Редактиране на „БГ-Фантастика:TeX“

{{Наръчник}}
В [[{{SITENAME}}]] се използва '''TeX''' за записване на математически изрази.  Впоследствие се създават изображения във формат PNG или опростен код на HTML, в зависимост от настройките на потребителя и сложността на израза. В бъдеще, с подобряването на браузърите, ще е възможно създаването на по-сложен HTML-код, а дори и MathML.

Математическите изрази се записват между етикетите <nowiki><math> ... </math></nowiki>. 
Оставянето на нови редове не се отразява на изобразяването, затова те биха могли да се използват за подобряване четимостта на израза.

Моля, избягвайте поставянето на математически изрази на един ред с обикновен текст, тъй като формулите не се подравняват правилно и шрифтът им е прекалено голям.

Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.

== Специални символи ==

{| style="border:thin solid silver" rules="all"
|-
! Представяне на
! Какво се въвежда
! Как изглежда
|-
| Основни функции (правилно)
| \sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z
| <math>\sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z</math>
|-
| Основни функции (грешно)
| sin x + ln y + sgn z
| <math>sin x + ln y + sgn z\,</math>
|-
| Производни
| \nabla \partial dx
| <math>\nabla \partial dx</math>
|-
| Множества
| \forall x\not\in\empty\subseteq A\cap B\cup \exists \{x,y\}
\times C
| <math>\forall x \not\in \empty \subseteq A\cap B\cup \exists
\{x,y\} \times C</math>
|-
| Логически
| p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow \Leftrightarrow
| <math>p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow
\Leftrightarrow</math>
|-
| rowspan="2" | Корен
| \sqrt{2}\approx 1.4
| <math>\sqrt{2}\approx 1.4</math>
|-
| \sqrt[n]{x}
| <math>\sqrt[n]{x}</math>
|-
| Релации
| \sim \simeq \cong \le \ge \equiv \approx \ne
| <math> \sim \ \simeq \ \cong \ \le \ \ge \ \equiv \ \approx \ \ne</math>
|-
| Геометрични
| <nowiki>\angle \perp \|</nowiki>
| <math>\angle \perp \|</math>
|-
| Специални
| \oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ \cdot
\bullet \infty
| <math>\oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ
\cdot \bullet\ \infty</math>
|}

== Долен и горен индекс ==
{| style="border:thin solid silver" rules="all"
|-
! Представяне на
! Какво се въвежда
! Как изглежда
|-
| Горен индекс
| a^2
| <math>a^2</math>
|-
| Долен индекс
| a_2
| <math> a_2 </math>
|-
| rowspan="2" | Групиране
| a^{2+2}
| <math>a^{2+2}</math>
|-
| a_{i,j}
| <math>a_{i,j}</math>
|-
| Комбиниране
| x_2^3
| <math>x_2^3</math>
|-
| Производна (правилно)
| x'
| <math>x'</math>
|-
| Производна (грешно като HTML)
| x^\prime
| <math>x^\prime</math>
|-
| Производна (грешно като PNG)
| x\prime
| <math>x\prime</math>
|-
| Сума
| \sum_{k=1}^N k^2
| <math>\sum_{k=1}^N k^2</math>
|-
| Произведение
| \prod_{i=1}^N x_i
| <math>\prod_{i=1}^N x_i</math>
|-
| Граница
| \lim_{n \to \infty}x_n
| <math>\lim_{n \to \infty}x_n</math>
|-
| Интеграл
| \int_{-N}^{N} e^x\, dx
| <math>\int_{-N}^{N} e^x\, dx</math>
|-
| Линеен интеграл
| \oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy
| <math>\oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy</math>
|}
<tt>технически термини</tt>

