Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“

Текуща версия към 01:00, 7 май 2022

Атанас Петков Славов
Писател, фен
Координати:
Личен сайт:	Фентернет/сайт на клуб Ефремов (основател и администратор)
Биографични данни:
Роден на:	29 юли 1947 г.
Роден в:	Бургас
Починал на:	6 май 2022 г.
Починал в:	София
Починал от:	инсулт
Писател:
Псевдоним(и):	Анастасио Дел Монте
Жанр(ове):	научна фантастика
Фен:
Клуб(ове):	„Иван Ефремов“
Преводач:
От езици:	руски
На езици:	български
Жанрове:	научна фантастика
Издател:
Издателство:	„Орфия“, „Човешката библиотека“
Критик:
Жанр(ове):	научна фантастика, фентъзи

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

Биография[редактиране]

Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.

Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и издавани на немски, руски и английски език.

Инициатор и основател на един от първите в България клубове на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.

Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (1974–1989 г.).

През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4-тата част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ - първата по рода си изследователска книга в България. Активен организатор на „Фестивалите на фантастиката“ в София и Пловдив, а по-късно и на конвента „Булгакон“.

През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 1991–1992 г.

Основател и главен редактор на списанието на английски език ORPHIA.

Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.

Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на „Курса по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 1980–1990 г.

От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.

През 2007 г. заедно с Калин Ненов учредява фондация „Човешката библиотека“. Като част от дейността на фондацията съставя и издава алманаха за фантастика и бъдеще „ФантАstika“, чийто пилотен брой „ФантАstika 2007“ излиза през 2008 г.

Основен редактор и автор на съдържание в уикито „БГ-Фантастика“; човекът с най-много принос към него.

Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.

Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1980); „Млади художници-фантасти“ (1981); „Образите на фантастиката“ (2006).

• ГАЛЕРИЯ НА АТАНАС СЛАВОВ

Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.

Стил и особености[редактиране]

Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.

Без притеснения можем да го определим като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции. С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми, като градския фолклор и анекдота.

Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от дигитални картини с участието на фрактали. Тези визии ни дават представа за структурата на материи и енергиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.

Отделна страница: корици на книги и списания с картини на Атанас П. Славов.

Награди и признания[редактиране]

• 1986 г. - втора награда за разказа „Добре дошъл, пътнико“ в конкурса на в. „Орбита“ за НФ разказ
• 1987 г. - награда за разказа „Елени на Холда“ (в съавторство с А. Карапанчев) в конкурса на сп. „Наука и техника за младежта“
• 1989 г. - награда Соцкон'89 за разказ („Сны для космодора“)
• 1990 г. - На световния конвент Уърлдкон 1990 в Хага издаваното от него списание „ORPHIA“ получава '''Наградата CAREL''' за качеството на преводите и диплом за комуникация между народите.
• 2005 г. - авторска изложба „Космографики и фрактанци“ от 5-10 май в Културен дом „Средец“ в рамките на Булгакон-Софкон
• 2006 г. - първа награда за разказа „Предсмъртната или първата болка“ в Конкурс за фантастичен разказ „Буквите 2006“ на фондация „Буквите“ и Фантазийската преводаческа школа
• 2007 г. - трета награда на годишния конкурс на издателство „Аргус“ за разказа „Война и мир“
• 2008 г. - сп. ShadowDance му връчва наградата „Цялостен принос за развитието на фендъма“
• 2009 г. - избран за председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“
• 2010 г. - на Булгакон 2010 получава стъклопластика и отличието „За цялостен принос за развитието на фантастиката в България“

От 2013 г. е член на Съвета по фантастична и приключенска литература (Москва)

Едиственият трикратен носител на наградата ЕВРОКОН в различни категории:

• 2003 г. - Издавания от него фензин „Фентернет“ получава награда за най-добро любителско списание за фантастика Best Fanzine на Еврокон 2003 - във Финландия
• 2004 г. - Атанас Славов е обявен за най-добър популяризатор „Best promoter“ на фантастиката на Еврокон 2004 - в Пловдив
• 2015 г. - На Еврокон 2015 издавания от него Алманах ФантАstika получава отличието „Best Magazine“ - за най-добро периодично издание за фантастика в Европа.
• 2018 г. - Международната награда „Византийский ковчег“ връчена в г. Владимир (Русия) на 12 май 2018 г.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

• 1992 г. - „Психопрограмираният“ (текст)

Самостоятелни сборници[редактиране]

• 2007 г. - „Мигновечност“ - издателство „Аргус“
• 2014 г. - „Пентаграм“ - Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“
• 2021 г. - „Полуречник по инженервно язъкознание“ - Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“

