Редактиране на „Андрея Илиев“

{{Инфокутия личност

| име = Андрея Илиев

| име-оригинал =  

| име-категории = Илиев, Андрея

| описание =  

| портрет = Andreya.jpg

| px = 250

| портрет-текст =  

  | още-следпортрет =

  | пол = м

  | професия = писател, офицер, експерт по сигурността и класифицираната информация

| националност =  

'''Андрея Илиев''' e автор с изключително широк писателски диапазон, обхващащ [[научна фантастика]] и [[фентъзи]], криминална, битова и батална проза (разкази, повести и романи).

Андрея Илиев е роден на [[27 януари]] [[1957 г.]] в гр. Елхово, Ямболска област. Израснал е в гр. Сливен, където завършва основното и средното си образование. През [[1979 г.]] завършва Висшето военно училише „Васил Левски“ във Велико Търново. Бил е офицер в различни поделения в Елхово, Грудово (дн. име Средец), Болярово, Сливен. Установява се в София, където в момента работи като експерт по сигурността и класифицираната информация в общинска администрация.

Изключително продуктивен автор с публикации във вестниците „Дневен ТРУД“, „Луд ТРУД“, „Другата аудитория“, „Българска армия“, „Сливенско дело“, „ЛИК - Сливен“, „Хасковски каун“, „Кукуригу“, „Лайф“, „Загорско знаме“, „Легия“ и др., както и в списанията „Армейска младеж“, „Жажда“, „Пламък“, „Везни“, „Вселена, наука и техника“, „Параван“.

Участва със свои разкази в следните сборници и алманаси: два пъти в „Територия на дълга“ ([[Военно издателство]], [[1979 г.]] и [[1984 г.]]), „[[Мними хоризонти (Издателство Аргус, 2003)|Мними хоризонти]]“, „[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2004 (Издателство ЕГИ, 2004)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2004]]“, „[[Очи за себе си (Издателство Словото, 2004)|Очи за себе си]]“, „[[Дивни хоризонти (Издателство Аргус, 2005)|Дивни хоризонти]]“, „[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]]“, „[[Храбри хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Храбри хоризонти]]“, „Словеса“ (КДК - Сливен, 2006 г.), „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“, „[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2006 (Издателство ЕГИ, 2006)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2006]]“.

За разказите си е носител на първа и трета награда в конкурси на списание „Армейска младеж“. През [[1987 г.]] издава дебютната си повест „Лейтенантите от далечните гарнизони“, с която печели през [[1988 г.]] престижната награда на Министерството на народната отбрана.

През [[2001 г.|2001]], [[2002 г.|2002]] и [[2004 г]]. печели награди в конкурсите „[[Конкурс Фантастика през 100 очи|Фантастика през 100 очи]]“ на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] с разказа ''„[[Детектив в Зоната на здрача]]“'' (Първа награда в конкурса от 2001 г.), романа „[[Епизод от войната]]“ (Първа награда за роман в конкурса от 2002 г.) и разказа „[[Вещица]]“ (Втора награда в конкурса от 2004 г.).

През [[2004 г.]] печели конкурса на [[Списание Вселена, наука и техника|списание „Вселена, наука и техника“]] за фантастичен разказ с ''„[[Истината за тримата братя и златната ябълка]]“''. През [[2005 г.]] става носител на Голямата награда за кратък криминален разказ в ежегодния конкурс на името на Атанас Мандаджиев, организиран от българската секция към Международната асоциация на писателите криминалисти. През [[2007 г.]] печели Първа награда в същия конкурс, организиран от ДАС „Саламандър“ и Българската секция на AIEP.

Лауреат на хасковската Академия „Каунь“ през [[2006 г.]] за хумористичен разказ, дипломант първа степен от руския конкурс „Вечная память!“ за разказ, посветен на 60-та годишнина от края на Втората световна война.

В момента Андрея Илиев е един от водещите български автори на хумористична фантастика и фентъзи. Другите утвърдени имена в тая жанрова разновидност са [[Кирил Добрев]] и [[Валентин Иванов]]. Сюжетите му съчетават приказно-митологичното с криминалното, пародиите на класически митове, герои, автори с жанрови автопародии - комбинация, която е уникална за родната ни литература.

Характерни за неговите творби са вкарването на криминална интрига в сюжета и хуморът, пародиращ често както известни автори на трилъра (Чандлър) и техните култови герои (''„Марлоу, частен детектив“''), така и добре познати приказни сюжети, а също и самите жанрове фантастика и фентъзи с клишетата в тях. Изключително четивен, изчистен, точен стил на писане, в който всяка дума тежи на мястото си и нерядко ви кара да се заливате от смях.

