Разлика между версии на „Георги Илиев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Фантастика)
(Романи)
 
(Не са показани 11 междинни версии от 7 потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия личност
 
{{Инфокутия личност
| лични           = {{Инфокутия вложка личност-лични
+
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
  | име             = Георги Илиев
+
| име = Георги Илиев
  | име-оригинал   =
+
| име-оригинал =
  | име-категории   = Илиев, Георги
+
| име-категории = Илиев, Георги
  | ник             =  
+
| ник =  
  | описание       =  
+
| описание =  
  | портрет         =  
+
| портрет = G Iliev 2аа.jpg
  | px             =  
+
| px = 160
  | портрет-текст   =  
+
| портрет-текст = Георги Илиев (в. „Орбита“, бр. 29, 1981 г.)
  | още-следпортрет =
+
| още-следпортрет =
  | пол             = м
+
| пол = м
  | професия       = писател
+
| професия = писател
  | националност   =  
+
| националност =  
 
}}
 
}}
| координати       = {{Инфокутия вложка личност-координати
+
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
  | адрес           =  
+
| адрес =  
  | е-майл         =  
+
| е-майл =  
  | уебсайт         =  
+
| уебсайт =  
 
}}
 
}}
| био             = {{Инфокутия вложка личност-био
+
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден       =  
+
| роден-ден =  
  | роден-месец     =  
+
| роден-месец =  
  | роден-година   = 1881
+
| роден-година = 1881
  | роден-град     = с. Тарфа, Странджанско
+
| роден-град = с. Тарфа, Странджанско
  | роден-регион   =  
+
| роден-регион =  
  | роден-държава   = Турция
+
| роден-държава = Турция
  | починал-ден     =  
+
| починал-ден =  
  | починал-месец   =  
+
| починал-месец =  
  | починал-година = 1961
+
| починал-година = 1961
  | починал-град   =  
+
| починал-град =  
  | починал-регион =  
+
| починал-регион =  
  | починал-държава =  
+
| починал-държава =  
  | починал-от     =  
+
| починал-от =  
 
}}
 
}}
| дейности       = {{Инфокутия вложка писател
+
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
  | творил-начало   =  
+
| творил-начало =  
  | творил-край     =  
+
| творил-край =  
  | псевдоним       = ГИЛ, Пиери, Склавус салтанс, Георги Смирнов
+
| псевдоним = ГИЛ, Пиери, Склавус салтанс, Георги Смирнов
  | жанр           = научна фантастика
+
| жанр = научна фантастика
  | теми           =  
+
| теми =  
  | основна-творба =  
+
| основна-творба =  
 
}}
 
}}
| бележки         = {{Инфокутия вложка личност-бележки
+
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
  | бележки         =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
Ред 51: Ред 51:
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Георги Илиев е роден през [[1881 г.]] в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км. от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството освен Георги Илиев е имало още 8 деца.
+
Георги Илиев е роден през [[1881 г.]] в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството е имало още 8 деца.
  
Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През [[1903 г.]] Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през [[1905 г.]] и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През [[1906 г.]] издава стихосбирката "Тъжни напеви" под псевдонима Склавус салтанс (което означава "весел роб") за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер.  
+
Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През [[1903 г.]] Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през [[1905 г.]] и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През [[1906 г.]] издава стихосбирката „Тъжни напеви“ под псевдонима Склавус салтанс (което означава „весел роб“) за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер.
  
Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През [[1921 г.]] издава повлияната от символизма стихосбирка "Горести", като отново използва псевдоним, този път - Георги Смирнов.  
+
Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През [[1921 г.]] издава, повлияната от символизма, стихосбирка ''„Горести“'', като отново използва псевдоним, този път - Георги Смирнов.
  
След [[1944 г.]] участва в строежа на язовир "Георги Димитров".
+
След [[1944 г.]] участва в строежа на язовир „Георги Димитров“.
  
Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски.  
+
Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски.
  
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
  
Автор е на първите български научно-фантастични романи ''"[[О-Корс]]"'' и ''"[[Теут се бунтува]]"'', вторият - награден от Министерството на народната просвета през 1934 г. Освен тях, в архивите на писателя са намерени неиздадени ръкописи на още два романа в същия жанр с работни заглавия "Смърт в небесата" (от 1946 г.) и космическа ракета" (по-ранно заглавие: "До Сатурн и Венера") - вероятно от края на 40-те и началото на 50-те години. Издателство "Народна младеж" е водило кореспонденция с автора за издаването на втория роман, но за жалост това намерение не е реализирано. Предполага се обаче, че първият ръкопис е по-ранен вариант на друг роман, чието име самият Георги Илиев е посочил на контратитула на романа "От вятър отвяни" сред своите вече издадени творби. Там стои заглавието "Под ново слънце" и благодарение усилията на Елена Боева (дипломантка на проф. Ив. Сарандев) е открито писмо, от което става ясно, че романът все пак не е излязъл. Имало е готови около 6 коли от него, но Министерството на просветата е отказало хартия и по-късно ръкописът е изчезнал по време на бомбардировките над София, когато сградата на издателството е срутена.
+
Автор е на първите български научно-фантастични романи ''[[О-Корс]]'' и ''[[Теут се бунтува]]'', вторият - награден от Министерството на народната просвета през 1934 г. Освен тях, в архивите на писателя са намерени неиздадени ръкописи на още два романа в същия жанр с работни заглавия ''„Смърт в небесата“'' (от [[1946 г.]]) и ''„С космическа ракета“'' (по-ранно заглавие: ''„До Сатурн и Венера“'') - вероятно от края на 40-те и началото на 50-те години. [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] е водило кореспонденция с автора за издаването на втория роман, но за жалост това намерение не е реализирано. Предполага се обаче, че първият ръкопис е по-ранен вариант на друг роман, чието име самият Георги Илиев е посочил на контратитула на романа ''„От вятър отвяни“'' сред своите вече издадени творби. Там стои заглавието ''„Под ново слънце“'' и благодарение усилията на Елена Боева (дипломантка на проф. Ив. Сарандев) е открито писмо, от което става ясно, че романът все пак не е излязъл. Имало е готови около 6 коли от него, но Министерството на просветата е отказало хартия и по-късно ръкописът е изчезнал по време на бомбардировките над София, когато сградата на издателството е срутена.
  
 
== Стил и особености ==
 
== Стил и особености ==
  
Както отбелязва проф. Сарандев, и за двата издадени фантастични романа на Г. Илиев са характерни две неща: 1. Сюжетът е изграден около преодоляване на препятствия от планетарен мащаб и 2. Описват се отношенията в любовен триъгълник между главния герой и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, въплъщавайки тъмната страна на душата, а другата въплъщава положителното начало в женската природа - грижовна, насърчаваща, помагаща, любяща и т.н. Романът "О'Корс" е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, въпроси на междуличностната етика. Главните герои и в двата романа стават жертва на завистта на враговете и съперниците си, на тяхната ограниченост, властолюбие и посредственост.  
+
Както отбелязва проф. Сарандев, и за двата издадени фантастични романа на Г. Илиев са характерни две неща: 1. Сюжетът е изграден около преодоляване на препятствия от планетарен мащаб и 2. Описват се отношенията в любовен триъгълник между главния герой и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, въплъщавайки тъмната страна на душата, а другата въплъщава положителното начало в женската природа - грижовна, насърчаваща, помагаща, любяща и т.н. Романът ''„[[О-Корс]]“'' е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, въпроси на междуличностната етика. Главните герои и в двата романа стават жертва на завистта на враговете и съперниците си, на тяхната ограниченост, властолюбие и посредственост.
  
