Текуща версия |
Вашият текст |
Ред 1: |
Ред 1: |
− | == Представители в България ==
| + | В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [['''Георги Райчев''']] (7 декември 1882 – 18 февруари 1947), [['''Светослав Минков''']] (12 февруари 1902 – 22 ноември 1966), [['''Владимир Полянов''']] (6 май 1899 – 1988). |
| | | |
− | В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [[Георги Райчев]] ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), [[Светослав Минков]] ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), [[Атанас Далчев]] ([[12 юни]] [[1904 г.]] – [[17 януари]] [[1978 г.]]), [[Владимир Полянов]] ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]).
| + | Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от diablo – дявол). Повлияни са основно от творчеството на Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа "Голем" (1915) на Густав Майринк. |
| | | |
− | Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума ''dyablos'' — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа „Голем“ ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.
| + | Двайсетте години на ХХ век са време, когато светът се опитва да се съвземе от Първата световна война (1914-1918) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, жестокостите, от химическите оръжия, бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръща подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека. |
| | | |
− | Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев „...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят“<ref>Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) '', ИК „Хермес“, Пл., 2004, т. І, стр. 400</ref>. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че „самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм“. Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на „Голем“ Майринк „требници на магията“.
| + | Последното личи особено при '''Георги Райчев''', който пребивава в Мюнхен през 1923-1924 г. и издава през 1923 г. сборник "Разкази" ("Безумие", "Съновидения", "Страх" и др.) и по-реалистичните повести "Лина" и "Грях". Освен от диаболистичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян и от Фройд. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над всички техни усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви. |
| | | |
− | Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.
| + | Българската диаболистична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на '''Светослав Минков''' и Владимир Полянов. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през 1927 г., а '''Владимир Полянов''' – медицина. |
| | | |
− | Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“ и др.) и по-реалистичните повести „[[Лина]]“ и „[[Грях]]“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.
| + | '''Минков''' издава сборниците разкази "Часовник. Гротески" (1924), "Огнената птица" (1927), "Игра на сенките" (1928), "Къщата при последния фенер" (1931). |
| | | |
− | Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина.
| + | През 1926 г. '''Полянов''' издава сборника разкази "Смърт", включващ "Смърт", "Един гост" и "Ерик Райтерер". |
− | | |
− | '''Минков''' издава сборниците разкази ''„[[Часовник. Гротески (Издателство Печатница Витоша, 1924)|Часовник. Гротески]]“'' ([[1924 г.]]), ''„[[Огнената птица (Издателство Родопи, 1927)|Огнената птица]]“'' ([[1927 г.]]), ''„[[Игра на сенките (Издателство Т. Ф. Чипев, 1928)|Игра на сенките]]“'' ([[1928 г.]]), ''„[[Къщата при последния фенер (Издателство Хемус, 1931)|Къщата при последния фенер]]“'' ([[1931 г.]]).
| |
− | | |
− | През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'', включващ разказите ''„[[Смърт (Владимир Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[Един гост]]“'' и ''„[[Ерих Райтерер]]“''. | |
− | | |
− | == Източници ==
| |
− | <references/>
| |
− | | |
− | * ''Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев''
| |
− | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
| |
− | * ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. „Слово“]], В. Т., [[1995 г.]]
| |
− | * [http://imedia.bnt.bg/predavanyia/bibliotekata/diabolizmat-v-balgarskata-literatura Телевизионно предаване „Библиотеката“ на тази тема]
| |
− | | |
− | [[Категория:Жанрове]]
| |