Редактиране на „Диаболизъм“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
 
== Представители в България ==
 
== Представители в България ==
  
В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [[Георги Райчев]] ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), [[Светослав Минков]] ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), [[Атанас Далчев]] ([[12 юни]] [[1904 г.]] – [[17 януари]] [[1978 г.]]), [[Владимир Полянов]] ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]).
+
В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са '''[[Георги Райчев]]''' ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), '''[[Светослав Минков]]''' ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), '''[[Владимир Полянов]]''' ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[1988 г.]]).
  
Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума ''dyablos'' — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа „Голем“ ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.
+
Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от diablo – дявол). Повлияни са основно от творчеството на Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа "Голем" ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.  
  
Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев „...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят“<ref>Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) '', ИК „Хермес“, Пл., 2004, т. І, стр. 400</ref>. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че „самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм“. Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на „Голем“ Майринк „требници на магията“.
+
Двайсетте години на ХХ век са време, когато светът се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, жестокостите, от химическите оръжия, бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръща подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.  
  
Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.
+
Последното личи особено при '''Георги Райчев''', който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник "Разкази" ("Безумие", "Съновидения", "Страх" и др.) и по-реалистичните повести "Лина" и "Грях". Освен от диаболистичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян и от Фройд. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над всички техни усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.
  
Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“ и др.) и по-реалистичните повести „[[Лина]]и [[Грях]]“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.
+
Българската диаболистична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на '''[[Светослав Минков]]''' и '''[[Владимир Полянов]]'''. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а '''Владимир Полянов''' – медицина.
  
Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина.
+
'''Минков''' издава сборниците разкази ''"[[Издателство печатница Витоша/Часовник (1924)|Часовник. Гротески]]"'' ([[1924 г.]]), ''"[[Издателство Родопи/Огнената птица (1927)|Огнената птица]]"'' ([[1927 г.]]), ''"[[Издателство Т. Ф. Чипев/Игра на сенките (1928)|Игра на сенките]]"'' ([[1928 г.]]), ''"[[Издателство Хемус/Къщата при последния фенер (1931)|Къщата при последния фенер]]"'' ([[1931 г.]]).  
  
'''Минков''' издава сборниците разкази ''„[[Часовник. Гротески (Издателство Печатница Витоша, 1924)|Часовник. Гротески]]“'' ([[1924 г.]]), ''„[[Огнената птица (Издателство Родопи, 1927)|Огнената птица]]“'' ([[1927 г.]]), ''„[[Игра на сенките (Издателство Т. Ф. Чипев, 1928)|Игра на сенките]]“'' ([[1928 г.]]), ''„[[Къщата при последния фенер (Издателство Хемус, 1931)|Къщата при последния фенер]]“'' ([[1931 г.]]).
+
През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''"[[Издателство Аргус (1922)/Смърт (1922)|Смърт]]"'', включващ разказите ''"[[Смърт]]"'', ''"[[Един гост]]"'' и ''"[[Ерик Райтерер]]"''.
 
 
През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]'', включващ разказите ''[[Смърт (Владимир Полянов)|Смърт]]'', ''[[Един гост]]'' и ''[[Ерих Райтерер]]''.
 
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==
<references/>
 
  
* ''Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев''
+
''Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев''
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
 
* ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. „Слово“]], В. Т., [[1995 г.]]
 
* [http://imedia.bnt.bg/predavanyia/bibliotekata/diabolizmat-v-balgarskata-literatura Телевизионно предаване „Библиотеката“ на тази тема]
 
  
[[Категория:Жанрове]]
+
''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. "Слово"]], В. Т., [[1995 г.]]

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)