Разлика между версии на „Георги Райчев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (дребни)
(+2 quote fix(es))
 
(Не са показани 6 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия личност
 
{{Инфокутия личност
| лични           = {{Инфокутия вложка личност-лични
+
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
  | име             = Георги Райчев
+
| име = Георги Райчев
  | име-оригинал   =  
+
| име-оригинал =  
  | име-категории   = Райчев, Георги
+
| име-категории = Райчев, Георги
  | ник             =  
+
| ник =  
  | описание       =  
+
| описание =  
  | портрет         =  
+
| портрет =  
  | px             =  
+
| px =  
  | портрет-текст   =  
+
| портрет-текст =  
  | още-следпортрет =
+
| още-следпортрет =
  | пол             = м
+
| пол = м
  | професия       = писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист
+
| професия = писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист
  | националност   =  
+
| националност =  
 
}}
 
}}
| координати       = {{Инфокутия вложка личност-координати
+
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
  | адрес           =  
+
| адрес =  
  | е-майл         =  
+
| е-майл =  
  | уебсайт         =  
+
| уебсайт =  
 
}}
 
}}
| био             = {{Инфокутия вложка личност-био
+
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден       = 7
+
| роден-ден = 7
  | роден-месец     = декември
+
| роден-месец = декември
  | роден-година   = 1882
+
| роден-година = 1882
  | роден-град     = с. Землен
+
| роден-град = с.  Землен
  | роден-регион   = Област Стара Загора
+
| роден-регион = Област Стара Загора
  | роден-държава   =  
+
| роден-държава =  
  | починал-ден     = 18
+
| починал-ден = 18
  | починал-месец   = февруари
+
| починал-месец = февруари
  | починал-година = 1947
+
| починал-година = 1947
  | починал-град   = София
+
| починал-град = София
  | починал-регион =  
+
| починал-регион =  
  | починал-държава =  
+
| починал-държава =  
  | починал-от     =  
+
| починал-от =  
 
}}
 
}}
| дейности       = {{Инфокутия вложка писател
+
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
  | творил-начало   = 1907
+
| творил-начало = 1907
  | творил-край     =  
+
| творил-край =  
  | псевдоним       = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
+
| псевдоним = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
  | жанр           = приказки, диаболична фантастика, легенди
+
| жанр = приказки, диаболична фантастика, легенди
  | теми           =  
+
| теми =  
  | основна-творба =  
+
| основна-творба =
 +
}}{{Инфокутия вложка журналист
 +
  | жанр      =
 +
  | теми      =  
 
}}
 
}}
| бележки         = {{Инфокутия вложка личност-бележки
+
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
  | бележки         =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
Ред 50: Ред 53:
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско.
+
Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско.
  
 
Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.
 
Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.
Ред 60: Ред 63:
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
  
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.  
+
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.
  
 
== Стил и особености ==
 
== Стил и особености ==
  
Още в ''„Царица Неранза“'' и ''„Греховна повест“'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''„De Profundis“'' (от лат.: ''„Из дълбините“'' - ''разбирай „адови“'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.  
+
Още в ''„Царица Неранза“'' и ''„Греховна повест“'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''„De Profundis“'' (от лат.: ''„Из дълбините“'' - ''разбирай „адови“'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
  
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]'' (''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'', ''„[[Безумие]]“'', ''„[[Съновидения]]“'', ''„[[Лина]]“'', ''„[[Грях]]“'', ''„[[Карнавал]]“'', ''„[[Незнайният]]“''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.  
+
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]'' (''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'', ''„[[Безумие]]“'', ''„[[Съновидения]]“'', ''„[[Лина]]“'', ''„[[Грях]]“'', ''„[[Карнавал]]“'', ''„[[Незнайният]]“''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.
  
 
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
 
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
Ред 82: Ред 85:
 
=== Фантастика ===
 
=== Фантастика ===
  
Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.  
+
Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.
  