 
Важен принос на автора е представянето във фантастичните му произведения на жените като равностойни на мъжете - учени, творци и хора със свободна и силна воля.
 
Важен принос на автора е представянето във фантастичните му произведения на жените като равностойни на мъжете - учени, творци и хора със свободна и силна воля.
  
Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна, а и не само от днешна, гледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо "робот" "силодей", вместо "парашут" "падобран", вместо "високоговорител" "гласник", вместо "шифър" "числоред" и т.н. При това по него време вече са се използвали валидните и до днес термини, но той съзнателно е архаизирал езика си и това е пречело и на тогавашната рецепция на творбите му и е намерило отражение в критиките към романите му.
+
Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна, а и не само от днешна, гледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо „робот“ „силодей“, вместо „парашут“ „падобран“, вместо „високоговорител“ „гласник“, вместо „шифър“ „числоред“ и т.н. При това по него време вече са се използвали валидните и до днес термини, но той съзнателно е архаизирал езика си и това е пречело и на тогавашната рецепция на творбите му и е намерило отражение в критиките към романите му.
  
 
== Библиография ==
 
== Библиография ==
Ред 82: Ред 82:
 
* [[1933 г.]] - „[[Теут се бунтува]]“
 
* [[1933 г.]] - „[[Теут се бунтува]]“
 
* [[1946 г.]] - „[[Смърт в небесата]]“ (неиздаден)
 
* [[1946 г.]] - „[[Смърт в небесата]]“ (неиздаден)
* [[???? г.]] - „[[С космическа ракета]]“ с по-ранно заглавие „До Сатурн и Венера“ (неиздаден)
+
* [[???? г.]] - „[[С космическа ракета]]“ с по-ранно заглавие „[[До Сатурн и Венера]]“ (неиздаден)
  
 
=== Нефантастика ===
 
=== Нефантастика ===
Ред 95: Ред 95:
 
* [[1940 г.]] - ''„Три капки кръв“''
 
* [[1940 г.]] - ''„Три капки кръв“''
  
== Издания ==
+
== Публикации ==
  
 
=== Фантастика ===
 
=== Фантастика ===
Ред 102: Ред 102:
  
 
* [[1930 г.]] - ''„[[О-Корс (Печатница Светлина, 1930)|О-Корс]]“'' - печатница „Светлина“, Стара Загора (І издание)
 
* [[1930 г.]] - ''„[[О-Корс (Печатница Светлина, 1930)|О-Корс]]“'' - печатница „Светлина“, Стара Загора (І издание)
* [[1983 г.]] - ''„[[Теут се бунтува (Издателство Христо Г. Данов, 1982)|Теут се бунтува]]“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|„Издателство Христо Г. Данов“]]
+
* [[1983 г.]] - ''„[[Теут се бунтува (Издателство Христо Г. Данов, 1982)|Теут се бунтува]]“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|Издателство Христо Г. Данов]]“
 +
* [[1990 г.]] - ''„[[На Сатурн]]“'' - откъс от непубликувания роман „С космическа ракета“
  
 
=== Нефантастика ===
 
=== Нефантастика ===
Ред 119: Ред 120:
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==
 +
 +
* [[1981 г.]] — „[[Родоначалник на българската художествена фантастика. 100 г. от рождението на Георги Илиев]]“ - Във [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]], бр. 29, 1981 г.
 
* ''Лекционен курс на проф. Иван Сарандев''
 
* ''Лекционен курс на проф. Иван Сарандев''
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' ИК "Хермес", Пловдив, 2005; том ІІ (1930 - 1945)
+
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945). '' ИК „Хермес“, Пловдив, 2005; том ІІ (1930 - 1945)
* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК "Жанет 45", 2005 г.
+
* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2005 г.
 
