Редактиране на „Евгений Харитонов“

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
 | име = Евгений Харитонов
 | име-оригинал = 
 | име-категории = Харитонов, Евгений Викторович
 | ник = 
 | описание = Библиограф, критик, поет, преводач
 | портрет = E_Haritonov_2001_-1.jpg
 | px = 166
 | портрет-текст = Евгений Харитонов - 2001 г.
 | пол = м
 | професия = 
 | националност = 
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 | адрес = 
 | е-майл = 
 | уебсайт = 
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 | роден-ден = 9
 | роден-месец = декември
 | роден-година = 1969
 | роден-град = Железнодорожни
 | роден-регион = 
 | роден-държава = Русия
 | починал-ден = 
 | починал-месец = 
 | починал-година = 
 | починал-град = 
 | починал-регион = 
 | починал-държава = 
 | починал-от = 
}}
| дейности = 
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 | бележки = 
}}
}}
'''Евгений Викторович Харитонов''' е руски писател, критик, литературовед, литературен историк, библиограф и преводач.

== Биография ==

Завършва филология в педагогическия институт в Калуга и защитава магистратура в Московския педагогически институт. Работи като учител, журналист, редактор в издателство. През {{гг|1984|1994}} издава критико-библиографските фензини „В праха на звездите“ ([[1984 г.]]), „Комуникатор“ ({{гг|1992|1993}}), „ФЕН-раритет“ ({{гг|1992|1993}}), „Гръмотевица: Хайнлайн-панорама“ ([[1993 г.]]), „Фензинолог“ ({{гг|1993|1994}}), „Академия-Ф“ (от [[1999 г.]]). {{От-до|1997|2000}} е редактор в сп. „Библиография“. Понастоящем завежда отдела за библиография и критика на сп. „Если“. Един от инициаторите за учредяване на Руската Асоциация на Изследователите на Фантастиката (РАИФ). Живее в Москва.

'''Псевдоними''': Евгений Хаг, Евг. Хаг, Даниил Арбатов, Даниил Измайловский, Аристарх Кузанский, Евгений Иринин, Юрий Коротков, Е. Викторов.

== Приноси към фантастиката ==

Дебютира в [[научна фантастика|научната фантастика]] с разказа ''„Слънчеви хора“'' ([[1984 г.]]). Публикувал е около 30 разказа и 2 поетични книги ([[1999 г.]], [[2003 г.]]). От [[1991 г.]] се отдава изцяло на литературната критика и библиография. Автор на редица разработки по история на научната фантастика и съвременния литературен процес в руската и източноевропейската фантастика, проявяването на фантастиката в другите видове изкуство (кино, музика), предговори и послеслови към много книги, очерци и библиографии за редица писатели-фантасти (Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов, Джон Р. Р. Толкин, Ж. Тудуз, Генри Лион Олди, Ник Перумов, Любов и Евгений Лукини, М. и С. Дяченко, В. Михайлов, С. Шарапов, Ф. Дмитриев-Мамонов, Д. Трускиновска, Борис Штерн, А. Саломатов, В. Левшин, Алексей Толстой, Александър Беляев, А. Громов, Ян Лари, О. Дивов, М. Первухин, Н. Муханов, М. Тирин, В. Авеняриус, А. Велтман, Борис Руденко, В. Звягинцев, Александър Богданов, И. Халимбаджа), както и популярни статии по история на рок-музиката.

== Награди ==

* [[1997 г.]] - „Интерпрескон“
* [[1997 г.]] - „Фанкон“ - за най-добър критик в областта на фантастиката
* [[1999 г.]] - мемориална награда „В. Бугров“ за принос към фантастиковедението
* [[1998 г.]] - награда за активно сътрудничество и принос от сп. „Если“
* [[2001 г.]] - награда за активно сътрудничество и принос от Московския форум за фантастика
* [[2002 г.]] - награда „Звезден Мост“
* [[2003 г.]] - [[Награда Булгакон|награда „Булгакон“]]
* [[2004 г.]] - [[Награда Гравитон|Награда „Гравитон“]], „Бронзов Роскон“

== Произведения ==

=== Харитонов за България ===

=== Статии за бълг. фантастика ===

Автор на историко-критически изследвания на българския фендъм и българската фантастична проза:
* [[1992 г.]] - ''„[[Българският фендъм]]: 30 години път. Ретроспективна хроника“'' (очерк)
* [[1996 г.]] - ''„[[Научната фантастика в България]]“'' (очерк)
* [[1996 г.]] - ''„[[Българската фантастика в руските преводи]] (1961-1995) “'' (библиографско изследване)
* [[1997 г.]] - ''„[[В търсене на героя]]“'' (на руски), сп.„Если“, №8 (обзор)
* [[2000 г.]] - ''„[[Апология на традициите]]“'' (статия за [[Христо Пощаков]])
* [[2000 г.]] - ''„[[Закъснял старт]]“'', сп.„Если“, №12 (статия за българското фантастично кино)
* [[2000 г.]] - ''„[[Първото издателство]]“'', сп.„Если“, №3 (на руски). Статия за първото в света издателство за фантастика.
* [[2003 г.]] - ''„[[Болгария фантастическая]]“'' (отличена с [[Награда Булгакон|награда „Булгакон“-2003]]) - библиография на българската фантастика с 400 автори от ХХ в., биографии на изявени имена и кондензирана история на българската фантастика, макар и доста непълна и на места неточна.
* [[2005 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]]“'' - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** „[[Българска фантастика 2004]]“

