Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Стил и особености)
(Стил и особености)
Ред 72: Ред 72:
  
 
Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по [[фантастология]] А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота.
 
Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по [[фантастология]] А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота.
С опознаване възможностите на компютърните технологии, Атанас П. Славов започва да създама в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, неситени от фантастични асоциации. Със своите изображения, Атанас П. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са сполучливите, философски насочени заглавия.
+
 
 +
С опознаване възможностите на компютърните технологии, Атанас П. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, неситени от фантастични асоциации. Със своите изображения, Атанас П. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са сполучливите, философски насочени заглавия.
  
 
== Награди и признания ==
 
== Награди и признания ==

Версия от 12:00, 26 май 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

Биография

Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.

Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.

Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и публикувани на немски, руски и английски език.

Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (19741989 г.).

През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4 част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ - първата по рода си изследователска книга в България.

През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 19911992 г.

Основател и главен редактор на списание ORPHIA.

Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.

Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на уникалния „Курс по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 19801990 г.

От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.

Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.

Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1981); „Млади художници-фантасти“ (1982); „Образите на фантастиката“ (2006).

Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.

Стил и особености

Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.

Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота.

С опознаване възможностите на компютърните технологии, Атанас П. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, неситени от фантастични асоциации. Със своите изображения, Атанас П. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са сполучливите, философски насочени заглавия.

Награди и признания

Произведения

Фантастика

Романи

Повести

Разкази и новели

Публицистика

Други

Фантастология

Статии

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания

На английски език

Фантастика

На немски език

Фантастика

  • 1987 г. - "Der Freund" („Приятел“) - сборник "Kontaktferzuche", изд. "Die Neue Leben", Berlin, 1987

На руски език

Фантастика

Преводи

  • "Свят на смъртта - 4" - роман от Ант Скаландис и Хари Харисън
  • "Пътят на Абогин" - новела от Дмитрий Биленкин.
  • "Може ли да повикате Нина?" - разказ от Кир Буличов.
  • „За пришълци случайно попаднали на Земята“ - Джоана Ръс

Външни връзки

Източници