Повести[редактиране]

• 2001 г. - „Отвъд пустинята“ (текст)

Разкази и новели[редактиране]

• 1973 г. - „Приятел“
• 1976 г. - „Добре дошъл, пътнико!“
• 1978 г. - „Предсмъртната или първата болка“ (в съавторство с Георги Арнаудов)
• 1980 г. - „Феести“ (в съавторство с Георги Арнаудов)
• 1980 г. - „До Великия светоносен Буаргу-Илир“. - Атанас П. Славов и Георги Арнаудов.
• 1981 г. - „Сиянието на реката“ [1] (в съавторство с Георги Арнаудов)
• 1986 г. - „Елени на Холда“ (в съавторство с Александър Карапанчев) (непубликуван)
• 1987 г. - „Сънища за космодора“
• 1991 г. - „Виталертон“ [2]
• 1991 г. - „Гранатата“
• 1991 г. - „В небето“
• 1991 г. - „Шутът“
• 1991 г. - „Реката“
• 2002 г. - „Пентаграм“
• 2003 г. - „Третото пришествие“ (алтернативно заглавие: „Време разделно“)
• 2004 г. - „Приказка за една млада машина на времето“ [3]
• 2005 г. - „Трудно е да бъдеш дог“
• 2006 г. - „Матрицата 4: Резолюции“ [4]
• 2006 г. - „Сън в лятна нощ“
• 2007 г. - „Сто години самота“
• 2012 г. - „Ад“
• 2012 г. - „Махмурлък“
• 2012 г. - „The Walking Dead или похожденията на немъртъвците“
• 2012 г. - „Златният артстероид“
• 2012 г. - „Красотата и света“
• 2012 г. - „Следмузика на слиянието“
• 2014 г. - „Man in black, или Черен човек“
• 2014 г. - „Кихот д`Арк“

Публицистика[редактиране]

• 1978 г. - „Неизбежността на фантастиката“
• 1979 г. - „Трите остриета срещу фантастиката“
• 2002 г. - „Бъдещето умря - да живее бъдещето!“
• 2004 г. - „Щуротията да издаваш българи“ - рецензия на сборника „Щури хоризонти“
• 2008 г. - „Краят на историческия човек“
• 2009 г. - „Краят на историческия човек 2“

Други[редактиране]

• 1989 г. - „Фантаскоп“ - сатиричен зодиак за фантасти в съавторство с Росица Панайотова и карикатури на Калин Николов.
• 2001 г. - „Полуречник по инженерВно язЪкознание“ (фантастичен полу-речник с неологизми)
• 2004 г. - Корица и предговор на романа на Валентин Дилов „Плът от твоята плът“ Изд. Тих-ивел; София; 2004 г.
• 2004 г. - Корица и вътрешна илюстрация в сп. „Реальность фантастики“, бр. 8/2004
• 2011 г. - „Космографики“ (албум)
• 2019 г. - В Блок материали във в-к Словото днес“ от 14 дек.
  • „Някъде и у нас“ афористични неологизми

Фантастология[редактиране]

Статии от Атанас П. Славов на отделна страница:[редактиране]

В периодика и сборници[редактиране]

• 1973 г. - „Приятел“. - Във вестник „Орбита“, брой 45 (253) от 10.ХI.1973 г.
• 1976 г. - „Добре дошъл, пътнико!“ - Във вестник „Орбита“, брой 42-43 (406) от 16.Х.1976 г.
• 1980 г. - „До Великия светоносен Буаргу-Илир“. - Атанас П. Славов и Георги Арнаудов. вестник „Пулс“, брой 13 от 25.ІІІ.1980 г.
• 2013 г. - „За спасяването на света“
  • Класическа научна фантастика - (предговор на раздел)
  • Социална фантастика - (предговор на раздел)
• 2014 г. - „Измерения и модели“
  • „Фантастиката живее в реалността“ – статия
  • Въвеждащи думи
  • Отговор на варненското писмо
  • Раждането на вестник „ФЕП“
  • Авторско представяне с 8 цветни картини (стр. 85)
  • Дизайн на 1,2,3 корица и цялостно форматиране
• 2015 г. - „Алманах ФантАstika/2013-14“
  • Признание на съставителя
  • Какво се случва със и във фантастичните сериали 3
  • Дизайн, корица и цялостно оформление
• 2015 г. - В Блок материали във в-к „Словото днес“ от 18 юни 2015 г.
  • Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ на стр. 12
  • „Време разделно“ - Атанас П. Славов
• 2017 г. - В Блок материали във в-к „Словото днес“ от 5 окт. 2017
  • „Алманах Фантастика“
  • „Фантастични вести“
• 2017 г. - В Алманах ФантАstika/2016
  • Нови признания на съставителя
  • за списание „Тера фантастика“ № 15

