Разлика между версии на „Георги Райчев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Повести и новели)
(уикилинкове, форматиране, подреждане, прекатегоризиране (библиографията е за допълване и изчистване))
Ред 11: Ред 11:
 
| роден-месец    = декември
 
| роден-месец    = декември
 
| роден-година    = 1882
 
| роден-година    = 1882
| роден-град      = Топракхисар (дн. с. Землен, Старозагорско)
+
| роден-град      = Топракхисар
| роден-регион    =  
+
| роден-регион    = Старозагорско
 
| роден-държава  =  
 
| роден-държава  =  
 
| починал-ден    = 18
 
| починал-ден    = 18
Ред 25: Ред 25:
 
| творил-край    =  
 
| творил-край    =  
 
| псевдоним      = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
 
| псевдоним      = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
| жанр            = приказки, диаболични разкази, легенди в стихове
+
| жанр            = приказки, [[диаболизъм]], легенди в стихове
 
| теми            =  
 
| теми            =  
 
| основна-творба  =  
 
| основна-творба  =  
Ред 32: Ред 32:
 
| бележки        =  
 
| бележки        =  
 
}}
 
}}
 +
'''Георги Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]].
  
'''Георги Райчев''' e автор произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]].
+
== Биография ==
 +
 
 +
Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско.
 +
 
 +
Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.
  
== Биография ==
+
През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''"Голем"'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...
  
Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско. Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906 - 1907), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София (1908 - 1910) и VІ мъжка прогимназия в София (1910 - 1919). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение. През 1923 - 1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление "диаболизъм" в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като "Голем" на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза "Любов в полето", през 1919 г. - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен", през 1920 г. - "Царица Неранза", а през 1923 г. - "Греховна повест". От това време са също повестите "Лина" (1922) и "Грях" (1923). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев "Разкази". Най-известни творби от по-късното му творчество са "Песен на гората" (1928), "Еленово царство" - драматична легенда в стихове (1929), "Божи дарове" (1930).
+
Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''"Любов в полето"'', през [[1919 г.]] - ''"Мъничък свят. Бележник на един разлюбен"'', през [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"'', а през [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"''. От това време са също повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''"Разкази"''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''"Песен на гората"'' ([[1928 г.]]), ''"Еленово царство"'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''"Божи дарове"'' ([[1930 г.]]).
  
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно и това как покоряват и впремчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормарност и лудост.  
+
 
 +
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.  
  
 
== Стил и особености ==
 
== Стил и особености ==
Още в "Царица Неранза" и "Греховна повест" в стила Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема "De Profundis" (от лат.: "Из дълбините" - ''разбирай "адови"'' [бел. р.]), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
 
  
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. "Разкази" ("Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лустиг", "Карнавал", "Незнайният"). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.  
+
Още в ''"Царица Неранза"'' и ''"Греховна повест"'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''"De Profundis"'' (от лат.: ''"Из дълбините"'' - ''разбирай "адови"'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
 +
 
 +
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''"Разкази"'' (''"[[Страх]]"'', ''"[[Безумие]]"'', ''"[[Съновидения]]"'', ''"[[Лустиг]]"'', ''"[[Карнавал]]"'', ''"[[Незнайният]]"''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.  
  
 
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
 
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
  
Тези проблеми са залегнали и в повестите "Лина" (1922) и "Грях" (1923). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.  
+
Тези проблеми са залегнали и в повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.  
  
 
== Любопитни факти ==
 
== Любопитни факти ==
Ред 66: Ред 73:
 
==== Разкази ====
 
==== Разкази ====
  
* [[1923 г.]] - диаболичен сборник "[[Разкази]]"
+
* [[1923 г.]] - ''"[[Страх]]"''  
: [[1923 г.]] - ''"[[Страх]]"''  
+
* [[1923 г.]] - ''"[[Безумие]]"''
: [[1923 г.]] - ''"[[Безумие]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''"[[Съновидения]]"''
: [[1923 г.]] - ''"[[Съновидения]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''"[[Лустиг]]"''
: [[1923 г.]] - ''"[[Лустиг]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''"[[Карнавал]]"''
: [[1923 г.]] - ''"[[Карнавал]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''"[[Незнайният]]"''
: [[1923 г.]] - ''"[[Незнайният]]"''
 
 
 
==== Публицистика ====
 
  
 
=== Нефантастика ===
 
=== Нефантастика ===
 
==== Цикли ====
 
  
 
==== Романи ====
 
==== Романи ====
  
 
==== Повести и новели ====
 
==== Повести и новели ====
* [[1920 г.]] - "Царица Неранза"
 
* [[1923 г.]] - "Греховна повест"
 
  
==== Разкази ====
+
* [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"''
 +
* [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"''
 +
* [[1928 г.]] - ''"Песен на гората"''
 +
* [[1930 г.]] - ''"Божи дарове"''
 +
 
 +
==== Стихотворения ====
  
==== Публицистика ====
+
* [[1929 г.]] - ''"Еленово царство"'' (легенда в стихове)
  
 
== Издания ==
 
== Издания ==
Ред 98: Ред 103:
 
===== Самостоятелни издания =====
 
===== Самостоятелни издания =====
  
 +
* [[1923 г.]] - ''"Разкази"'' (диаболичен сборник)
 
* [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]]
 
* [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]]
  
Ред 103: Ред 109:
  
 
* [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]]
 
* [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]]
 
===== Публикации в периодика =====
 
 
* [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]]
 
 
==== Нефантастика ====
 
 
* [[1920 г.]] - "Царица Неранза"
 
* [[1923 г.]] - "Греховна повест"
 
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==
Ред 120: Ред 117:
  
 
[[Категория: Личности по имена - Р|Георги Райчев]]
 
[[Категория: Личности по имена - Р|Георги Райчев]]
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Райчев, Георги]]
+
[[Категория: Писатели на диаболизъм|Райчев, Георги]]
[[Категория: Издатели|име-категории]]
 
[[Категория: Художници|име-категории]]
 
[[Категория: Преводачи|име-категории]]
 

Версия от 16:12, 11 януари 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Георги Райчев e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.

Биография

Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (19061907 г.), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София (19081910 г.) и VІ мъжка прогимназия в София (19101919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.

През 19231924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като "Голем" на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза "Любов в полето", през 1919 г. - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен", през 1920 г. - "Царица Неранза", а през 1923 г. - "Греховна повест". От това време са също повестите "Лина" (1922 г.) и "Грях" (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев "Разкази". Най-известни творби от по-късното му творчество са "Песен на гората" (1928 г.), "Еленово царство" - драматична легенда в стихове (1929 г.), "Божи дарове" (1930 г.).

Приноси към фантастиката

Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.

Стил и особености

Още в "Царица Неранза" и "Греховна повест" в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема "De Profundis" (от лат.: "Из дълбините" - разбирай "адови", бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. "Разкази" ("Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лустиг", "Карнавал", "Незнайният"). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.

Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.

Тези проблеми са залегнали и в повестите "Лина" (1922 г.) и "Грях" (1923 г.). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.

Любопитни факти

Произведения

Фантастика

Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.

Повести и новели

Разкази

Нефантастика

Романи

Повести и новели

  • 1920 г. - "Царица Неранза"
  • 1923 г. - "Греховна повест"
  • 1928 г. - "Песен на гората"
  • 1930 г. - "Божи дарове"

Стихотворения

  • 1929 г. - "Еленово царство" (легенда в стихове)

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания

Източници

  • Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5
  • Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). ИК "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. І