Разлика между версии на „Анибал Радичев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Самостоятелни издания)
Ред 47: Ред 47:
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
'''Анибал Радичев''' е именит поет, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му са първите в българската поезия определени като [[фантастична поезия]].
+
'''Анибал Радичев''' е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като [[фантастична поезия]].
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е Българска филология и Философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и другите активисти на клуб  „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, издадена у нас, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]]
+
Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и други активисти на клуб  „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана у нас, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]]
  
Към септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели.
+
От септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".
  
Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“ връчен му от Съобществото на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.
+
Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.
  
 
== Любопитно ==
 
== Любопитно ==
  
В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критика Свилен Каролев отбелязва:
+
В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:
  
„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научно-фантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!"
+
„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научно-фантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".
  
 
== Други статии за Анибал Радичев ==
 
== Други статии за Анибал Радичев ==

Версия от 16:24, 5 септември 2021

Анибал Радичев
поет
Ani+.jpg

Биографични данни:
Роден на: 16 юни 1944 г.
Роден в: Обнова, Плевенско

Анибал Радичев е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като фантастична поезия.

Биография

Роден е през 1944 г. в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с Атанас П. Славов и други активисти на клуб „Иван Ефремов“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „Орфия“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана у нас, е неговата „Паралелен свят“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през 2005 г.

От септември 2007 г. работи в издателство „Български писател“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".

Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („Скок в пространството“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.

Любопитно

В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:

„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия стихотворения с научно-фантастична тематика просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".

Други статии за Анибал Радичев

Анибал+.jpg


Публикации

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
В съвместни издания
На руски език

Нефантастика

Самостоятелни издания

Външни връзки