стр.
 
* [[1960 г.]]
 
* [[1960 г.]]
** Николай Антонов. ''„Чудното пътешествие“''. София, Бълг. художник, 1960. 16 стр.
+
** Николай Антонов. ''„Чудното пътешествие“''. София, Бълг. художник, 1960.16 стр.
 
* [[1963 г.]]
 
* [[1963 г.]]
** Александър Беляев. ''„Владетелят на света“''. София, Нар. култура, 1969. 364 стр.
+
** Александър Беляев. ''„Владетелят на света“''. София, Нар. култура, 1969.364 стр.
** Александър Полешчук. ''„Грешката на Алексей Алексеев“''. София, Нар. младеж, 1963. 168 стр.
+
** Александър Полешчук. ''„Грешката на Алексей Алексеев“''. София, Нар. младеж, 1963.168 стр.
 
* [[1964 г.]]
 
* [[1964 г.]]
** Владимир Селянов. ''„Тревога в космоса“''. София, Нар. култура, 1964. 251 стр.
+
** Владимир Селянов. ''„Тревога в космоса“''. София, Нар. култура, 1964.251 стр.
** Волф Дуриан. ''„Робър“''. София, Нар. младеж, 1964. 112 стр.
+
** Волф Дуриан. ''„Робър“''. София, Нар. младеж, 1964.112 стр.
** Карлос Раш. ''„Синята планета“''. София, Нар. култура, 1964. 232 стр.
+
** Карлос Раш. ''„Синята планета“''. София, Нар. култура, 1964.232 стр.
** Хърбърт Уелс. ''„Война на световете“''. София, Нар. култура, 1964. 203 стр.
+
** Хърбърт Уелс. ''„Война на световете“''. София, Нар. култура, 1964.203 стр.
** Хърбърт Уелс. ''„Невидимият“''. София, Нар. култура, 1964. 182 стр.
+
** Хърбърт Уелс. ''„Невидимият“''. София, Нар. култура, 1964.182 стр.
 
* [[1965 г.]]
 
* [[1965 г.]]
 
** Александър Беляев. ''„Продавач на въздух. Мъртвешка глава“''. София, Нар. култура, 1965.212 стр.
 
** Александър Беляев. ''„Продавач на въздух. Мъртвешка глава“''. София, Нар. култура, 1965.212 стр.
** Ален Бомбар. ''„Доброволен корабокрушенец“''. Варна, Държавно издателство, 1965. 284 стр.
+
** Ален Бомбар. ''„Доброволен корабокрушенец“''. Варна, Държавно издателство, 1965.284 стр.
** [[Атанас Василев Славов|Атанас Славов]]. ''„[[Факторът Х (Издателство Народна младеж, 1965)|Факторът Х]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1965. 192 стр.
+
** [[Атанас Василев Славов|Атанас Славов]]. ''„[[Факторът Х (Издателство Народна младеж, 1965)|Факторът Х]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1965.192 стр.
** Бенгт Даниелсон. ''„Големият риск“''. Варна, Държ. издателство, 1965. 208 стр.
+
** Бенгт Даниелсон. ''„Големият риск“''. Варна, Държ. издателство, 1965.208 стр.
** Джон Колдуел. ''„Отчаяно пътешествие“''. Варна, Държ. издателство, 1965. 264 стр.
+
** Джон Колдуел. ''„Отчаяно пътешествие“''. Варна, Държ. издателство, 1965.264 стр.
** Георги Мартинов. ''„Калисто“''. София, Нар. култура, 1966. 233 стр.
+
** Георги Мартинов. ''„Калисто“''. София, Нар. култура, 1966.233 стр.
 
* [[1966 г.]]
 
* [[1966 г.]]
** Рей Бредбъри. ''„451 градуса по Фаренхайт“''. София, Нар. култура, 1966. 160 стр.
+
** Рей Бредбъри. ''„451 градуса по Фаренхайт“''. София, Нар. култура, 1966.160 стр.
** Ърнест Колдуел. ''„Джени, жена по природа“''. Варна, Държ. издателство, 1966. 156 стр.
+
** Ърнест Колдуел. ''„Джени, жена по природа“''. Варна, Държ. издателство, 1966.156 стр.
 
