Редактиране на „Елин Пелин“

{{Инфокутия писател
| име             = Димитър Иванов Стоянов
| име-оригинал    =
| име-категории   = Пелин, Елин
| описание        = 
| портрет         = 
| px              = 
| портрет-текст   = 
| наставка        =
| роден-ден       = 18
| роден-месец     = юли
| роден-година    = 1877
| роден-град      = с. Байлово
| роден-регион    = Област София
| роден-държава   = 
| починал-ден     = 3
| починал-месец   = декември
| починал-година  = 1949
| починал-град    = София
| починал-регион  = 
| починал-държава = 
| починал-от      = 
| националност    = 
| творил-начало   = 1895
| творил-край     = 1944
| псевдоним       = Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина
| жанр            = фентъзи, научна фантастика
| теми            = 
| основна-творба  = 
| други-професии  = редактор, журналист, чиновник
| уебсайт         = 
| бележки         = 
}}

'''Димитър Иванов Стоянов''' е писател, класик на българската литература, по-известен под псевдонима '''Елин Пелин'''. Използва също псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.

== Биография ==

Роден е в с. Байлово, Софийска област (днес гр. Елин Пелин), на [[18 юли]] [[1877 г.]] в семейство, в което бащата е заможен и интелигентен човек, държащ на доброто образование на децата си. Авторът разказва, че в дома им са се получавали непрекъснато книги и списания, които много обичал да чете от малък. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназиалното си образование.

От [[1895 г.]] до [[1898 г.]] сътрудничи на сп. “Войнишка сбирка”, където печата разкази. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението ''“Тихи тъги”'', публикувано в сп. “Български преглед” (ноември [[1897 г.]]).

Между [[1898 г.|1898]] и [[1899 г.]] се установява в родното си село и пише най-хубавите си разкази - ''“Ветрената мелница”'', ''“Напаст божия”'', ''“Изкушение”'', ''“Пролетна измама”''. По-късно напуска Байлово и търси работа в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Публикува разкази, фейлетони, хумористични стихотворения, редактира сп. “Селска разговорка” ([[1902 г.|1902]]–[[1903 г.]]), пише за “Общо дело”, “Ново общество”, “Учителска мисъл”.

В края на [[1903 г.]] си намира работа в София като чиновник в Университетската библиотека.

През [[1905 г.]] заедно с карикатуриста Валери Божинов е за 20 дни в Италия, а през [[1906 г.]] е командирован заедно с П. Кр. Яворов с цел усъвършенстване на езика и обогатяване на културните познания във Франция, където двамата пребивават в Нанси и Париж.

През [[1908 г.]] става служител в Народната библиотека на длъжност “пазител”. До Балканската война печата хумористични творби във в. “Българан”. Издава 2 тома разкази през [[1904 г.|1904]] и [[1911 г.]], сборник ''“Пепел от цигарите ми”'' ([[1905 г.]]) със стихотворения, хуморески, стихове в проза. През [[1909 г.]] пише повестта ''“Нечиста сила”''. Публикува много детски творби в сп. “Веселушка” ([[1910 г.]]).

През [[1911 г.]] в цялостен вид излиза повестта ''“Гераците”'', печатана на части в периодиката от [[1904 г.]] нататък. През [[1913 г.|1913]]–[[1914 г.]] редактира детското списание “Чавче”. 

През лятото на [[1913 г.]] е командирован заедно с Ал. Балабанов в Русия с цел проучване на нагласите към българското общество и политика, но двамата се връщат с твърде нерадостни констатации. Мобилизиран по време на Първата световна война, създава като военен кореспондент около 20 очерка и разкази, издадени в сборниците ''“Войнишко сърце”'' и ''“Китка за юнака”'' ([[1917 г.]]). По същото време издава известния сборник ''“Пижо и Пендо”'' ([[1917 г.]]) с произведения, повлияни от шопския хумор и манталитет и писани в по-голямата си част, с изключение на 4 от тях, в периода [[1902 г.|1902]]–[[1908 г.]]

До [[1922 г.]] е сътрудник на сп. “Развигор”, но следтова почти спира да пише и напълно се оттегля през [[1924 г.]] заради все по-голямото политизиране на списанието. От тоя период е повестта ''“Земя”'' ([[1922 г.]]).

