Разлика между версии на „Георги Райчев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (старозагорска област -> Област Стара Загора)
(+2 quote fix(es))
 
(Не са показани 25 междинни версии от 12 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Инфокутия писател
+
{{Инфокутия личност
| име             = Георги Райчев
+
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име-оригинал   =  
+
| име = Георги Райчев
| име-категории   = Райчев, Георги
+
| име-оригинал =  
| описание       =  
+
| име-категории = Райчев, Георги
| портрет         =  
+
| ник =
| px             =  
+
| описание =  
| портрет-текст   =  
+
| портрет =  
| наставка        =
+
| px =  
| роден-ден      = 7
+
| портрет-текст =  
| роден-месец    = декември
+
| още-следпортрет =
| роден-година    = 1882
+
  | пол = м
| роден-град      = с. Землен
+
  | професия = писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист
| роден-регион    = Област Стара Загора
+
| националност =  
| роден-държава  =
 
| починал-ден    = 18
 
| починал-месец  = февруари
 
| починал-година = 1947
 
| починал-град    = София
 
| починал-регион =
 
| починал-държава =  
 
| починал-от      =
 
| националност    =
 
| творил-начало  = 1907
 
| творил-край    =
 
| псевдоним      = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
 
| жанр            = приказки, [[диаболизъм]], легенди в стихове
 
| теми            =
 
| основна-творба  =
 
| други-професии  = писар, библиотекар, инспектор, журналист
 
| уебсайт        =
 
| бележки        =  
 
 
}}
 
}}
'''Георги Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]].
+
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 +
| адрес =
 +
| е-майл =
 +
| уебсайт =
 +
}}
 +
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 +
| роден-ден = 7
 +
| роден-месец = декември
 +
| роден-година = 1882
 +
| роден-град = с.  Землен
 +
| роден-регион = Област Стара Загора
 +
| роден-държава =
 +
| починал-ден = 18
 +
| починал-месец = февруари
 +
| починал-година = 1947
 +
| починал-град = София
 +
| починал-регион =
 +
| починал-държава =
 +
| починал-от =
 +
}}
 +
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
 +
| творил-начало = 1907
 +
| творил-край =
 +
| псевдоним = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
 +
| жанр = приказки, диаболична фантастика, легенди
 +
| теми =
 +
| основна-творба =
 +
}}{{Инфокутия вложка журналист
 +
  | жанр      =
 +
  | теми      =
 +
}}
 +
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 +
| бележки =
 +
}}
 +
}}
 +
'''Георги Михайлов Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]].
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско.
+
Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско.
  
Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.
+
Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.
  
Първите му произведения датират от около [[1907 г.]], и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''"Голем"'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...
+
Първите му произведения датират от около [[1907 г.]] и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''„Голем“'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...
  
Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''"Любов в полето"'', през [[1919 г.]] - ''"Мъничък свят. Бележник на един разлюбен"'', през [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"'', а през [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"''. От това време са също повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''"Разкази"''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''"Песен на гората"'' ([[1928 г.]]), ''"Еленово царство"'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''"Божи дарове"'' ([[1930 г.]]).
+
Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''„Любов в полето“'', през [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“'', през [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“'', а през [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''. От това време са също повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''„Песен на гората“'' ([[1928 г.]]), ''„Еленово царство“'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''„Божи дарове“'' ([[1930 г.]]).
  
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
  
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.  
+
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.
  
 
== Стил и особености ==
 
== Стил и особености ==
  
Още в ''"Царица Неранза"'' и ''"Греховна повест"'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''"De Profundis"'' (от лат.: ''"Из дълбините"'' - ''разбирай "адови"'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.  
+
Още в ''„Царица Неранза“'' и ''„Греховна повест“'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''„De Profundis“'' (от лат.: ''„Из дълбините“'' - ''разбирай „адови“'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
  
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''"Разкази"'' (''"[[Страх]]"'', ''"[[Безумие]]"'', ''"[[Съновидения]]"'', ''"[[Лустиг]]"'', ''"[[Карнавал]]"'', ''"[[Незнайният]]"''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.  
+
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]'' (''[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]'', ''[[Безумие]]'', ''[[Съновидения]]“'', ''„[[Лина]]“'', ''[[Грях]]'', ''[[Карнавал]]'', ''[[Незнайният]]''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.
  
 
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
 
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
  
Тези проблеми са залегнали и в повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.  
+
Тези проблеми са залегнали и в повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.
  
 
== Любопитни факти ==
 
== Любопитни факти ==
  
Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.
+
Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.
  
Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.
+
Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
Ред 68: Ред 85:
 
=== Фантастика ===
 
=== Фантастика ===
  
Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.  
+
Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.
  
 
==== Повести и новели ====
 
==== Повести и новели ====
  
* [[1922 г.]] - ''"[[Лина]]"''
+
* [[1922 г.]] - ''[[Лина]]''
* [[1923 г.]] - ''"[[Грях]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''[[Грях]]''
  
 
==== Разкази ====
 
==== Разкази ====
  
* [[1923 г.]] - ''"[[Страх]]"''  
+
* [[1922 г.]] - ''[[Карнавал]]''
* [[1923 г.]] - ''"[[Безумие]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]''
* [[1923 г.]] - ''"[[Съновидения]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''[[Безумие]]''
* [[1923 г.]] - ''"[[Лустиг]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''[[Съновидения]]''
* [[1923 г.]] - ''"[[Карнавал]]"''
+
* [[1924 г.]] - ''[[Lustig]]''
* [[1923 г.]] - ''"[[Незнайният]]"''
+
* [[1923 г.]] - ''[[Незнайният]]''
  
