Редактиране на „Диаболизъм“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 9: | Ред 9: | ||
Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека. | Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека. | ||
− | Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[ | + | Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[Страх]]“ и др.) и по-реалистичните повести „[[Лина]]“ и „[[Грях]]“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви. |
Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина. | Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина. |