• • Портрет в 3,14 D: Стефан Кръстев
  • Фантастичен книгопис
  • Книгосъбития на 2015–2016 година
  • Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения?
  • Коментар: „Субективни бележки на съставителя“
  • „Самоосъзнатият ИИ“ и други
  • Дизайн, корица и цялостно оформление
  • 16 нови цветни авторски картини на стр. 411-418
• 2018 г. - списание „8“ - януари, 2018 г.
  • „Кихот д`Арк“ (разказ)
• 2018 г. - В Алманах ФантАstika/2017
  • Съвсем нови признания на съставителя
  • Конкурс „Изгревът на следващото“
  • Портрет в 3,14 D: Христо Пощаков
  • „Какво е това Фантастивал в Европолис?“
  • „Руска империя 2.0“ или „Маяци на бъдещето“?
  • Представяме ви художника Андриан Бекяров
  • Пет избрани края на света до 2017 г.
  • „Експанзия чрез имплозия“
  • „ФаКтастика“
  • „Размишлизми“

Лакова миниатюра представляваща отличието „Византийски ковчег“

• 2018 г. - В антологията „Фантастивал в Европолис“
  • Отново сме пред вас
  • „Пентаграм“ (разказ)
• 2018 г. - В Алманах ФантАstika/2018“
  • „Пак признания на съставителя‎“
  • „Конкурсът „Изгревът на следващото“ (резултати)“‎
  • „Девети септември отново е празник“
  • „Нашествието на хронолитите“
  • „Приложните утопии на Венсан Калебо“
  • „Прераждането на кинофантастиката“
  • „Спомен за Ненко Сейменлийски“
  • „Някъде и у нас“
• 2019 г. - Блок материали във в-к Словото днес“ от 14 дек.
  • Визитна картичка (Представяне на „Фантастивал в Европолис“)
  • Някъде и у нас (афористични неологизми)
• 2020 г. - В Алманах ФантАstika/2019-20
  • Десети признания на съставителя
  • Диагноза чрез робот
  • Нови броеве на жанрови списания през 2019 година
  • BG фантастика без граници – Слави Валентинов
  • Българската фантастика и „Фантастивал в Европолис“ – Асен Стоименов /238
  • Манджа с грозде и калашници
  • Юрий Зельони и Лидия Глускина
• 2020 г. - В стихосбирката „Аргонавт“
  • Цветни картини от Атанас П. Славов на страниците 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 30-31, 34, 36, 38, 40, 42, 44, 46, 48, 50, 52, 54, 56, 58, 60, 62, 64, 66, 68, 70, 72, 74, 56, 78, 80, 82, 84, 86, 90, 93, 94, 96, 98, 100, 102, 104, 106, 108.

На руски език[редактиране]

• 1989 г. - „Сны для космодора“ - Изд. Наука" (Алма-Ата)
• 2013 г. - „Гоголь-фэнтези (Херсон, 2013)“
  • „Предисловие“ - на руски език
  • „Новая роль фантастики в начале третьего тысячелетия“ - на руски език
• 2015 г. - В сп. Фанданго № 26
  • Всходы будущего (есе)
• 2016 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 29
• 2017 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 30
• 2017 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 31
• 2017 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 32
  • „Герои Ефремова и сиюминутность выживания“ (статия)
• 2018 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 33
• 2018 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 34
• 2020 г. - в сб. Третье пришествие - Издателство Вече
  • „Болгарская “Тера фантазия”“ (предговор)
  • „«Сны для космодора»“
  • „«Третье пришествие»“
  • „Краткий обзор новейшей болгарской фантастики - тенденции и развитие жанра“ (послеслов) в съавторство с Янчо Чолаков.

