Редактиране на „България в чуждестранната НФ“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
[[Категория:Чуждестранни връзки]]
+
България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Ето част от малкото примери в световната фантастика:
България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Тук са изброени малко примери в световната фантастика.
 
  
Списъкът е сортиран по фамилия на автора/име на произведението.
+
== Жул Верн ==
  
== Алф ==
+
Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Героите са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците - Иван са българи. Може би Ж.Верн е повлиян от историческите събития от този период.
  
* В сериала „Алф“, в серията, в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) ''
+
== Фредерик Пол ==
 +
Инфо на [[Юлиян Стойнов]] към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол
  
== Джослин Брук ==
+
Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. “хранителен блок” (представете си - изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт.
  
* Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908–1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) ''
+
== Джоан Роулинг ==
 +
Инфо от [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]]
  
== Кир Буличов ==
+
В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин - Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB])
  
* В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. '' (Източник: [[Дилян Благов]]) ''
+
== Хърбърт Уелс ==
* В повестта ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“'' '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) ''
+
Инфо от Юрий Йорданов
* В разказа ''„Получихме златни рибки“'' главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. '' (Източник: [[Григор Гачев]]) ''
 
  
== Жул Верн ==
+
В ''„Освободеният свят“'' Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който българския тъкмо цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби.
  
* Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците — Иван, са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.)
+
== Уелс & Кук ==
 +
Инфо от [[Юрий Илков]]
  
== Север Гансовски ==
+
В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' от Хърбърт Уелс и в епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук, плащанията се извършват в ЛЕВА.
 
 
* В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. '' (Източник: [[Венециян Тодоров]]) ''
 
  
 
== Олег Дивов ==
 
== Олег Дивов ==
  
* В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър.
+
В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменава се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курорта „Албена“ и цацата в Несебър.
 
 
== Виктор Конецки ==
 
 
 
* В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] през [[1982 г.]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагонът изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на американските генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника — не знаел с какво и откъде да се отбранява.“'' '' (Източник: Димитър Арбов) ''
 
 
 
== Глен Кук ==
 
 
 
* В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) ''
 
 
 
== Андрей Лазарчук ==
 
 
 
* В алтернативния роман ''„Всички способни да носят оръжие…“'' ([[1997 г.]]) Германия е спечелила Втората световна война без Хитлер, който умира през 42-а при странни обстоятелства. Русия е поделена между победителите. Райхът взема цялата европейска част, а съюзникът България... не получава дял! (Източник: [[Венециян Тодоров]])
 
 
 
== Майкъл Муркок ==
 
 
 
* В цикъла ''„Легенди за руническия жезъл“'' героят Оладан e с потекло от „Българските планини“: „Съществото, което яздеше втория кон носеше огромен лък през рамо, а на гърба си бе привързало кочан със стрели. Облечено бе в кожени бричове и цървули от мека, щавена кожа, но цялото му тяло, включително и лицето, бе покрито със ситна червеникава козина. На ръст странното същество едва стигаше до гърдите на Хоукмун. Това беше Оладан, кръстоска между планинска гигантка и магьосник от Българските планини.“ ([http://www.chitanka.info:82/lib/text/588 „Амулетът на лудия бог“]) '' (Източник: [[Калин Ненов]]) ''
 
  
 
== Виктор Пелевин ==
 
== Виктор Пелевин ==
Ред 50: Ред 33:
 
* В повестта ''„ОМОН РА“'' се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати.
 
* В повестта ''„ОМОН РА“'' се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати.
 
* В ''„Принцът на Госплан“'' става дума за ''„калпава българска дискета“''.
 
* В ''„Принцът на Госплан“'' става дума за ''„калпава българска дискета“''.
* През 1990 г. на една среща в Ялта Пелевин се запознава с [[Вал Тодоров]] и получава от него руски превод на „[[Иркала, страната на мъртвите]]“. Сравнете тази книга с шумерските халюцинации на героя от „П generation“ и сами преценете дали няма влияние. Източник: [[Атанас П. Славов]].
 
  
== Фредерик Пол ==
+
== Кир Буличов ==
 +
Инфо от [[Дилян Благов]]
  
* Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си — изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. '' (Източник: [[Юлиян Стойнов]], към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол) ''
+
В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои.
  
== Джоан Роулинг ==
+
== Братя Стругацки ==
 +
Инфо от [[Владимир Зарков]]
  
* В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин — Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) '' (Източник: [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]]) ''
+
В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно.
  
== Аркадий и Борис Стругацки ==
+
== Александър Щеголев ==
 +
Инфо от [[Атанас П. Славов]]
  
* В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. '' (Източник: [[Владимир Зарков]]) ''
+
В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' ("Времето на дъжда" на братя Стругацки) Виктор Банев е българин.
  
== Хърбърт Уелс ==
+
== Север Гансовски ==
 +
Инфо от [[Венециян Тодоров]]
  
* В ''„Освободеният свят“'' България не се споменава пряко, но един от антагонистите е „Фердинанд Чарлс, Крал на Балканите“, известен с прякора „Славянската лисица“. '' (Източник: Юрий Йорданов, поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]], [http://www.gutenberg.org/etext/1059 пълния текст]) ''
+
В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби.
* В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) ''
 
  
== Александър Щеголев ==
+
== Виктор Конецки ==
 +
Инфо от Димитър Арбов
  
* В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. '' (Източник: [[Атанас П. Славов]]) ''
+
В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от издателство „Г. Бакалов“ ([[1982 г.)]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагона изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на US генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника - не знаел с какво и откъде да се отбранява.''
  
== Владимир Щербаков ==
+
== АЛФ ==
 +
Инфо от Ангел Тодоров
  
* Руският писател-фантаст е автор на разказа ''„Встреча в Ловече“'', където споменава ''„древния тракийски град на река Осъм“'', разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: ''„Всеки камък тук е паметник.“'' (Източник [[Венециян Тодоров]])
+
В сериала "Алф", серията в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е "Мис България".

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)