Разлика между версии на „Атанас Пацев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
(без мъртъв линк)
 
(Не са показани 9 междинни версии от 6 потребители)
Ред 1: Ред 1:
Атанас Василев Пацев е български живописец с новаторски подход към формата и философски поглед към историята и Космоса.
+
{{Инфокутия личност
   
+
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
Роден е на 28. май 1926 г. Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и създаването постепенно на комунистическа власт, той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, недопуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствувана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцети си.
+
| име = Атанас Пацев
Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състоденти, Атанас Пацев е запомнен с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически неговото присъствие именно внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга "Затвор за буржоазното изкуство", Пацев отива и разбива вратата...
+
| име-оригинал =
 +
| име-категории = Пацев, Атанас
 +
| ник =
 +
| описание = художник
 +
| портрет =
 +
| px =
 +
| портрет-текст =
 +
| пол = м
 +
| професия =
 +
| националност =
 +
}}
 +
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 +
| адрес =
 +
| е-майл =
 +
  | уебсайт =
 +
}}
 +
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 +
| роден-ден = 28
 +
| роден-месец = май
 +
| роден-година = 1926
 +
| роден-град =
 +
| роден-регион =
 +
| роден-държава =
 +
| починал-ден = 29
 +
| починал-месец = август
 +
| починал-година = 1999
 +
| починал-град = София
 +
| починал-регион =
 +
| починал-държава =
 +
| починал-от =
 +
}}
 +
| дейности = {{Инфокутия вложка художник
 +
| творил-начало =
 +
| творил-край =
 +
| псевдоним =
 +
| жанр =
 +
| теми = Човек и Вселена
 +
| стил = живопис
 +
| област =
 +
| основна-творба =
 +
| други-професии =
 +
}}
 +
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 +
| бележки =
 +
}}
 +
}}
 +
'''Атанас Василев Пацев''' е български живописец с новаторски подход към формата и философски поглед към историята и Космоса.
  
В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка.Живописта, която прави е една измежду най-съвременните по звучене на еврепейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: "Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща" - 1957 г., "Родопите" - 1961 г., "Рисунки от Париж и Италия" - 1965, "Безтегловност" - 1968 г., "Цикъл: летящите хора" - 1976 г., "Антей-Икар" - 1978 г., "Рисунки" - 1984 г. Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през 1968 г. и в Прага през 1979 г.
+
== Биография ==
  
Работи над циклите "Човекът, който тегли", "Раждането", "Вратата на космоса", "Орфей", "Времето", "Разкъсъният човек", "Мозъкът", "Тунели в безкрайността", "Летящи хора", "Релативни пространства" и др. Картините и рисунките му са философси размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвесност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.
+
Роден е на [[28 май]] [[1926 г.]] Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и постепенното създаване на комунистическа власт той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, не допуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцето си.
  
Починал е на 29 август 1999 г. в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.  
+
Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състуденти Атанас Пацев присъства с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически именно неговото присъствие внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга „Затвор за буржоазното изкуство“, Пацев отива и разбива вратата.
 +
 
 +
В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка. Живописта, която прави, е измежду най-съвременните по звучене на европейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: „Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща“ - [[1957 г.]], „Родопите“ - [[1961 г.]], „Рисунки от Париж и Италия“ - [[1965 г.]], „Безтегловност“ - [[1968 г.]], „Цикъл: Летящите хора“ - [[1976 г.]], „Антей-Икар“ - [[1978 г.]], „Рисунки“ - [[1984 г.]] Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през [[1968 г.]] и в Прага през [[1979 г.]]
 +
 
 +
Работи над циклите „Човекът, който тегли“, „Раждането“, „Вратата на космоса“, „Орфей“, „Времето“, „Разкъсаният човек“, „Мозъкът“, „Тунели в безкрайността“, „Летящи хора“, „Релативни пространства“ и др. Картините и рисунките му са философски размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвестност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.
 +
 
 +
Починал е на [[29 август]] [[1999 г.]] в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.
 +
 
 +
= Награди =
 +
 
 +
Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната награда „Захарий Зограф“, чиято парична стойност предава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Сидер Седефчев през [[1991 г.]]). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през [[1996 г.]]
  
 
= Принос във фантастиката =  
 
= Принос във фантастиката =  
  
Автор е на корицата на първото издание на романа "Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов.
+
Автор е на корицата на първото издание на романа ''„Мъглявината Андромеда“'' на Иван Ефремов.
 +
 
 +
= Източници =
 +
 
 +
* [http://liternet.bg/publish13/k_nikolov/pacev.htm Литернет]
 +
* [http://www.sarakt.org/Patsev/index.html sarakt.org]
 +
 
 +
[[Категория:Художници|Пацев, Атанас]]

Текуща версия към 23:54, 14 февруари 2012

Атанас Пацев
художник

Биографични данни:
Роден на: 28 май 1926 г.
Починал на: 29 август 1999 г.
Починал в: София

Художник:
Теми: Човек и Вселена
Стил(ове): живопис

Атанас Василев Пацев е български живописец с новаторски подход към формата и философски поглед към историята и Космоса.

Биография[редактиране]

Роден е на 28 май 1926 г. Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и постепенното създаване на комунистическа власт той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, не допуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцето си.

Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състуденти Атанас Пацев присъства с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически именно неговото присъствие внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга „Затвор за буржоазното изкуство“, Пацев отива и разбива вратата.

В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка. Живописта, която прави, е измежду най-съвременните по звучене на европейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: „Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща“ - 1957 г., „Родопите“ - 1961 г., „Рисунки от Париж и Италия“ - 1965 г., „Безтегловност“ - 1968 г., „Цикъл: Летящите хора“ - 1976 г., „Антей-Икар“ - 1978 г., „Рисунки“ - 1984 г. Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през 1968 г. и в Прага през 1979 г.

Работи над циклите „Човекът, който тегли“, „Раждането“, „Вратата на космоса“, „Орфей“, „Времето“, „Разкъсаният човек“, „Мозъкът“, „Тунели в безкрайността“, „Летящи хора“, „Релативни пространства“ и др. Картините и рисунките му са философски размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвестност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.

Починал е на 29 август 1999 г. в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.

Награди[редактиране]

Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната награда „Захарий Зограф“, чиято парична стойност предава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Сидер Седефчев през 1991 г.). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през 1996 г.

Принос във фантастиката[редактиране]

Автор е на корицата на първото издание на романа „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов.

Източници[редактиране]