Редактиране на „Васил Иванов“

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
 | име = Васил Иванов
 | име-оригинал =
 | име-категории = Иванов, Васил
 | ник = 
 | описание = 
 | портрет = Иванов-тяло+.jpg
 | px = 
 | портрет-текст = 
 | пол = м
 | професия = 
 | националност = 
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 | адрес = 
 | е-майл = 
 | уебсайт = 
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 | роден-ден = 7
 | роден-месец = май
 | роден-година = 1909
 | роден-град = София
 | роден-регион = 
 | роден-държава = 
 | починал-ден = 4
 | починал-месец = април
 | починал-година = 1975
 | починал-град = София
 | починал-регион = 
 | починал-държава = 
 | починал-от = 
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка художник
 | творил-начало = 
 | творил-край = 
 | псевдоним = 
 | жанр = 
 | теми = Космосът и духът
 | стил = специфична графика
 | област = самостоятелни рисунки
 | основна-творба = 
 | други-професии = 
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 | бележки = 
}}
}}
[[Картинка:Vasil-ivanov.jpg|thumb|дясно|230px|„Космос“ - Васил Иванов]]
[[Картинка:Heliopolis.jpg|thumb|ляво|230px|Корица на романа „[[Хелиополис]]“ от [[Хаим Оливер]]]]
'''Васил Христов Иванов''' е български художник с огромно творчество на тема „Космос“. Считан е за пионер на тази тема в родното ни изобразително изкуство.

== Биография и творчество ==

Роден е на [[7 май]] [[1909 г.]] в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през [[1939 г.]], в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от [[1942 г.]] Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през [[1936 г.]] се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.

Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: ''„понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“''. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.

Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.

Първата му изложба на тема „Космос“ е през [[1965 г.]] За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във [[Вестник Народна младеж|в. „Народна младеж“]]. Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът „Космос“ бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е устроена изложба.

Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.

Васил Иванов умира в София на [[4 април]] [[1975 г.]]

На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през [[1984 г.]] [[Национален клуб на художниците фантасти|Националния клуб на художниците фантасти]], развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.


== Изложби: ==

'''Principales expositions:'''

1946 - 1955 - 1957 : SOFIA

1962 - 1966 -  : Exposition " Cosmos " SOFIA

1957 – изложба във Варшава; филм за художника и творчеството му

1958 : BUDAPEST, LONDRES (втори филм за художника и творчеството му)

1961 – пета изложба на бул. „Руски” 5

1963 : BEYROUTH , CRACOVIE

1964 – изложба „Космос”, забранена един час преди откриването

1965 – 1968 – няколко самостоятелни изложби на ул. „Гурко” 62

1966 : LEIPZIG

1967 : BERLIN ( EST)

1967 : BERLIN ( OUEST)

1970 : Изложба на космически рисунки в Сидней

1971 : Galerie du Soleil  GENEVE

1972 :  Hall de la Prfecture  CERGY PONTOISE

1971 : Galerie Transposition PARIS

1971 : Galerie Piera NEUILLY

1974 : Galerie Look PARIS

1974 : Galerie Hexagramme  PARIS

............

2006 : Galerie Martin-Blasselle  NICE

2009 : „100 г. от рождението на Васил Иванов“ - Художествена галерия на Шипка 6

2015 : Галерия Лоран - София

== Външни връзки: ==

[http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C Галерия „Васил Иванов“]

[http://www.lemondedesarts.com/GalexpoWassilIvanov.htm Френска галерия на Васил Иванов]



[[Категория:Художници|Иванов, Васил]]