Разлика между версии на „Владимир Полянов“
м |
|||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| − | + | ||
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
== Любопитни факти == | == Любопитни факти == | ||
| − | |||
== Произведения == | == Произведения == | ||
Версия от 19:18, 8 януари 2007
Владимир Полянов e автор на диаболични разкази и повести, повлияни силно от стила и атмосферата в творбите на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алън По. Диаболизмът е направление, производно на експресионизма. В България основните му представители са Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, като творбите им, наситени със страх, ужас, видения, психологически терзания и свръхестествени събития са писани основно през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Съдържание
Биография
Владимир Полянов се ражда в Русе на 6 май 1899 година. Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет (1919 - 1921), в университета в Грац, Австрия (1921) и в Мюнхен (1922 - 1923). През 1922 г. учи също философия във Виенския университет. Завършва Свободния университет в София през 1928 г., но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през 1939 г. завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между 1924 и 1934 г. е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между 1937 и 1941 г. работи в Министерството на народната просвета. От 1942 до 1944 г. е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб ("ПЕН" е абревиатура от англ. думи за "поет", "есеист", "новелист", а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от 1926 до 1932 година. Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян.
Приноси към фантастиката
Стил и особености
Любопитни факти
Произведения
- 1922 г. - Сборник разкази "Смърт": „Смърт“, „Един гост“, „Ерих Райтерер“
- 1923 г. - Сборник разкази "Комедия на куклите"
- 1926 г. - "Детето"
- 1926 г. - Сборник разкази "Момичето и тримата"
- 1927 г. - "Крадецът"
- 1928 г. - "Слънцето угаснало" (роман)
- 1931 г. - "Човекът в огледалото" (пиеса)
- 1934 г. - "Двете страни на медала" (пиеса)
- 1935 г. - "Звезда в прозореца"
- 1961 г. - "Слънчеви петна" (пиеса)
- 1974 г. - "Ръцете на приятеля"
- 1978 г. - "Случаят Иван Андреев"
- 1979 г. - "Хроника на узряването"
Диаболични творби
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия нанауките, С., 1986, т. 5
- Сарандев, Иван. "Българска литература (1918 - 1945)". Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. I
