| Текуща версия |
Вашият текст |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | [[Категория:Чуждестранни връзки]]
| + | == България в чуждестранната НФ == |
| − | България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Тук са изброени малко примери в световната фантастика. | |
| | | | |
| − | Списъкът е сортиран по фамилия на автора/име на произведението.
| + | България не е често споменавана в чужди НФ творби. Ето част от малкото примери: |
| | | | |
| − | == Алф == | + | === “Дунавският лоцман” от Ж.Верн === |
| | | | |
| − | * В сериала „Алф“, в серията, в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) ''
| + | Романът е публикуван за първи път през 1909 г. Героите са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците - Иван са българи. Може би Ж.Верн е повлиян от историческите събития от този период. |
| | | | |
| − | == Джослин Брук == | + | === “Освободеният свят” (1913) от Х.Уелс === |
| | | | |
| − | * Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908–1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) ''
| + | Авторът описва свят, разрушен от атомна война, в който българския тъкмо цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби. |
| | | | |
| − | == Кир Буличов == | + | === “Демонът на историята” (1968) от С.Гансовски === |
| | | | |
| − | * В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. '' (Източник: [[Дилян Благов]]) ''
| + | Разказ, в който става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. |
| − | * В повестта ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“'' '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) ''
| |
| − | * В разказа ''„Получихме златни рибки“'' главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. '' (Източник: [[Григор Гачев]]) ''
| |
| | | | |
| − | == Жул Верн == | + | === “Джем” (1979) от Фр.Пол === |
| | | | |
| − | * Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците — Иван, са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.)
| + | Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. “хранителен блок” (представете си - изхранваме света!). Съжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. |
| | | | |
| − | == Север Гансовски == | + | === “Хари Потър и Огненият бокал” (2000) от Дж.Роулинг === |
| | | | |
| − | * В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. '' (Източник: [[Венециян Тодоров]]) ''
| + | Пред 100 000 магьосници е финалът на световното първенство по куидич. Единият финалист е българският търсач Виктор Крум. Той е сред главните герои в романа, участва и в Тримагическия турнир в “Хогуортс”. Както е известно българин играе ролята на Виктор Крум в екранизацията на романа. |
| | | | |
| − | == Олег Дивов == | + | == България в НФ == |
| | | | |
| − | * В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър.
| + | === Първият български НФ роман === |
| | | | |
| − | == Виктор Конецки ==
| + | Първият български научнофантастичен роман [[„О-Корс“]] на [[Георги Илиев]]е издаден през [[1930 г.]] от печатница „Светлина“ - Стара Загора в 1000 броя. |
| − | | |
| − | * В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] през [[1982 г.]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагонът изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на американските генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника — не знаел с какво и откъде да се отбранява.“'' '' (Източник: Димитър Арбов) ''
| |
| − | | |
| − | == Глен Кук ==
| |
| − | | |
| − | * В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) ''
| |
| − | | |
| − | == Андрей Лазарчук ==
| |
| − | | |
| − | * В алтернативния роман ''„Всички способни да носят оръжие…“'' ([[1997 г.]]) Германия е спечелила Втората световна война без Хитлер, който умира през 42-а при странни обстоятелства. Русия е поделена между победителите. Райхът взема цялата европейска част, а съюзникът България... не получава дял! (Източник: [[Венециян Тодоров]])
| |
| − | | |
| − | == Майкъл Муркок ==
| |
| − | | |
| − | * В цикъла ''„Легенди за руническия жезъл“'' героят Оладан e с потекло от „Българските планини“: „Съществото, което яздеше втория кон носеше огромен лък през рамо, а на гърба си бе привързало кочан със стрели. Облечено бе в кожени бричове и цървули от мека, щавена кожа, но цялото му тяло, включително и лицето, бе покрито със ситна червеникава козина. На ръст странното същество едва стигаше до гърдите на Хоукмун. Това беше Оладан, кръстоска между планинска гигантка и магьосник от Българските планини.“ ([http://www.chitanka.info:82/lib/text/588 „Амулетът на лудия бог“]) '' (Източник: [[Калин Ненов]]) ''
| |
| − | | |
| − | == Виктор Пелевин ==
| |
| − | | |
| − | * В повестта ''„ОМОН РА“'' се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати.
| |
| − | * В ''„Принцът на Госплан“'' става дума за ''„калпава българска дискета“''.
| |
| − | * През 1990 г. на една среща в Ялта Пелевин се запознава с [[Вал Тодоров]] и получава от него руски превод на „[[Иркала, страната на мъртвите]]“. Сравнете тази книга с шумерските халюцинации на героя от „П generation“ и сами преценете дали няма влияние. Източник: [[Атанас П. Славов]].
| |
| − | | |
| − | == Фредерик Пол ==
| |
| − | | |
| − | * Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си — изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. '' (Източник: [[Юлиян Стойнов]], към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол) ''
| |
| − | | |
| − | == Джоан Роулинг ==
| |
| − | | |
| − | * В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин — Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) '' (Източник: [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]]) ''
| |
| − | | |
| − | == Аркадий и Борис Стругацки ==
| |
| − | | |
| − | * В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. '' (Източник: [[Владимир Зарков]]) ''
| |
| − | | |
| − | == Хърбърт Уелс ==
| |
| − | | |
| − | * В ''„Освободеният свят“'' България не се споменава пряко, но един от антагонистите е „Фердинанд Чарлс, Крал на Балканите“, известен с прякора „Славянската лисица“. '' (Източник: Юрий Йорданов, поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]], [http://www.gutenberg.org/etext/1059 пълния текст]) ''
| |
| − | * В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) ''
| |
| − | | |
| − | == Александър Щеголев ==
| |
| − | | |
| − | * В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. '' (Източник: [[Атанас П. Славов]]) ''
| |
| − | | |
| − | == Владимир Щербаков ==
| |
| − | | |
| − | * Руският писател-фантаст е автор на разказа ''„Встреча в Ловече“'', където споменава ''„древния тракийски град на река Осъм“'', разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: ''„Всеки камък тук е паметник.“'' (Източник [[Венециян Тодоров]])
| |
