Разлика между версии на „Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)“
(създаване) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия книга | {{Инфокутия книга | ||
| име = Вълшебни приказки от средновековна София | | име = Вълшебни приказки от средновековна София | ||
− | | жанр = | + | | жанр = приказна фантастика |
| произведение = сборник | | произведение = сборник | ||
| автор = Владимир Свинтила | | автор = Владимир Свинтила | ||
Ред 43: | Ред 43: | ||
== От автора == | == От автора == | ||
− | Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и | + | Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и хомилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука. |
Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините. | Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините. | ||
+ | |||
+ | [[Категория: Издания - Издателство Захарий Стоянов]] |
Версия от 21:47, 28 октомври 2018
Вълшебни приказки от средновековна София | |
Произведение: | сборник |
---|---|
приказна фантастика | |
автор: | Владимир Свинтила |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 2017 г. |
Издателство: | „Издателство Захарий Стоянов“ |
Страници: | 110 |
ISBN: | 9789540910598 |
„Вълшебни приказки от средновековна София“ e сборник с приказки от Владимир Свинтила
От автора
Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и хомилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука.
Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините.