Редактиране на „Второстепенни герои в „Ян Бибиян““
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
== Иа == | == Иа == | ||
− | '''Иа''' е името на героиня от дилогията на [[Елин Пелин]] ''„[[Ян Бибиян]]“'': ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“'' и ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''. Тя е превърната в черна врана от злия магьосник [[Мирилайлай]], който е отвлякъл нея и сестра ѝ [[ | + | '''Иа''' е името на героиня от дилогията на [[Елин Пелин]] ''„[[Ян Бибиян]]“'': ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“'' и ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''. Тя е превърната в черна врана от злия магьосник [[Мирилайлай]], който е отвлякъл нея и сестра ѝ [[Лиана]] от дома им. |
− | За пръв път читателят се среща именно с враната, която успокоява опечалените родители на [[Ян Бибиян]], че детето им е живо и макар да е попаднало в много лоша компания, тя ще бди над него и няма да позволи да загине. Враната разказва историята на живота си. Била е дете на много богат чифликчия. При една разходка горски разбойници са убили родителите ѝ , а тя се е измъкнала и избягала. Загубила се обаче в гората, където я намерил Ян Бибиян. Той спасил живота й, като я извел от дебрите и отвел до града. Там осиновител на Иа става морски офицер, чиято съпруга е мъртва, а той живее с красивата си голяма дъщеля Лиана. Двете момичета се сприятеляват. Една нощ, докато стоят при прозореца и гледат бурята над пристанището, от морските вълни изниква черен огромен кораб. Две ръце се протягат и стават все по-дълги, докато достигат техния прозорец и ги грабват. Това отвличане е дело на магьосника Мирилайлай. Той принуждава Лиана да му стане съпруга и я държи като затворничка в своето черно огледално царство, а Иа превръща във врана, която поне може да лети из горната земя. | + | За пръв път читателят се среща именно с враната, която успокоява опечалените родители на [[Ян Бибиян]], че детето им е живо и макар да е попаднало в много лоша компания, тя ще бди над него и няма да позволи да загине. Враната разказва историята на живота си. Била е дете на много богат чифликчия. При една разходка горски разбойници са убили родителите ѝ, а тя се е измъкнала и избягала. Загубила се обаче в гората, където я намерил Ян Бибиян. Той спасил живота й, като я извел от дебрите и отвел до града. Там осиновител на Иа става морски офицер, чиято съпруга е мъртва, а той живее с красивата си голяма дъщеля Лиана. Двете момичета се сприятеляват. Една нощ, докато стоят при прозореца и гледат бурята над пристанището, от морските вълни изниква черен огромен кораб. Две ръце се протягат и стават все по-дълги, докато достигат техния прозорец и ги грабват. Това отвличане е дело на магьосника Мирилайлай. Той принуждава Лиана да му стане съпруга и я държи като затворничка в своето черно огледално царство, а Иа превръща във врана, която поне може да лети из горната земя. |
Иа наистина спазва обещанието си - когато Ян Бибиян пада от гърба на лошия си приятел Фют, който го носи вихрено из дяволското царство, враната го улавя и пренася на крилете си до царството на Мирилайлай, където го оставя в Черната огледална зала. Тя става основната му помощничка за победата над магьосника и със съветите си помага на Ян Бибиян не само да разреши загадката с жените, скрити като златен, сребърен и железен косъм в брадата на вещера, но и да освободи птичетата от Желязната гора. След пръскането им с жива вода те се оказват отвлечени подобно на Лиана и Иа деца, които се връщат при родителите си. Лиана също е освободена, а Иа - превърната отново в момиче. Още в края на тази първа книга от романната дилогия си проличава, че между Ян Бибиян и Иа се зараждат чувства. Във втората книга - ''„Ян Бибиян на Луната“'' - това вече е безспорно ясно и една от линиите на фабулата. | Иа наистина спазва обещанието си - когато Ян Бибиян пада от гърба на лошия си приятел Фют, който го носи вихрено из дяволското царство, враната го улавя и пренася на крилете си до царството на Мирилайлай, където го оставя в Черната огледална зала. Тя става основната му помощничка за победата над магьосника и със съветите си помага на Ян Бибиян не само да разреши загадката с жените, скрити като златен, сребърен и железен косъм в брадата на вещера, но и да освободи птичетата от Желязната гора. След пръскането им с жива вода те се оказват отвлечени подобно на Лиана и Иа деца, които се връщат при родителите си. Лиана също е освободена, а Иа - превърната отново в момиче. Още в края на тази първа книга от романната дилогия си проличава, че между Ян Бибиян и Иа се зараждат чувства. Във втората книга - ''„Ян Бибиян на Луната“'' - това вече е безспорно ясно и една от линиите на фабулата. | ||
