Разлика между версии на „Веселин Маринов“

Версия от 02:09, 31 май 2007 (редактиране) Григор Гачев (беседа | приноси) (→‎Преводи: - забравена скоба) ← По-стара редакция		Версия от 12:44, 6 юни 2007 (редактиране) (връщане) Голем (беседа | приноси) м (Борислав: Вмъкване на „Инфокутия вложка имена“ в инфокутията) По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	{{Инфокутия личност		{{Инфокутия личност
−	| име            = Веселин Маринов	+	| име          = {{Инфокутия вложка имена
−	| име-оригинал    =	+	| име            = Веселин Маринов
−	| име-категории  = Маринов, Веселин	+	| име-оригинал    =
		+	| име-категории  = Маринов, Веселин
		+	}}
	| описание        = писател, преводач		| описание        = писател, преводач
	| портрет        =		| портрет        =

---

Версия от 12:44, 6 юни 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Веселин Маринов е прозаик, поет, преводач и журналист.

Биография

Роден е на 5 август 1945 г. в гр. Варна. Работил е като екскурзовод в „Балкантурист“, преводач в Полша, книгоразпространител.

Творчество

Автор на 3 стихосбирки. Превежда полски писатели-фантасти (Станислав Лем, Кшиштоф Борун и др.)

Произведения

Фантастика

Разкази

• 2000 г. - „Морска галерия“
• 2003 г. - „Черният коридор“
• 2006 г. - „Очите на лисицата“
• 2006 г. - „Едип пилотът“

Статии

• 2001 г. - „Моделириум Фантастикус“ (рецензия за сборника „Моделириум“)

Издания

На български език

Фантастика

Участие в съвместни издания

• 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Морска галерия“ (разказ)
• 2003 г. - „Мними хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Черният коридор“ (разказ)
• 2006 г. - „Храбри хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Очите на лисицата“ (разказ)
• 2006 г. - „Ведри хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Едип пилотът“ (разказ)

Публикации в периодика

• 2001 г. - „Моделириум Фантастикус“ (статия) - в. „КИЛ“ - Варна, 2001 г., 21 бр.

Преводи

• 1979 г. — „Завръщане от звездите“ — Станислав Лем - издателство „Георги Бакалов“, Библиотека „Галактика“, №3