Редактиране на „Георги Илиев“

{{Инфокутия личност

| име = Георги Илиев

| име-оригинал =

| име-категории = Илиев, Георги

| описание =  

| портрет = G Iliev 2аа.jpg

| px = 160

| портрет-текст = Георги Илиев (в. „Орбита“, бр. 29, 1981 г.)

| още-следпортрет =

| пол = м

| роден-ден = 25

| роден-месец = юни

| роден-година = 1881

| роден-град = с. Тарфа, Странджанско

| роден-регион =  

| роден-държава = Турска империя

| починал-ден = 18

| починал-месец = юни

| починал-година = 1961

| починал-град = Стара Загора

| починал-регион =  

| починал-държава = Народна Република България

| починал-от =  

| дейности = {{Инфокутия вложка писател

| творил-начало =  

| творил-край =  

| псевдоним = ГИЛ, Пиери, Склавус салтанс, Георги Смирнов

| жанр = научна фантастика

| теми =  

| основна-творба =  

| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки

| бележки =  

Георги Илиев е роден през [[1881 г.]] в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството е имало още 8 деца.

Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През [[1903 г.]] Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през [[1905 г.]] и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През [[1906 г.]] издава стихосбирката „Тъжни напеви“ под псевдонима Склавус салтанс (което означава „весел роб“) за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер.

Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През [[1921 г.]] издава, повлияната от символизма, стихосбирка ''„Горести“'', като отново използва псевдоним, този път - Георги Смирнов.

След [[1944 г.]] участва в строежа на язовир „Георги Димитров“.

Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски.

Автор е на първите български научно-фантастични романи ''„[[О-Корс]]“'' и ''„[[Теут се бунтува]]“'', вторият - награден от Министерството на народната просвета през 1934 г. Освен тях, в архивите на писателя са намерени неиздадени ръкописи на още два романа в същия жанр с работни заглавия ''„Смърт в небесата“'' (от [[1946 г.]]) и ''„С космическа ракета“'' (по-ранно заглавие: ''„До Сатурн и Венера“'') - вероятно от края на 40-те и началото на 50-те години. [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] е водило кореспонденция с автора за издаването на втория роман, но за жалост това намерение не е реализирано. Предполага се обаче, че първият ръкопис е по-ранен вариант на друг роман, чието име самият Георги Илиев е посочил на контратитула на романа ''„От вятър отвяни“'' сред своите вече издадени творби. Там стои заглавието ''„Под ново слънце“'' и благодарение усилията на Елена Боева (дипломантка на проф. Ив. Сарандев) е открито писмо, от което става ясно, че романът все пак не е излязъл. Имало е готови около 6 коли от него, но Министерството на просветата е отказало хартия и по-късно ръкописът е изчезнал по време на бомбардировките над София, когато сградата на издателството е срутена.

Както отбелязва проф. Сарандев, и за двата издадени фантастични романа на Г. Илиев са характерни две неща: 1. Сюжетът е изграден около преодоляване на препятствия от планетарен мащаб и 2. Описват се отношенията в любовен триъгълник между главния герой и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, въплъщавайки тъмната страна на душата, а другата въплъщава положителното начало в женската природа - грижовна, насърчаваща, помагаща, любяща и т.н. Романът ''„[[О-Корс]]“'' е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, въпроси на междуличностната етика. Главните герои и в двата романа стават жертва на завистта на враговете и съперниците си, на тяхната ограниченост, властолюбие и посредственост.

Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна, а и не само от днешна, гледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо „робот“ – „силодей“, вместо „парашут“ – „падобран“, вместо „високоговорител“ – „гласник“, вместо „шифър“ – „числоред“ и т.н. При това по него време вече са се използвали валидните и до днес термини, но той съзнателно е архаизирал езика си и това е пречело и на тогавашната рецепция на творбите му и е намерило отражение в критиките към романите му.

* [[1930 г.]] - „[[О-Корс]]“

* [[1933 г.]] - „[[Теут се бунтува]]“

* [[1946 г.]] - „[[Смърт в небесата]]“ (неиздаден)

* [[???? г.]] - „[[С космическа ракета]]“ с по-ранно заглавие „[[До Сатурн и Венера]]“ (неиздаден)

== Публикации ==

* [[1930 г.]] - ''„[[О-Корс (Печатница Светлина, 1930)|О-Корс]]“'' - печатница „Светлина“, Стара Загора (І издание)

* [[1983 г.]] - ''„[[Теут се бунтува (Издателство Христо Г. Данов, 1982)|Теут се бунтува]]“'' (роман) - „[[Издателство Христо Г. Данов|Издателство Христо Г. Данов]]“

* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945). '' ИК „Хермес“, Пловдив, 2005; том ІІ (1930 - 1945)

* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2005 г.