* ''Речник на българската литература''. Издателство на Българската академия на науките, С., 1977 г., т. 2 (Е - О)
 
* ''Речник на българската литература''. Издателство на Българската академия на науките, С., 1977 г., т. 2 (Е - О)
 
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Илиев, Георги]]
 

Текуща версия към 14:00, 22 октомври 2016

Георги Илиев
G Iliev 2аа.jpg
Георги Илиев (в. „Орбита“, бр. 29, 1981 г.)
Професия: писател

Биографични данни:
Роден на: 1881 г.
Роден в: с. Тарфа, Странджанско, Турция
Починал на: 1961 г.

Писател:
Псевдоним(и): ГИЛ, Пиери, Склавус салтанс, Георги Смирнов
Жанр(ове): научна фантастика

Георги Илиев e писател на научна фантастика и на нефантастични произведения.

Биография[редактиране]

Георги Илиев е роден през 1881 г. в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството е имало още 8 деца.

Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През 1903 г. Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през 1905 г. и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През 1906 г. издава стихосбирката „Тъжни напеви“ под псевдонима Склавус салтанс (което означава „весел роб“) за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер.

Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През 1921 г. издава, повлияната от символизма, стихосбирка „Горести“, като отново използва псевдоним, този път - Георги Смирнов.

След 1944 г. участва в строежа на язовир „Георги Димитров“.

Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Автор е на първите български научно-фантастични романи О-Корс и Теут се бунтува, вторият - награден от Министерството на народната просвета през 1934 г. Освен тях, в архивите на писателя са намерени неиздадени ръкописи на още два романа в същия жанр с работни заглавия „Смърт в небесата“ (от 1946 г.) и „С космическа ракета“ (по-ранно заглавие: „До Сатурн и Венера“) - вероятно от края на 40-те и началото на 50-те години. издателство „Народна младеж“ е водило кореспонденция с автора за издаването на втория роман, но за жалост това намерение не е реализирано. Предполага се обаче, че първият ръкопис е по-ранен вариант на друг роман, чието име самият Георги Илиев е посочил на контратитула на романа „От вятър отвяни“ сред своите вече издадени творби. Там стои заглавието „Под ново слънце“ и благодарение усилията на Елена Боева (дипломантка на проф. Ив. Сарандев) е открито писмо, от което става ясно, че романът все пак не е излязъл. Имало е готови около 6 коли от него, но Министерството на просветата е отказало хартия и по-късно ръкописът е изчезнал по време на бомбардировките над София, когато сградата на издателството е срутена.

Стил и особености[редактиране]

Както отбелязва проф. Сарандев, и за двата издадени фантастични романа на Г. Илиев са характерни две неща: 1. Сюжетът е изграден около преодоляване на препятствия от планетарен мащаб и 2. Описват се отношенията в любовен триъгълник между главния герой и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, въплъщавайки тъмната страна на душата, а другата въплъщава положителното начало в женската природа - грижовна, насърчаваща, помагаща, любяща и т.н. Романът О-Корс е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, въпроси на междуличностната етика. Главните герои и в двата романа стават жертва на завистта на враговете и съперниците си, на тяхната ограниченост, властолюбие и посредственост.

Важен принос на автора е представянето във фантастичните му произведения на жените като равностойни на мъжете - учени, творци и хора със свободна и силна воля.

Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна, а и не само от днешна, гледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо „робот“ – „силодей“, вместо „парашут“ – „падобран“, вместо „високоговорител“ – „гласник“, вместо „шифър“ – „числоред“ и т.н. При това по него време вече са се използвали валидните и до днес термини, но той съзнателно е архаизирал езика си и това е пречело и на тогавашната рецепция на творбите му и е намерило отражение в критиките към романите му.

Библиография[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

  • 1946 г. - „От вятър отвяни“

Повести[редактиране]

  • 1937 г. - „Повест за Нанти“
  • 1940 г. - „Три капки кръв“

Публикации[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

  • 1945 г. - „От вятър отвяни“

Повести[редактиране]

  • 1940 г. - „Три капки кръв“

Стихове[редактиране]

Източници[редактиране]