Редактиране на „Диаболизъм“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
== Представители в България == | == Представители в България == | ||
− | В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [[Георги Райчев]] ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), [[Светослав Минков]] ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), | + | В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са '''[[Георги Райчев]]''' ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), '''[[Светослав Минков]]''' ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), '''[[Владимир Полянов]]''' ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]). |
− | Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума | + | Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума dyablos – дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа "Голем" ([[1915 г.]]) на Густав Майринк. |
− | Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев | + | Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев "...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят" (Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)'', ИК "Хермес", Пл., 2004, т. І, стр. 400). Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че "самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм". Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на "Голем" "требници на магията". |
− | Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека. | + | Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека. |
− | Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник | + | Последното личи особено при '''[[Георги Райчев]]''', който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник "Разкази" ("Безумие", "Съновидения", "Страх" и др.) и по-реалистичните повести "Лина" и "Грях". Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви. |
− | Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина. | + | Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на '''[[Светослав Минков]]''' и '''[[Владимир Полянов]]'''. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а '''Владимир Полянов''' – медицина. |
− | '''Минков''' издава сборниците разкази '' | + | '''Минков''' издава сборниците разкази ''"[[Издателство печатница Витоша/Часовник (1924)|Часовник. Гротески]]"'' ([[1924 г.]]), ''"[[Издателство Родопи/Огнената птица (1927)|Огнената птица]]"'' ([[1927 г.]]), ''"[[Издателство Т. Ф. Чипев/Игра на сенките (1928)|Игра на сенките]]"'' ([[1928 г.]]), ''"[[Издателство Хемус/Къщата при последния фенер (1931)|Къщата при последния фенер]]"'' ([[1931 г.]]). |
− | През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника '' | + | През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''"[[Издателство Аргус (1922)/Смърт (1922)|Смърт]]"'', включващ разказите ''"[[Смърт]]"'', ''"[[Един гост]]"'' и ''"[[Ерик Райтерер]]"''. |
== Източници == | == Източници == | ||
− | |||
− | + | ''Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев'' | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | [[ | + | Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2004, т. І |
+ | |||
+ | ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. "Слово"]], В. Т., [[1995 г.]] |