През [[1928 г.]] издава сборника ''“Черни рози”'' и пише част от разказите от ''“Под манастирската лоза”''.

От [[1926 г.|1926]] до [[1944 г.]] е уредник на къщата-музей “Иван Вазов”. В тоя период заедно с Ран Босилек пишат учебници, помагала и христоматии. Елин Пелин става автор на учебник по Закон Божи. Почти не твори. Оттегля се два пъти от писателския съюз заради несъгласие с отношенията между членовете му. През [[1940 г.]] обаче се завръща и е избран за негов председател, става и член на Българската академия на науките през същата година. През 30-те години сътрудничи на в. “Литературен глас”, “Развигор”, “Щурец”, сп. “Светулка”, “Детска радост”, “Подслон”, в. “Пътека”. Събира през [[1936 г.]] и издава най-добрите си творби от тоя период в сборниците ''“Под манастирската лоза”''  и ''“Аз, ти, той”''. Написва през [[1933 г.|1933]]–[[1944 г.]] романа в две части ''“Ян Бибиян”''.

След [[1944 г.]] подготвя книга с разкази ''“Знам и мога”'', участва в изграждането на детската пионерска организация “Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На [[17 април]] [[1949 г.]] с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на [[9 декември]] [[1949 г.]]

== Приноси към фантастиката ==

Автор на ''“[[Ян Бибиян]]”'' – първата българска детска фантастична книга в две части: ''“Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе”'' и ''“Ян Бибиян на Луната” ''([[1933 г.|1933]]-[[1934 г.]]). Първата част, ''„Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“'', е на границата между фентъзи и обикновена приказка. Втората част, ''„Ян Бибиян на Луната“'', е класическа научна фантастика, описваща пътуване до Луната с ракета. Първата част на романа е екранизирана през [[1985 г.]]

=== Романи ===

* [[1933 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе]]“'' - (роман за деца)
* [[1934 г.]] - ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“'' - (роман за деца)

=== Самостоятелни издания ===

* [[1969 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе (Издателство Народна младеж, 1969)|Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе]]“'' (роман за деца) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната (ИК Пан, 2002)|Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната]]“'', ИК „Пан“
* [[2005 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Стрелец, 2005)|Ян Бибиян]]“'', включва и двата романа - ИК „Стрелец“
* [[2005 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Хермес, 2005)|Ян Бибиян]]“'', включва и двата романа - ИК „Хермес“
* [[2006 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Труд, 2006)|Ян Бибиян]]“'' - ИК „Труд“, поредица "Златни детски книги", №9
* [[2007 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната (ИК Дамян Яков, 2007)|Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната]]“'', ИК „Дамян Яков“

== Нефантастика ==

=== Повести ===

* [[???? г.]] - ''„Гераците“''
* [[???? г.]] - ''„Земя“''

=== Поеми ===

* [[???? г.]] - ''„Дядовата ръкавичка“''
* [[???? г.]] - ''„Трите баби“''
* [[???? г.]] - ''„Чохено контошче“''

=== Сборници ===

* [[???? г.]] - ''„Аз, ти, той“''
* [[???? г.]] - ''„Черни рози“''
* [[???? г.]] - ''„Пижо и Пендо“''
* [[???? г.]] - ''„Под манастирската лоза“''

=== Други (временен раздел) ===

* [[1909 г.]] - ''„Златни люлки“''
* [[1918 г.]] - ''„Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“''
* [[1919 г.]] - ''„Гори Тилилейски“''
* [[1919 г.]] - ''„Сладкодумна баба“''
* [[1920 г.]] - ''„Правдата и кривдата“''
* [[1927 г.]] - ''„Песнички“''
* [[1931 г.]] - ''„Поточета бистри“''
* [[1949 г.]] - ''„Приказки и басни“''

== Източници ==

* '''„Биографии на българските писатели, изучавани в училище.“''' [[Издателство Слово|Издателство „Слово“]], Велико Търново, [[1995 г.]]

* ''„[[Издателство Български писател/Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.|Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.]]“''  [[Издателство Български писател|Издателство „Български писател“]], София, [[1978 г.]], т. 5