Разлика между версии на „Атанас Пацев“
(бг-фантастизиране) |
м (дребни грам. и стилови) |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Роден е на [[28 май]] [[1926 г.]] Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и | + | Роден е на [[28 май]] [[1926 г.]] Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и постепенното създаване на комунистическа власт той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, не допуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцето си. |
| − | Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състуденти | + | Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състуденти Атанас Пацев присъства с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически именно неговото присъствие внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга „Затвор за буржоазното изкуство“, Пацев отива и разбива вратата... |
| − | В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка. Живописта, която прави е | + | В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка. Живописта, която прави, е измежду най-съвременните по звучене на европейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: „Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща“ - [[1957 г.]], „Родопите“ - [[1961 г.]], „Рисунки от Париж и Италия“ - [[1965 г.]], „Безтегловност“ - [[1968 г.]], „Цикъл: Летящите хора“ - [[1976 г.]], „Антей-Икар“ - [[1978 г.]], „Рисунки“ - [[1984 г.]] Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през [[1968 г.]] и в Прага през [[1979 г.]] |
Работи над циклите „Човекът, който тегли“, „Раждането“, „Вратата на космоса“, „Орфей“, „Времето“, „Разкъсаният човек“, „Мозъкът“, „Тунели в безкрайността“, „Летящи хора“, „Релативни пространства“ и др. Картините и рисунките му са философски размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвестност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс. | Работи над циклите „Човекът, който тегли“, „Раждането“, „Вратата на космоса“, „Орфей“, „Времето“, „Разкъсаният човек“, „Мозъкът“, „Тунели в безкрайността“, „Летящи хора“, „Релативни пространства“ и др. Картините и рисунките му са философски размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвестност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс. | ||
| + | |||
| + | Починал е на [[29 август]] [[1999 г.]] в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада. | ||
= Награди = | = Награди = | ||
Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната награда „Захарий Зограф“, чиято парична стойност предава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Свилен Седефчев през [[1991 г.]]). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през [[1996 г.]] | Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната награда „Захарий Зограф“, чиято парична стойност предава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Свилен Седефчев през [[1991 г.]]). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през [[1996 г.]] | ||
| − | |||
| − | |||
= Принос във фантастиката = | = Принос във фантастиката = | ||
Версия от 18:12, 23 април 2007
Атанас Василев Пацев е български живописец с новаторски подход към формата и философски поглед към историята и Космоса.
Съдържание
Биография
Роден е на 28 май 1926 г. Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и постепенното създаване на комунистическа власт той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, не допуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцето си.
Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състуденти Атанас Пацев присъства с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически именно неговото присъствие внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга „Затвор за буржоазното изкуство“, Пацев отива и разбива вратата...
В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка. Живописта, която прави, е измежду най-съвременните по звучене на европейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: „Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща“ - 1957 г., „Родопите“ - 1961 г., „Рисунки от Париж и Италия“ - 1965 г., „Безтегловност“ - 1968 г., „Цикъл: Летящите хора“ - 1976 г., „Антей-Икар“ - 1978 г., „Рисунки“ - 1984 г. Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през 1968 г. и в Прага през 1979 г.
Работи над циклите „Човекът, който тегли“, „Раждането“, „Вратата на космоса“, „Орфей“, „Времето“, „Разкъсаният човек“, „Мозъкът“, „Тунели в безкрайността“, „Летящи хора“, „Релативни пространства“ и др. Картините и рисунките му са философски размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвестност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.
Починал е на 29 август 1999 г. в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.
Награди
Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната награда „Захарий Зограф“, чиято парична стойност предава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Свилен Седефчев през 1991 г.). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през 1996 г.
Принос във фантастиката
Автор е на корицата на първото издание на романа „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов.
