Разлика между версии на „Владимир Полянов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Борислав: Без <br>, без квадратни скоби в списъци в инфокутията)
м (Григор: Синтактични корекции (17))
Ред 55: Ред 55:
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Владимир Полянов е роден в Русе на [[6 май]] [[1899 г.]] Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет ({{гг|1919|1921}}), в университета в Грац, Австрия ([[1921 г.]]) и в Мюнхен ({{гг|1922|1923}}). През [[1922 г.]] учи също философия във Виенския университет. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София през [[1928 г.]], но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през [[1939 г.]] завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между [[1924 г.]] и [[1934 г.]] е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между [[1937 г.]] и [[1941 г.]] работи в Министерството на народната просвета. От [[1942 г.]] до [[1944 г.]] е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб ("ПЕН" е абревиатура от англ. думи за "поет", "есеист", "новелист", а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от [[1926 г.]] до [[1932 г.]] Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян.  
+
Владимир Полянов е роден в Русе на [[6 май]] [[1899 г.]] Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет ({{гг|1919|1921}}), в университета в Грац, Австрия ([[1921 г.]]) и в Мюнхен ({{гг|1922|1923}}). През [[1922 г.]] учи също философия във Виенския университет. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София през [[1928 г.]], но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през [[1939 г.]] завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между [[1924 г.]] и [[1934 г.]] е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между [[1937 г.]] и [[1941 г.]] работи в Министерството на народната просвета. От [[1942 г.]] до [[1944 г.]] е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб („ПЕН“ е абревиатура от англ. думи за „поет“, „есеист“, „новелист“, а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от [[1926 г.]] до [[1932 г.]] Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян.  
  
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
Ред 113: Ред 113:
 
==== Неизвестен жанр (временен раздел) ====
 
==== Неизвестен жанр (временен раздел) ====
  
* [[1926 г.]] - ''"[[Детето]]"''
+
* [[1926 г.]] - ''[[Детето]]''
* [[1927 г.]] - ''"[[Крадецът]]"''
+
* [[1927 г.]] - ''[[Крадецът]]''
* [[1928 г.]] - ''"[[Слънцето угаснало]]"'' (роман)
+
* [[1928 г.]] - ''[[Слънцето угаснало]]'' (роман)
* [[1931 г.]] - ''"[[Човекът в огледалото]]"'' (пиеса)
+
* [[1931 г.]] - ''[[Човекът в огледалото]]'' (пиеса)
* [[1934 г.]] - ''"[[Двете страни на медала]]"'' (пиеса)
+
* [[1934 г.]] - ''[[Двете страни на медала]]'' (пиеса)
* [[1935 г.]] - ''"[[Звезда в прозореца]]"''
+
* [[1935 г.]] - ''[[Звезда в прозореца]]''
* [[1961 г.]] - ''"[[Слънчеви петна]]"'' (пиеса)
+
* [[1961 г.]] - ''[[Слънчеви петна]]'' (пиеса)
* [[1974 г.]] - ''"[[Ръцете на приятеля]]"''
+
* [[1974 г.]] - ''[[Ръцете на приятеля]]''
* [[1978 г.]] - ''"[[Случаят Иван Андреев]]"''
+
* [[1978 г.]] - ''[[Случаят Иван Андреев]]''
* [[1979 г.]] - ''"[[Хроника на узряването]]"''
+
* [[1979 г.]] - ''[[Хроника на узряването]]''
  
 
== Преводи ==
 
== Преводи ==
Ред 133: Ред 133:
 
== Източници ==
 
== Източници ==
  
* ''Енциклопедия "България".'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1986, т. 5
+
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1986, т. 5
 
* ''Речник на българската литература.'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1982, т. 3 (П - Я)
 
* ''Речник на българската литература.'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1982, т. 3 (П - Я)
* Сарандев, Иван. ''"Българска литература (1918 - 1945)".'' Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. I
+
* Сарандев, Иван. ''„Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004 г., т. I
 +
 
  
  
 
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Полянов, Владимир]]
 
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Полянов, Владимир]]
 
[[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Полянов, Владимир]]
 
[[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Полянов, Владимир]]
[[Категория:Преводачи от немски език|Полянов, Владимир]]
+
[[Категория: Преводачи от немски език|Полянов, Владимир]]

Версия от 16:53, 20 юли 2008

Владимир Полянов
(рожд. име Георги Иванов Тодоров)
белетрист, режисьор, драматург, преводач

Биографични данни:
Роден на: 6 май 1899 г.
Роден в: Русе
Починал на: 4 декември 1988 г.

Писател:
Творчески период: 1922 г. -
Жанр(ове): диаболична фантастика

Преводач:
От езици: немски
На езици: български
Автори: Валдемар Бонзелс

Бeлежки:
друга важна информация накратко

Владимир Полянов e автор на диаболични разкази и повести, повлияни силно от стила и атмосферата в творбите на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алън По. Диаболизмът е направление, производно на експресионизма. В България основните му представители са Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, като творбите им, наситени със страх, ужас, видения, психологически терзания и свръхестествени събития са писани основно през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Биография

Владимир Полянов е роден в Русе на 6 май 1899 г. Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет (19191921 г.), в университета в Грац, Австрия (1921 г.) и в Мюнхен (19221923 г.). През 1922 г. учи също философия във Виенския университет. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София през 1928 г., но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през 1939 г. завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между 1924 г. и 1934 г. е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между 1937 г. и 1941 г. работи в Министерството на народната просвета. От 1942 г. до 1944 г. е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб („ПЕН“ е абревиатура от англ. думи за „поет“, „есеист“, „новелист“, а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от 1926 г. до 1932 г. Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян.

Приноси към фантастиката

Заедно със Светослав Минков основават издателството “Аргус” и издават поредицата “Галерия на фантастите” (1922 г.).

Превежда диаболични и други фантастични произведения от английски и немски език.


Произведения

Фантастика

Разкази

Издания

На български език

Фантастика

Нефантастика

  • 1938 г. - “От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването”
  • 1947 г. - “От първата лодка до парахода-град”
  • 1948 г. - “Велики пътешественици. Кратка история на завладяването на Земята”
  • 1956 г. - “Христофор Колумб. Адмиралът на морето-океан”

Неизвестен жанр (временен раздел)

Преводи

Нефантастика

Източници

  • Енциклопедия „България“. Издателство на Българската академия на науките, С., 1986, т. 5
  • Речник на българската литература. Издателство на Българската академия на науките, С., 1982, т. 3 (П - Я)
  • Сарандев, Иван. „Българска литература (1918 - 1945)“. Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004 г., т. I