− | В ''„Ян Бибиян на Луната“'' Иа вече е красива млада дама, а Ян Бибиян - любимец на цялото градче, а и един от най-напредничавите и образовани хора в страната си, след като бащата на Иа и Лиана, морският офицер, го праща да учи в морско машинно училище. Двамата не крият чувствата си и поддържат непрекъсната радиовръзка дори когато Ян Бибиян е на Луната, а Иа на Земята. За да се върне по-скоро от там, а и раздразнена, че дъщерите на лунния цар Ягага харесват нейния възлюбен, Иа казва на Ян Бибиян, че старият му приятел Фют все по-често я навестява. Дяволчето вече е голям дявол и измъчва и двамата, като прави романтични визити на Иа, костюмиран, напомаден и с големи букети цветя. Ролята на Иа в тази втора книга е сведена основно до това да разговаря с Ян Бибиян, да предава на земните жители какво прави той на Луната и да го ревнува. | + | В ''„Ян Бибиян на Луната“'' Иа вече е красива млада дама, а Ян Бибиян - любимец на цялото градче, а и един от най-напредничавите и образовани хора в страната си, след като бащата на Иа и Лиана, морският офицер, го праща да учи в морско машинно училище. Двамата не крият чувствата си и поддържат непрекъсната радиовръзка дори когато Ян Бибиян е на Луната, а Иа на Земята. За да се върне по-скоро от там, а и раздразнена, че дъщерите на лунния цар Ягага харесват нейния възлюбен, Иа казва на Ян Бибиян, че старият му приятел Фют все по-често я навестява. Дяволчето вече е голям дявол и измъчва и двамата, като прави романтични визити на Иа, костюмиран, напомаден и с големи букети цветя. Ролята на Иа в тази втора книга е сведена основно до това да разговаря с Ян Бибиян, да предава на земните жители какво прави той на Луната и да го ревнува. |
− | В края на книгата тя дочаква все пак своя герой и за всички става ясно, че ако е била капризна, своенравна и рязка, ако е прекъсвала нарочно радиокомуникациите с космическия кораб на Ян Бибиян, то всичко е било от обич. | + | В края на книгата тя дочаква все пак своя герой и за всички става ясно, че ако е била капризна, своенравна и рязка, ако е прекъсвала нарочно радиокомуникациите с космическия кораб на Ян Бибиян, то всичко е било от обич. |
== Лиана == | == Лиана == | ||
Ред 31: | Ред 31: | ||
=== Старият дявол === | === Старият дявол === | ||
− | '''Старият Дявол''' | + | '''Старият Дявол''' е баща на дяволчето [[Фют]]. Той е описан бегло в няколко сцени от ''„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“'' като участник в дяволското сборище, главен виновник и извършител на размяната на главите на Ян Бибиян и [[Калчо]] и като един от тези, които наказват Фют за загубата на опашката му. Основна грижа за бащата дявол и основно притеснение е да не би приятелството на детето му с човешко момче да „развали“ прекрасните заложби за злотворство у потомъка му. Опасността обаче се оказва съвсем друга за Фют - той не става по-добър, но пък пострадва от буйния нрав на Ян Бибиян, който изтръгва опашката му, когато дяволчето отказва да се подчини и да спре полета из подземното царство. За това наказанието е изтезания и бой в преизподнята - тук бащата, старият дявол, съвсем малко отстъпва на побратимите си, но и провинението на Фют е сериозно - докато опашката му е в човешки ръце, рогатите не могат да вършат пакости по земята и да вредят на хората. Старият дявол се е надявал да прекрати дружбата на детето си с Ян Бибиян, като размени главата на последния с празната глинена глава на Калчо, но това е предпоставка за всичко произлязло по-нататък, за преборването на Ян Бибиян с [[Мирилайлай]], за съжалението му към глиненото момче и сприятеляването му с него, а в крайна сметка - злината се оказва проводник за победата на доброто. |
=== Чичо Горчилан === | === Чичо Горчилан === | ||
Ред 49: | Ред 49: | ||
'''Лунагите''' са обитателите на Луната във втория роман от дилогията за Ян Бибиян - ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''. | '''Лунагите''' са обитателите на Луната във втория роман от дилогията за Ян Бибиян - ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''. | ||