 
==== Повести и новели ====
 
==== Повести и новели ====
Ред 92: Ред 95:
  
 
* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“''
 
* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“''
* [[1923 г.]] - ''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“''  
+
* [[1923 г.]] - ''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“''
 
* [[1923 г.]] - ''„[[Безумие]]“''
 
* [[1923 г.]] - ''„[[Безумие]]“''
 
* [[1923 г.]] - ''„[[Съновидения]]“''
 
* [[1923 г.]] - ''„[[Съновидения]]“''
Ред 117: Ред 120:
 
{{Превод|Бюроуз, Едгар|„Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“|повест|1926||Библиотека „Четиво за всички“ №1.}}
 
{{Превод|Бюроуз, Едгар|„Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“|повест|1926||Библиотека „Четиво за всички“ №1.}}
  
== Издания ==
+
== Публикации ==
  
 
=== На български език ===
 
=== На български език ===
Ред 134: Ред 137:
 
** „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“
 
** „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“
 
** „[[Карнавал]]“
 
** „[[Карнавал]]“
* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''  
+
* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''
* [[1928 г.]] - ''„Песен за гората“''  
+
* [[1928 г.]] - ''„Песен за гората“''
* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“''  
+
* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“''
 
* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''
 
* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''
* [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“''  
+
* [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“''
 
* [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки)
 
* [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки)
 
* [[1942 г.]] - ''„Златният ключ“''
 
* [[1942 г.]] - ''„Златният ключ“''
Ред 151: Ред 154:
 
===== Публикации в периодика =====
 
===== Публикации в периодика =====
  
* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' (разказ) в [[Списание Демократичен преглед|сп. „Демократичен преглед“]], кн.1/1922 г.
+
* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' (разказ) в [[Списание Демократичен преглед|сп. „Демократичен преглед“]], кн. 1/1922 г.
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==
  
 
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., [[1986 г.]], т. 5
 
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., [[1986 г.]], т. 5
* ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли)''. [[Издателство Отечество|Издателство „Отечество“]], С., [[1978 г.]]
+
* ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли) ''. [[Издателство Отечество|Издателство „Отечество“]], С., [[1978 г.]]
 
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' [[Издателска къща Хермес|ИК „Хермес“]], Пловдив, [[2004 г.]], т. І
 
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' [[Издателска къща Хермес|ИК „Хермес“]], Пловдив, [[2004 г.]], т. І
 
+
* [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2009/09/blog-post_15.html „Психиатричната клиника“ на Георги Райчев]
[[Категория: Журналисти]]
+
* [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html „Безумие“ на Георги Райчев]

Текуща версия към 05:44, 3 декември 2012

Георги Райчев
Професия: писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист

Биографични данни:
Роден на: 7 декември 1882 г.
Роден в: с.  Землен, Област Стара Загора
Починал на: 18 февруари 1947 г.
Починал в: София

Писател:
Творчески период: 1907 г. -
Псевдоним(и): Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
Жанр(ове): приказки, диаболична фантастика, легенди

Георги Михайлов Райчев e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.

Биография[редактиране]

Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (19061907 г.), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София (19081910 г.) и VІ мъжка прогимназия в София (19101919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.

Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 19231924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като „Голем“ на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. - „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. - „Царица Неранза“, а през 1923 г. - „Греховна повест“. От това време са също повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев Разкази. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“ (1928 г.), „Еленово царство“ - драматична легенда в стихове (1929 г.), „Божи дарове“ (1930 г.).

Приноси към фантастиката[редактиране]

Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.

Стил и особености[редактиране]

Още в „Царица Неранза“ и „Греховна повест“ в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема „De Profundis“ (от лат.: „Из дълбините“ - разбирай „адови“, бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази (Страх, Безумие, Съновидения, Лина, Грях, Карнавал, Незнайният). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.

Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.

Тези проблеми са залегнали и в повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.

Любопитни факти[редактиране]

Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.

Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.

Повести и новели[редактиране]

Разкази[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

  • 1920 г. - „Царица Неранза“
  • 1923 г. - „Греховна повест“
  • 1928 г. - „Песен на гората“
  • 1930 г. - „Божи дарове“

Стихотворения[редактиране]

  • 1929 г. - „Еленово царство“ (легенда в стихове)

Преводи[редактиране]

  • 1926 г. — Бюроуз, Едгар — „Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“ (повест) — неизвестно издателство (Библиотека „Четиво за всички“ №1.)

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]

Източници[редактиране]