== Дроби, матрици, многоредови уравнения ==
{| style="border:thin solid silver" rules="all"
|-
! Представяне на
! Какво се въвежда
! Как изглежда
|-
| Дроби
| \frac{2}{4} или {2 \over 4}
| <math>\frac{2}{4}</math>
|-
| Нютонов бином
| {n \choose k}
| <math>{n \choose k}</math>
|-
| rowspan="6" | Матрици
| \begin{pmatrix} x & y \\ z & v \end{pmatrix}
| <math>\begin{pmatrix} x & y \\ z & v
\end{pmatrix}</math>
|-
| \begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots &
\ddots & \vdots \\ 0 & \cdots &
0\end{bmatrix}
| <math>\begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots
& \ddots & \vdots \\ 0 & \cdots &
0\end{bmatrix} </math>
|-
| \begin{Bmatrix} x & y \\ z & v \end{Bmatrix}
| <math>\begin{Bmatrix} x & y \\ z & v
\end{Bmatrix}</math>
|-
| \begin{vmatrix} x & y \\ z & v \end{vmatrix}
| <math>\begin{vmatrix} x & y \\ z & v
\end{vmatrix}</math>
|-
| \begin{Vmatrix} x & y \\ z & v \end{Vmatrix}
| <math>\begin{Vmatrix} x & y \\ z & v
\end{Vmatrix}</math>
|-
| \begin{matrix} x & y \\ z & v \end{matrix}
| <math>\begin{matrix} x & y \\ z & v
\end{matrix}</math>
|-
| Случаи
| f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is
even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd}
\end{matrix}\right.
| <math>f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd} \end{matrix}\right. </math>
|-
| Многоредови уравнения
| \begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ &
=& n^2 + 2n + 1\end{matrix}
| <math>\begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ & =& n^2 + 2n + 1\end{matrix}</math>
|}

== Шрифтове ==
{| style="border:thin solid silver" rules="all"
|-
! Представяне на
! Какво се въвежда
! Как изглежда
|-
| Гръцки букви
| \alpha \beta \gamma \Gamma \phi \Phi \Psi\ \tau \Omega
| <math>\alpha\ \beta\ \gamma\ \Gamma\ \phi\ \Phi\ \Psi\ \tau\ \Omega</math>
|-
| Множества, удебелени
| x\in\mathbb{R}\sub\mathbb{C}
| <math>x\in\mathbb{R}\subset\mathbb{C}</math>
|-
| Удебелени (вектори)
| \mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0
| <math>\mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0</math>
|-
| Удебелени (гръцки букви)
| \boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma}
| <math>\boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma}</math>
|-
| Фрактурен шрифт
| \mathfrak{a} \mathfrak{B}
| <math>\mathfrak{a} \mathfrak{B}</math>
|-
| Скрипт
| \mathcal{ABC}
| <math>\mathcal{ABC}</math>
|-
| Иврит
| \aleph \beth \gimel \daleth
| <math>\aleph\ \beth\ \gimel\ \daleth</math>
|-
| rowspan="2" | некурсивни символи
| \mbox{abc}
| <math>\mbox{abc}</math>
|-
| \mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x
| <math>\mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x</math>
|}

== Заграждане на големи изрази със скоби ==

{| style="border:thin solid silver" rules="all"
|-
! Представяне на
! Какво се въвежда
! Как изглежда
|-
| Некрасиво
| ( \frac{1}{2} )
| <math>( \frac{1}{2} )</math>
|-
| По-добре
| \left( \frac{1}{2} \right)
| <math>\left ( \frac{1}{2} \right )</math>
|}

Може да използвате различни ограничители с \left и \right:

{| style="border:thin solid silver" rules="all"
|-
! Представяне на
! Какво се въвежда
! Как изглежда
|-
| Обикновени скоби
| \left( A \right)
| <math>\left( A \right)</math>
|-
| Квадратни скоби
| \left[ A \right]
| <math>\left[ A \right]</math>
|-
| Големи скоби
| \left\{ A \right\}
| <math>\left\{ A \right\}</math>
|-
| Счупени скоби
| \left\langle A \right\rangle
| <math>\left\langle A \right\rangle</math>
|-
| Отвесни черти
| \left| A \right|
| <math>\left| A \right|</math>
|-
| Използвайте \left. и \right., ако не искате ограничителят да се показва:
| \left. {A \over B} \right\} \to X
| <math>\left. {A \over B} \right\} \to X</math>
|}