− | Авторът ги описва твърде подобни на насекоми. Имат прешленести крака и ръце - по два броя, както и пипала като пера на главите, по-големи и ясно изразени при мъжкия пол. Движат се с подскоци по лунната повърхност, за което им помагат кълбообразните стъпала на краката и възглавничките на пръстите на ръцете. Външният им вид е описан доста непривлекателно. Нямат устни, но имат издадена уста. Очите са като в кутии, преграждащи външните им страни, клепачите - като люспи. Нямат уши. Носът им е сплескан. Възглавничките на краката могат да се увеличават двойно и лунагите правят скокове от по 10 метра. Те имат религия - култ към подобни на динозаври свещени животни, съхранили се на невидимата страна на Луната. Там живее и жреческото съсловие, с което Ян Бибиян и Калчо случайно се срещат. Според поверието, ако обикновен жител зърне свещените животни (люспести, с дълъг врат, 20-метрови гущероподобни същества), няма право да встъпва в брак и ще носи нещастие на всички свои близки и роднини. Освен тези, лунагите притежават и опитомени животни, които ползват за езда. Те са крилати и с тях лунагите се придвижват и по земята, и във въздуха. Споменава се и за растителност - подобна на лишеи и мъхове и твърде оскъдна. | + | Авторът ги описва твърде подобни на насекоми. Имат прешленести крака и ръце - по два броя, както и пипала като пера на главите, по-големи и ясно изразени при мъжкия пол. Движат се с подскоци по лунната повърхност, за което им помагат кълбообразните стъпала на краката и възглавничките на пръстите на ръцете. Външният им вид е описан доста непривлекателно. Нямат устни, но имат издадена уста. Очите са като в кутии, преграждащи външните им страни, клепачите - като люспи. Нямат уши. Носът им е сплескан. Възглавничките на краката могат да се увеличават двойно и лунагите правят скокове от по 10 метра. Те имат религия - култ към подобни на динозаври свещени животни, съхранили се на невидимата страна на Луната. Там живее и жреческото съсловие, с което Ян Бибиян и Калчо случайно се срещат. Според поверието, ако обикновен жител зърне свещените животни (люспести, с дълъг врат, 20-метрови гущероподобни същества), няма право да встъпва в брак и ще носи нещастие на всички свои близки и роднини. Освен тези, лунагите притежават и опитомени животни, които ползват за езда. Те са крилати и с тях лунагите се придвижват и по земята, и във въздуха. Споменава се и за растителност - подобна на лишеи и мъхове и твърде оскъдна. |
− | + | ||
==== Ягага ==== | ==== Ягага ==== | ||
− | '''Ягага''' е името на второстепенен герой от втората част на дилогията на Елин Пелин '„Ян Бибиян“'': ''„Ян Бибиян на Луната“''. Той е цар на едно от четирите царства, които съществуват на Луната. Властен, но гостоприемен, Ягага праща водач, който да посрещне гостите от Ваха (така лунагите наричат Земята, а собствената си планета наричат Маха). Той представя на Ян Бибиян и Калчо своята съпруга Ягагада и дъщерите си Шагада и Дагада, а тъй като героите успяват да постигнат мир между всички царе, иска да им даде принцесите за съпруги. Като всяка царска особа, Ягага не приема отказ. Описани са пищни празненства с ядене и пиене, песни и танци, съвсем по земен модел. | + | '''Ягага''' е името на второстепенен герой от втората част на дилогията на Елин Пелин '„Ян Бибиян“'': ''„Ян Бибиян на Луната“''. Той е цар на едно от четирите царства, които съществуват на Луната. Властен, но гостоприемен, Ягага праща водач, който да посрещне гостите от Ваха (така лунагите наричат Земята, а собствената си планета наричат Маха). Той представя на Ян Бибиян и Калчо своята съпруга Ягагада и дъщерите си Шагада и Дагада, а тъй като героите успяват да постигнат мир между всички царе, иска да им даде принцесите за съпруги. Като всяка царска особа, Ягага не приема отказ. Описани са пищни празненства с ядене и пиене, песни и танци, съвсем по земен модел. |
==== Шагада, Дагада, Ягагада ==== | ==== Шагада, Дагада, Ягагада ==== | ||
Ред 61: | Ред 61: | ||
==== Магу ==== | ==== Магу ==== | ||
− | '''Магу''' е името на водача, | + | '''Магу''' е името на водача, който назначава цар Ягага за Ян Бибиян и Калчо. Той им показва особеностите на планетата и им разказва за отношенията между враждуващите 4 царства на лунагите. Страхлив, бъбрив, харесва много виното, което героите са донесли от Земята и от момента на вкусването до последната си поява ходи подпийнал и подозрително развеселен. |
+ | |||
− | [[Категория:Измислени герои на Елин Пелин|№]] | + | [[Категория: Измислени герои на Елин Пелин|№]] |
− | [[Категория:Измислени герои | + | [[Категория: Измислени герои от произведение - Ян Бибиян|№]] |