На украински език[редактиране]

• 2019 г. - „Украïnська культура“ № 1-3 (тематичный номер) Феномен фантастики ...потом сталося диво

На немски език[редактиране]

• 1978 г. - „Kontakt-versuche Bulgarische phantastische erzählungen“
  • Atanas Slavov - „Ein Freund“ - („Приятел“)
• 1984 г. - В седмичника «Freie Welt», Nr. 15/1984, Berlin
  • „Ein Freund“. („Приятел“) - Превод: Helga Gutsche

На английски език[редактиране]

• 1990 г. - В списание „ORPHIA/1990/1 бр.“
  • Editorial
• 2006 г. - „The Glow of the River“ („Сиянието на реката“) - списание [Phantazm], Х. 2006 (Превод: Калин Ненов)
• 2006 г. - „Matrix: Resolutions („Матрицата 4: Резолюции“) - списание [Phantazm], Х. 2006 (Превод: Калин Ненов)
• 2010 г. - „The Glow of the River“ („Сиянието на реката“) - ел. списание Marginal Boundaries, бр. 1 (Превод: Калин Ненов)
• 2016 г. - В сп. ORPHIA 2
  • Editorial
  • Matrix: Resolutions

Преводи от руски език[редактиране]

• 1976 г. - „Майсторите от планетата Ксанаду“ новела от Теодор Стърджън - (превод от руски) - НТ за младежта бр. 6-7
• 1977 г. - „Място в паметта“ - разказ от Дмитрий Биленкин [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
• 1977 г. - „Може ли да повикате Нина?“ - разказ от Кир Буличов. - [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
• 1980 г. - „Бягство“ – разказ от Иля Варшавски [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
• 1980 г. - „Скромен гений“ - разказ от Вадим Шефнер [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
• 1984 г. - „Част от възможното“. Научно-фантастичен разказ. Автор Дмитрий Биленкин. Преведе от руски Атанас П. Славов. Бюлетин „Кръгозор”, брой 2 от 1984 г.
• 1988 г. - „Пътят на Абогин“ - новела от Дмитрий Биленкин. списание „ФЕП“, 1988 г., 1-2 бр.
• 1988 г. - „Сътворението на света“ - разказ от Феликс Димов. списание „ФЕП“, 1988 г., 3 бр.
• 2002 г. - „Свят на смъртта - 4“ - роман от Ант Скаландис и Хари Харисън
• „За пришълци, случайно попаднали на Земята“ - Джоана Ръс

Външни връзки[редактиране]

• Галерия на Атанас Славов в Подкаст „Българска Фантастика“
• Аудиоверсия на разказа „Предсмъртната или първата болка“ от А. П. Славов и Г. Арнаудов
• Интервю в „БГ Север“
• Атанас П. Славов (представяне като автор в сайта на клуб Ефремов)
• Писателят-фантаст Атанас Славов гостува в Добрич
• Авторска страница като член на международната „Ассоциация исследователей фантастики (АИФа) “
• Авторска колонка в „Лаборатория фантастики“ [5]
• Страница на А. Славов в сайта „Архив фантастики“
• Авторска страница в американската SF&F енциклопедия ISFBD [6]
• „Без рекламна кампания българските фантасти не могат да преодолеят заговора на премълчаването“ (интервю за портала knigi-news)
• Виртуални пощи на Тера Фантастика
• Представяне на А. Славов като художник във „Фентъзи ларп център“
• Атанас Славов: Изтичането на мозъци в чужбина означава изтичане на интелигентни читатели
• Страница на Атанас Славов в украинската уикипедия
• В американския вестник „България“ - 1 част
• В американския вестник „България“ - 2 част

Източници[редактиране]

• Атанас П. Славов в клуб Ефремов, като писател [7] и като художник: [8]
• „Призвание - художествен ръководител“ - статия на Светослав Николов във в. „Средношколско знаме“, 4 септември 1985 г.
• „Нещо като болка, нещо като вик, изобщо не някакво си предписание“ - статия на Димитър Ленгечев за романа „Психопрограмираният“
• Преведени разкази във Фантазийска преводаческа школа
• „Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов“ - статия от Калин Николов в сп. „Усури“, бр. 7/2004
• „Мигновечността на Атанас П. Славов“ - предговор на Величка Настрадинова към книгата му „Мигновечност“ - 2007 г.
• „От високи кули“ Интервю на Атанас П. Славов, взето от Александър Карапанчев по повод излизането на книгата му „Мигновечност“ - 2007 г.
• „Мигновечност“: рецензии и критики - Алманах „ФантАstika 2008“
• Страница с произведения на Атанас П. Славов в Моята библиотека
• „Светът, който ни предстои“ от Калин Николов - В-к „Словото днес“, 29 октомври 2009 г.
• 2018 г. - „Писатели от Бургас спечелиха престижни награди в Русия“

Категории, свързани с Атанас Петков Славов

• Произведения от Атанас Петков Славов
• Издания - Атанас Петков Славов
• Интервюта на Атанас Петков Славов
• Интервюта с Атанас Петков Славов