Това не важи за криминалната, битовата и баталната му проза - там темите са твърде болезнени, за да има място за авторова ирония и пародии. Въпросите на живота и смъртта и свързаните с тях философски и морални дилеми правят разказите, повестите и романите му източник не само на информация, пред която много хора днес предпочитат да си затворят очите (например как изглежда войната отблизо, какво е детето ти да се окаже болно от левкемия), но и поради достоверността на написаното дават възможност да се съпреживеят емоциите на героите му. Както е писал Аристотел: „Трагедията е подражание на действие важно и завършено... извършващо чрез състрадание и страх очистване на подобни афекти“.

* [[2001 г.]] - „[[Конкурс Фантастика през 100 очи|конкурс „Фантастика през 100 очи“]]“ на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] - първа награда за разказ, за ''„[[Детектив в Зоната на здрача]]“''

* [[2002 г.]] - „[[Конкурс Фантастика през 100 очи|конкурс „Фантастика през 100 очи“]]“ на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] - Първа награда за роман, за ''„[[Епизод от войната]]“''

* [[2004 г.]] - „[[Конкурс Фантастика през 100 очи|конкурс „Фантастика през 100 очи“]]“ на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] - втора награда за разказ, за ''„[[Вещица]]“''

* [[2004 г.]] - „[[Конкурс на списание Вселена, наука и техника|конкурс]]“ на [[Списание Вселена, наука и техника|списание „Вселена, наука и техника“]] - награда за разказ, за ''„[[Истината за тримата братя и златната ябълка]]“''

* Запитан как би довършил изречението „Когато пиша се стремя да...“ Андрея Илиев отговори „... се ЗАБАВЛЯВАМ“.

* [[2003 г.]] - ''„[[Епизод от войната]]“'' (първото му издание носи името „[[Един от групата „Саламандър“]]“)

* [[2008 г.]] - ''„[[Реваншът на Тангра]]“''

* [[1993 г.]] - ''„[[Самодивата]]“''

* [[2003 г.]] - ''„[[Детектив в Зоната на здрача]]“''

* [[2004 г.]] - ''„[[С убиец на борда]]“''

* [[2004 г.]] - ''„[[Торбалан]]“''

* [[2005 г.]] - ''„[[Краят на историята]]“''

* [[2001 г.]] - ''„[[Истината за тримата братя и златната ябълка]]“''

* [[2004 г.]] - ''„[[Вещица]]“''

* [[2004 г.]] - ''„[[Момичето]]“''

* [[2005 г.]] - ''„[[Войникът и царската дъщеря]]“'', фантастична приказка

* [[2006 г.]] - ''„[[Той - Адам, тя - Ева]]“''

* [[2007 г.]] - ''„[[Нестинарката]]“''

* [[1981 г.]] - ''„Стрелата лети“'', исторически роман

* [[1998 г.]] - ''„Когато един мъж е на колене“'' (също под заглавието ''„Левкемия“'')

* [[1999 г.]] - ''„Безпогрешните от „АЛФА““''

* [[2005 г.]] - ''„Защо?“'', военен роман

* [[1987 г.]] - ''„Лейтенантите от далечните гарнизони“'', повест

* [[1990 г.]] - ''„Афганска балада“'', повест

* [[2007 г.]] - ''„Когато гарванът заграчи“'', повест

* [[1989 г.]] - ''„Звънецът звъни“''

* [[1990 г.]] - ''„Остап Бендер, мастиката и чуждите думи“''

* [[1991 г.]] - ''„Три дни, които разтърсиха наше село“''

* [[2001 г.]] - ''„Скици върху планшета“'' ([http://www.liternet.bg/publish4/ailiev/skici/index.html интернет-издание на Liternet])

* [[2002 г.]] - ''„Историии от 4 х 100 с шопска салата“''

* [[2002 г.]] - ''„Зло куче“''

* [[2003 г.]] - ''„11 ноември 1989 година“''

* [[2004 г.]] - ''„Самурай на чеверме“''

* [[2004 г.]] - ''„Повреден“''

* [[2004 г.]] - ''„Ревнивец“''

* [[2005 г.]] - ''„Бавно и неусетно“''

* [[2005 г.]] - ''„Тук и сега“''

* [[2006 г.]] - ''„Защо го убих?“''

== Публикации ==

** ''„[[Той - Адам, тя - Ева]]“'' (разказ) ''

** ''„[[Те още бдят]]“'' (разказ) ''

* [[2004 г.]] - „[[Списание Пламък|сп. „Пламък“]]“, [[Списание Пламък/2004/9 бр.|2004 г., 9]]-[[Списание Пламък/2004/10 бр.|10 бр.]]

** ''„[[Момичето]]“'' (разказ)

* [[2004 г.]] - „[[Списание Вселена, наука и техника|сп. „Вселена, наука и техника“]]“, [[Списание Вселена, наука и техника/2004/1 бр.|2004 г., 1 бр.]]

** ''„[[Истината за тримата братя и златната ябълка]]“'' (разказ)

 

 

 

* [[2007 г.]] — „Когато един мъж е на колене“ (сборник криминални повести) — [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]

* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=72&WorkID=7207&Level=1 Романът ''„Защо?“''] в [http://www.slovo.bg/ „Словото“]