* [[1967 г.]]
 
* [[1967 г.]]
** Николай Мизийски. ''„Аз на Марс“''. Варна, Държ. издателство, 1967. 156 стр.
+
** Николай Мизийски. ''„Аз на Марс“''. Варна, Държ. издателство, 1967.156 стр.
 
* [[1968 г.]]
 
* [[1968 г.]]
** Гордън Диксън. ''„Тайна под морето“''. Варна, Държ. издателство, 1968. 112 стр.
+
** Гордън Диксън. ''„Тайна под морето“''. Варна, Държ. издателство, 1968.112 стр.
** [[Здравко Петров]] и [[Цветан Стоянов]]. ''„Мъдростта на древните митове“''. София, Нар. младеж, 1968. 192 стр.
+
** [[Здравко Петров]] и [[Цветан Стоянов]]. ''„Мъдростта на древните митове“''. София, Нар. младеж, 1968.192 стр.
** [[Росен Василев]]. ''„[[Екипажът на лунния кораб (Издателство Български писател, 1956)|Екипажът на лунния кораб]]“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]], 1968. 60 стр.
+
** [[Росен Василев]]. ''„[[Екипажът на лунния кораб (Издателство Български писател, 1956)|Екипажът на лунния кораб]]“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]], 1968.60 стр.
 
* [[1969 г.]]
 
* [[1969 г.]]
** [[Петър Бобев]]. ''„Симба“''. Варна, Държ. издателство, 1969. 176 стр.
+
** [[Петър Бобев]]. ''„Симба“''. Варна, Държ. издателство, 1969.176 стр.
 
* [[1970 г.]]
 
* [[1970 г.]]
** Джеймс Оливър Кърууд. ''„Долината на мълчаливите. Гризли“''. София, Нар. култура, 1970. 136 стр.
+
** Джеймс Оливър Кърууд. ''„Долината на мълчаливите. Гризли“''. София, Нар. култура, 1970.136 стр.
 
* [[1971 г.]]
 
* [[1971 г.]]
** Алфред Шклярски. ''„Томек при изворите на Амазонка“''. София, Нар. култура, 1971. 280 стр.
+
** Алфред Шклярски. ''„Томек при изворите на Амазонка“''. София, Нар. култура, 1971.280 стр.
** Марчело Арджили. ''„Атомино“''. София, Бълг. писател, 1971. 156 стр.
+
** Марчело Арджили. ''„Атомино“''. София, Бълг. писател, 1971.156 стр.
** Семьон Каратов. ''„Земя на мамути. Каменният исполин“''. София, Нар. култура, 1971. 264 стр.
+
** Семьон Каратов. ''„Земя на мамути. Каменният исполин“''. София, Нар. култура, 1971.264 стр.
  
 +
Сред илюстрациите му в периодичния печат могат да се посочат тези към разказа „''Не единствено съществуващите“'' ([[Списание Космос|сп. „Космос“]], [[Списание Космос/1962/4 бр.|бр. 4, 1962 г.]]).
  
[[Категория: Личности по имена - Д]]
+
[[Категория:Художници|Денков, Александър]]
[[Категория: Художници|Денков, Александър]]
 

Текуща версия към 15:01, 13 октомври 2016

Александър Денков

Биографични данни:
Роден на: 15 септември 1925 г.
Роден в: Прага, Чехия
Починал на: 31 март 1972 г.
Починал в: София

Художник:
Жанр(ове): научна фантастика, фентъзи
Области на изява: илюстрация

Александър Гаврилов Денков е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България

Биография[редактиране]

Роден е на 15 септември 1925 г. в Прага, Чехия.

Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини „Храбрият ескимос“ и „Бан Янука“ за в. „Чуден свят“ (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни 1940 г.). Любовта към приключенията, новото, неизвестното е характерна и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през 1934 г. проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация.

От 1943 до 1946 г. следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през 1945 г., създава първия български анимационен филм - „Малкият крадец“. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков.

След 1950 г. Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен.