 
=== Нефантастика ===
 
=== Нефантастика ===
Ред 90: Ред 107:
 
==== Повести и новели ====
 
==== Повести и новели ====
  
* [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"''
+
* [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“''
* [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"''
+
* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''
* [[1928 г.]] - ''"Песен на гората"''
+
* [[1928 г.]] - ''„Песен на гората“''
* [[1930 г.]] - ''"Божи дарове"''
+
* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''
  
 
==== Стихотворения ====
 
==== Стихотворения ====
  
* [[1929 г.]] - ''"Еленово царство"'' (легенда в стихове)
+
* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' (легенда в стихове)
 +
 
 +
== Преводи ==
  
== Издания ==
+
{{Превод|Бюроуз, Едгар|„Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“|повест|1926||Библиотека „Четиво за всички“ №1.}}
 +
 
 +
== Публикации ==
  
 
=== На български език ===
 
=== На български език ===
 
==== Фантастика ====
 
  
 
===== Самостоятелни издания =====
 
===== Самостоятелни издания =====
  
* [[1918 г.]] - ''"Любов в полето"''
+
* [[1918 г.]] - ''„Любов в полето“''
* [[1919 г.]] - ''"Мъничък свят. Бележник на един разлюбен"''
+
* [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“''
* [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"''
+
* [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“''
* [[1923 г.]] - ''"Разкази"'' (диаболичен сборник)
+
* [[1923 г.]] - ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“'' (диаболичен сборник). [[Книгоиздателство Акция|Книгоиздателство „Акция“]], София.
* [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"''  
+
** „[[Незнайният]]“
* [[1928 г.]] - ''"Песен за гората"''  
+
** „[[Безумие]]“
* [[1929 г.]] - ''"Еленово царство"''  
+
** „[[Грях]]“
* [[1930 г.]] - ''"Божи дарове"''
+
** „[[Съновидения]]“
* [[1931 г.]] - ''"Легенда за парите"''  
+
** „[[Лина]]“
* [[1933 г.]] - ''"Ягодова майка"'' (приказки)
+
** „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“
* [[1942 г.]] - ''"Златният ключ"''
+
** „[[Карнавал]]“
 +
* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''
 +
* [[1928 г.]] - ''„Песен за гората“''
 +
* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“''
 +
* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''
 +
* [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“''
 +
* [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки)
 +
* [[1942 г.]] - ''„Златният ключ“''
  
 
===== Участие в съвместни издания =====
 
===== Участие в съвместни издания =====
Ред 126: Ред 152:
 
** ''„[[Съновидения]]“''
 
** ''„[[Съновидения]]“''
  
== Източници ==
+
===== Публикации в периодика =====
  
* ''Енциклопедия "България".'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5
+
* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' (разказ) в [[Списание Демократичен преглед|сп. „Демократичен преглед“]], кн. 1/1922 г.
* ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли)''. Издателство "Отечество", С., 1978 г.
 
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' ИК "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. І
 
  
 +
== Източници ==
  
[[Категория: Личности по имена - Р|Георги Райчев]]
+
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., [[1986 г.]], т. 5
[[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Райчев, Георги]]
+
* ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли) ''. [[Издателство Отечество|Издателство „Отечество“]], С., [[1978 г.]]
[[Категория: Журналисти]]
+
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' [[Издателска къща Хермес|ИК „Хермес“]], Пловдив, [[2004 г.]], т. І
 +
* [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2009/09/blog-post_15.html „Психиатричната клиника“ на Георги Райчев]
 +
* [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html „Безумие“ на Георги Райчев]

Текуща версия към 05:44, 3 декември 2012

Георги Райчев
Професия: писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист

Биографични данни:
Роден на: 7 декември 1882 г.
Роден в: с.  Землен, Област Стара Загора
Починал на: 18 февруари 1947 г.
Починал в: София

Писател:
Творчески период: 1907 г. -
Псевдоним(и): Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
Жанр(ове): приказки, диаболична фантастика, легенди

Георги Михайлов Райчев e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.

Биография[редактиране]

Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (19061907 г.), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София (19081910 г.) и VІ мъжка прогимназия в София (19101919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.

Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 19231924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като „Голем“ на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. - „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. - „Царица Неранза“, а през 1923 г. - „Греховна повест“. От това време са също повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев Разкази. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“ (1928 г.), „Еленово царство“ - драматична легенда в стихове (1929 г.), „Божи дарове“ (1930 г.).

Приноси към фантастиката[редактиране]

Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.

Стил и особености[редактиране]

Още в „Царица Неранза“ и „Греховна повест“ в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема „De Profundis“ (от лат.: „Из дълбините“ - разбирай „адови“, бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази (Страх, Безумие, Съновидения, Лина, Грях, Карнавал, Незнайният). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.

Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.

Тези проблеми са залегнали и в повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.

Любопитни факти[редактиране]

Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.

Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.

Повести и новели[редактиране]

Разкази[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

  • 1920 г. - „Царица Неранза“
  • 1923 г. - „Греховна повест“
  • 1928 г. - „Песен на гората“
  • 1930 г. - „Божи дарове“

Стихотворения[редактиране]

  • 1929 г. - „Еленово царство“ (легенда в стихове)

Преводи[редактиране]

  • 1926 г. — Бюроуз, Едгар — „Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“ (повест) — неизвестно издателство (Библиотека „Четиво за всички“ №1.)

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]

Източници[редактиране]