=== Други книги ===

* [[1992 г.]] - ''„Фантастиката на страниците на периодиката. Опит за библиография (1990-1991) “''
* [[1993 г.]] - ''„Фен-преса за Средната земя. Анотиран указател на фензините на движението за ролеви игри и поклонниците на фентъзито“''
* [[1993 г.]] - ''„Летописи на мечтите“'' (библиографски справочник, написан в съавторство с А. Осипов)
* [[1994 г.]] - ''„Материали към библиографиите на руски фантасти“'' (библиография, с Л. Михайлова)
* [[1994 г.]] - ''„Фантастиковедение в книжни измерения: Библиографски указател на критически, методически и библиографски работи по проблемите на НФ, издадени в Русия, 1917-1993 г.“''
* [[1995 г.]] - ''„Женският цех на руската фантастика: писателки, критички, преводачки. Кратък биобиблиографичен справочник“''
* [[1997 г.]] - ''„Бележки за НФ от Източна Европа“'', в 2 ч.: ''„Живяхме по съседски...“'' и ''„В търсене на герои“'', публикувани в сп. „Если“.
* [[1999 г.]] - ''„Фантастическият самиздат 1967-99. Анотиран каталог“''
* [[2001 г.]] - ''„Наука за фантастичното“'' (биобиблиографичен справочник)
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - ''„Библиография на библиографиите на фантастиката. 1900-2000 г.“''
* [[2002 г.]] - ''„Дисертации по история и теория на фантастичните жанрове в литературата и изкуството, 1954-1998 г.“''
* [[2002 г.]] - ''„Фантастиковедение в книжно измерение: Книги и брошури за 1864-1999 г. на руски език и езиците на народите от бившия СССР“''
* [[2003 г.]] - ''„На екрана - чудо“'' (кино-справочник, с А. Щербак-Жуков)

=== Есета и очерци ===

* [[1992 г.]] - ''„Фалстарт. Историко-аналитичен обзор на руската фантастична периодика“''
* [[1993 г.]] - ''„Пътят на славата на Робърт Хайнлайн“''
* [[1993 г.]] - ''„Продължение на играта“''
* [[1995 г.]] - ''„Без война те скучаят“''
* [[1996 г.]] - ''„В световете от бездни с гладни очи“''
* [[1997 г.]] - ''„Хора - такива същества..., или Анатомия на властта“''
* [[1998 г.]] - ''„Ерогенните зони на фантастиката“''
* [[1998 г.]] - ''„Бъдеще няма!“''
* [[1998 г.]] - ''„Зад Великата стена. Фантастиката в китайската литература“''
* [[1998 г.]] - ''„Страна с възходяща НФ. Фантастиката в японската литература от миналото и настоящето“''
* [[1998 г.]] - ''„Завареници в литературоведението. Еволюция и проблеми в руската фантастика“''
* [[1999 г.]] - ''„Мелодии от други светове (Фантастиката в музикалната култура) “''
* [[2000 г.]] - ''„Бягане в кръг“''
* [[2001 г.]] - ''„Руското поле на утопията“''
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - ''„Век на неродените: Из историята на фантастичната журналистика в Русия в 2 ч. (1907-1990 и 1990-2001) “''
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - Цикъл очерци за малко известни и куриозни факти от историята на фантастиката, издадени в периода 2001-2002 г., съдържащи: ''„Първото издателство“'', ''„Първият бестселър“'', ''„Първият андроид“'', ''„По въпроса за терминологията“'', ''„Спецслужбите и фантастиката“'', ''„Три века преди Циолковски“'', ''„Пълният Уелс!“'', ''„За Русия - с любов“'', ''„За зелените човечета и обитаемостта на Луната“'' и др.

== Външни връзки ==

* [[2000 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=43466&rb_v=viewtopic#p43466 „Аргус“ – внук на „Аргус“] – статия от Евгений Харитонов.
* [[2004 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47236&rb_v=viewtopic#p47236 В къщата на фантастиката има много стаи] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Евгений Харитонов.


[[Категория:Библиографи|Харитонов, Евгений]]
[[Категория:Носители на награда Булгакон|Харитонов, Евгений]]