През 1957 г. е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През 1958 г. е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“.

След 1960 г., в период на постепенно разкрепостяване на творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научнофантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - „Приключения и научна фантастика“, „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава списание „Космос“, на списанията „Наша родина“ и „Дружба“, „Наука и техника за младежта“ и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми.

Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас, на подводната археология; заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода. Съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“ - осъществен през 1968-1970 г. Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“

В периода 1964-1966 г. е назначен за художник в издателство „Народна младеж“. През 1967 г. е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „Бягаща по вълните“ и „Петимата от Моби Дик“.

През 1968 г. е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и утвърждаване на неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – Георги Марков споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „Победителите на Аякс“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС, където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си, като коригира рисунката.

Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира с графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – именно той предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство „Народна младеж“ да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления.

В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др.

Още през 1964 г. Александър Денков споделя на страниците на сп. „Изкуство“ (кн. 1, с. 22-25): „... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“ Като експериментатор и художник на дръзки решения го възприема критиката.

През 1968 г. завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир.

В периода 1970-1972 г. Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас.

През 1972 г. е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '72.

Умира в София на 31 март 1972 г. Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '77.

По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците Стефан Лефтеров, с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение), и Пламен Аврамов, с когото са в роднинска връзка. Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас.

Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научнофантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат. По-известни от тях са:

  • 1955 г.
  • 1956 г.
  • 1959 г.
  • 1960 г.
    • Николай Антонов. „Чудното пътешествие“. София, Бълг. художник, 1960.16 стр.
  • 1963 г.
    • Александър Беляев. „Владетелят на света“. София, Нар. култура, 1969.364 стр.
    • Александър Полешчук. „Грешката на Алексей Алексеев“. София, Нар. младеж, 1963.168 стр.
  • 1964 г.
    • Владимир Селянов. „Тревога в космоса“. София, Нар. култура, 1964.251 стр.
    • Волф Дуриан. „Робър“. София, Нар. младеж, 1964.112 стр.
    • Карлос Раш. „Синята планета“. София, Нар. култура, 1964.232 стр.
    • Хърбърт Уелс. „Война на световете“. София, Нар. култура, 1964.203 стр.
    • Хърбърт Уелс. „Невидимият“. София, Нар. култура, 1964.182 стр.
  • 1965 г.
    • Александър Беляев. „Продавач на въздух. Мъртвешка глава“. София, Нар. култура, 1965.212 стр.
    • Ален Бомбар. „Доброволен корабокрушенец“. Варна, Държавно издателство, 1965.284 стр.
    • Атанас Славов. Факторът Х. София, Народна младеж, 1965.192 стр.
    • Бенгт Даниелсон. „Големият риск“. Варна, Държ. издателство, 1965.208 стр.
    • Джон Колдуел. „Отчаяно пътешествие“. Варна, Държ. издателство, 1965.264 стр.
    • Георги Мартинов. „Калисто“. София, Нар. култура, 1966.233 стр.
  • 1966 г.
    • Рей Бредбъри. „451 градуса по Фаренхайт“. София, Нар. култура, 1966.160 стр.
    • Ърнест Колдуел. „Джени, жена по природа“. Варна, Държ. издателство, 1966.156 стр.
  • 1967 г.
    • Николай Мизийски. „Аз на Марс“. Варна, Държ. издателство, 1967.156 стр.
  • 1968 г.
  • 1969 г.
  • 1970 г.
    • Джеймс Оливър Кърууд. „Долината на мълчаливите. Гризли“. София, Нар. култура, 1970.136 стр.
  • 1971 г.
    • Алфред Шклярски. „Томек при изворите на Амазонка“. София, Нар. култура, 1971.280 стр.
    • Марчело Арджили. „Атомино“. София, Бълг. писател, 1971.156 стр.
    • Семьон Каратов. „Земя на мамути. Каменният исполин“. София, Нар. култура, 1971.264 стр.

Сред илюстрациите му в периодичния печат могат да се посочат тези към разказа „Не единствено съществуващите“ (сп. „Космос“, бр. 4, 1962 г.).