Разлика между версии на „Васил Иванов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Изложби)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Ред 118: Ред 118:
 
2019 : Национална галерия/Двореца (14 март - 10 май)
 
2019 : Национална галерия/Двореца (14 март - 10 май)
  
 
+
== Външни връзки ==
== Външни връзки: ==
 
  
 
* [https://offnews.bg/kultura/mashtabna-izlozhba-na-kultovia-hudozhnik-vasil-ivanov-otbeliazva-110-g-699188.html Мащабна изложба на култовия художник Васил Иванов отбелязва 110 години от рождението му]
 
* [https://offnews.bg/kultura/mashtabna-izlozhba-na-kultovia-hudozhnik-vasil-ivanov-otbeliazva-110-g-699188.html Мащабна изложба на култовия художник Васил Иванов отбелязва 110 години от рождението му]
  
== Външни връзки ==
 
 
* [http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C Галерия „Васил Иванов“]
 
* [http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C Галерия „Васил Иванов“]
  

Текуща версия към 12:54, 23 юли 2019

Васил Иванов
Иванов-тяло+.jpg

Биографични данни:
Роден на: 7 май 1909 г.
Роден в: София
Починал на: 4 април 1975 г.
Починал в: София

Художник:
Теми: Космосът и духът
Стил(ове): специфична графика
Области на изява: самостоятелни рисунки
„Космос“ - Васил Иванов
Корица на романа „Хелиополис“ от Хаим Оливер

Васил Христов Иванов е български художник с огромно творчество на тема „Космос“. Считан е за пионер на тази тема в родното ни изобразително изкуство.

Биография и творчество[редактиране]

Роден е на 7 май 1909 г. в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през 1939 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от 1942 г. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1946 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.

Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: „понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.

Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.

Първата му изложба на тема „Космос“ е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. „Народна младеж“. Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът „Космос“ бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е устроена изложба.

Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.

Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.

На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през 1984 г. Националния клуб на художниците фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.

Изложби[редактиране]

Principales expositions:

1946 - 1955 - 1957 : SOFIA

1962 - 1966 -  : Exposition " Cosmos " SOFIA

1957 – изложба във Варшава; филм за художника и творчеството му

1958 : BUDAPEST, LONDRES (втори филм за художника и творчеството му)

1961 – пета изложба на бул. „Руски” 5

1963 : BEYROUTH , CRACOVIE

1964 – изложба „Космос”, забранена един час преди откриването

1965 – 1968 – няколко самостоятелни изложби на ул. „Гурко” 62

1966 : LEIPZIG

1967 : BERLIN ( EST)

1967 : BERLIN ( OUEST)

1970 : Изложба на космически рисунки в Сидней

1971 : Galerie du Soleil GENEVE

1972 : Hall de la Prfecture CERGY PONTOISE

1971 : Galerie Transposition PARIS

1971 : Galerie Piera NEUILLY

1974 : Galerie Look PARIS

1974 : Galerie Hexagramme PARIS

............

2006 : Galerie Martin-Blasselle NICE

2009 : „100 г. от рождението на Васил Иванов“ - Художествена галерия на Шипка 6

2015 : Галерия Лоран - София

2019 : Национална галерия/Двореца (14 март - 10 май)

Външни връзки[редактиране]