== Интервали ==

Поставянето на интервали обикновено се управлява автоматично, но ако желаете може да упражните ръчен контрол.
{| style="border:thin solid silver" rules="all"
|-
! Представяне на
! Какво се въвежда
! Как изглежда
|-
| осморен интервал
| a \qquad b
| <math>a \qquad b</math>
|-
| четворен интервал
| a \quad b
| <math> a \quad b</math>
|-
| текстов интервал
| a\ b
| <math>a\ b</math>
|-
| голям интервал
| a\;b
| <math>a\;b</math>
|-
| среден интервал
| a\&gt;b
| [not supported]
|-
| малък интервал
| a\,b
| <math>a\,b</math>
|-
| без интервал
| ab
| <math>ab\,</math>
|-
| отрицателен интервал
| a\!b
| <math>a\!b</math>
|}

j48nzj  <a href="http://fntfhtjyinzv.com/">fntfhtjyinzv</a>, [url=http://dhbpktcxtbzc.com/]dhbpktcxtbzc[/url], [link=http://ffuhmhyzrzay.com/]ffuhmhyzrzay[/link], http://qrgmnmvnsqrq.com/

== Източници ==
* Този наръчник е копие на [http://bg.wikipedia.org/w{{LOCALURL:Уикипедия:TeX|oldid=721614}} ''Наръчника''] в [http://bg.wikipedia.org Българската Уикипедия].
{{Производна статия от статия
| вид-производност      = е производна от
| производност-дата     = 30 ноември 2006
| производност-линк     = http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:TeX&oldid=726665
| оригинал-уики         = bg.wikipedia.org
| оригинал-уики-линк    = http://bg.wikipedia.org
| оригинал-име          = Уикипедия:TeX
| оригинал-име-линк     = http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:TeX
| оригинал-история-линк = http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:TeX&action=history
| оригинал-автори       = Borislav, 213.240.242.20, 213.145.126.241, V111P, Darsie, Spiritia
| оригинал-лиценз       = [[БГ-Фантастика:Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценз за свободна документация на ГНУ]]
| оригинал-база         = {{Производна статия от статия
  | вид-производност      = е производна от
  | производност-дата     = 22 декември 2003
  | производност-линк     = 
  | оригинал-уики         = en.wikipedia.org
  | оригинал-уики-линк    = http://en.wikipedia.org
  | оригинал-име          = Wikipedia:TeX markup
  | оригинал-име-линк     = http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Wikipedia:TeX markup
  | оригинал-история-линк = http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Wikipedia:TeX markup&action=history
  | оригинал-автори       = 
  | оригинал-лиценз       = [[БГ-Фантастика:Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценз за свободна документация на ГНУ]]
  | оригинал-база         = 
}}
}}
@@ Ред 312: / Ред 312: @@
 |}
-== Външни препратки ==
+j48nzj  <a href="http://fntfhtjyinzv.com/">fntfhtjyinzv</a>, [url=http://dhbpktcxtbzc.com/]dhbpktcxtbzc[/url], [link=http://ffuhmhyzrzay.com/]ffuhmhyzrzay[/link], http://qrgmnmvnsqrq.com/
-* A PDF document introducing TeX -- see page 39 onwards for a good introduction to the maths side of things: http://www.ctan.org/tex-archive/info/gentle/gentle.pdf
-* Complete reference list of symbols: http://wso.williams.edu/how/lshort2e/node61.html
-* http://www.ams.org/tex/amslatex.html
-* A set of public domain fixed-size math symbol bitmaps: http://us.metamath.org/symbols/symbols.html
-<center>'''Пробвайте наученото дотук в пясъчника, след което продължете с [[{{SITENAME}}:Наръчник/Препратки|наръчника]]!'''</center>
 == Източници ==