Редактиране на „Елин Пелин“

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
 | име = Елин Пелин
 | име-оригинал = Димитър Иванов Стоянов
 | име-категории = Пелин, Елин
 | ник = 
 | описание = 
 | портрет = Elin pelin.jpg
 | px = 
 | портрет-текст = 
 | още-следпортрет =
 | пол = м
 | професия = писател, редактор, журналист, чиновник
 | националност = 
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 | адрес = 
 | е-майл = 
 | уебсайт = 
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 | роден-ден = 18
 | роден-месец = юли
 | роден-година = 1877
 | роден-град = с. Байлово
 | роден-регион = Област София
 | роден-държава = 
 | починал-ден = 3
 | починал-месец = декември
 | починал-година = 1949
 | починал-град = София
 | починал-регион = 
 | починал-държава = 
 | починал-от = 
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
 | творил-начало = 1895
 | творил-край = 1944
 | псевдоним = Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина
 | жанр = 
 | теми = 
 | основна-творба = 
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 | бележки = 
}}
}}

'''Димитър Иванов Стоянов''' е писател, класик на българската литература, по-известен под псевдонима '''Елин Пелин'''. Използва също псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.

== Биография ==

Роден е в с. Байлово, Софийска област (днес гр. Елин Пелин), на [[18 юли]] [[1877 г.]] в семейство, в което бащата е заможен и интелигентен човек, държащ на доброто образование на децата си. Авторът разказва, че в дома им са се получавали непрекъснато книги и списания, които много обичал да чете от малък. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназиалното си образование.

От [[1895 г.]] до [[1898 г.]] сътрудничи на сп. „Войнишка сбирка”, където печата разкази. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението ''“ Тихи тъги”'', публикувано в сп. „Български преглед” (ноември [[1897 г.]]).

Между [[1898 г.|1898]] и [[1899 г.]] се установява в родното си село и пише най-хубавите си разкази - ''“ Ветрената мелница”'', ''“ Напаст божия”'', ''“ Изкушение”'', ''“ Пролетна измама”''. По-късно напуска Байлово и търси работа в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Публикува разкази, фейлетони, хумористични стихотворения, редактира сп. „Селска разговорка” ([[1902 г.|1902]]–[[1903 г.]]), пише за „Общо дело”, „Ново общество”, „Учителска мисъл”.

В края на [[1903 г.]] си намира работа в София като чиновник в Университетската библиотека.

През [[1905 г.]] заедно с карикатуриста Валери Божинов е за 20 дни в Италия, а през [[1906 г.]] е командирован заедно с П. Кр. Яворов с цел усъвършенстване на езика и обогатяване на културните познания във Франция, където двамата пребивават в Нанси и Париж.

През [[1908 г.]] става служител в Народната библиотека на длъжност „пазител”. До Балканската война печата хумористични творби във в. „Българан”. Издава 2 тома разкази през [[1904 г.|1904]] и [[1911 г.]], сборник ''“ Пепел от цигарите ми”'' ([[1905 г.]]) със стихотворения, хуморески, стихове в проза. През [[1909 г.]] пише повестта ''“ Нечиста сила”''. Публикува много детски творби в сп. „Веселушка” ([[1910 г.]]).

През [[1911 г.]] в цялостен вид излиза повестта ''“ Гераците”'', печатана на части в периодиката от [[1904 г.]] нататък. През [[1913 г.|1913]]–[[1914 г.]] редактира детското списание „Чавче”.

През лятото на [[1913 г.]] е командирован заедно с Ал. Балабанов в Русия с цел проучване на нагласите към българското общество и политика, но двамата се връщат с твърде нерадостни констатации. Мобилизиран по време на Първата световна война, създава като военен кореспондент около 20 очерка и разкази, издадени в сборниците ''“ Войнишко сърце”'' и ''“ Китка за юнака”'' ([[1917 г.]]). По същото време издава известния сборник ''“ Пижо и Пендо”'' ([[1917 г.]]) с произведения, повлияни от шопския хумор и манталитет и писани в по-голямата си част, с изключение на 4 от тях, в периода [[1902 г.|1902]]–[[1908 г.]]

До [[1922 г.]] е сътрудник на сп. „Развигор”, но следтова почти спира да пише и напълно се оттегля през [[1924 г.]] заради все по-голямото политизиране на списанието. От тоя период е повестта ''“ Земя”'' ([[1922 г.]]).

През [[1928 г.]] издава сборника ''“ Черни рози”'' и пише част от разказите от ''“ Под манастирската лоза”''.

От [[1926 г.|1926]] до [[1944 г.]] е уредник на къщата-музей „Иван Вазов”. В тоя период заедно с Ран Босилек пишат учебници, помагала и христоматии. Елин Пелин става автор на учебник по Закон Божи. Почти не твори. Оттегля се два пъти от писателския съюз заради несъгласие с отношенията между членовете му. През [[1940 г.]] обаче се завръща и е избран за негов председател, става и член на Българската академия на науките през същата година. През 30-те години сътрудничи на в. „Литературен глас”, „Развигор”, „Щурец”, сп. „Светулка”, „Детска радост”, „Подслон”, в. „Пътека”. Събира през [[1936 г.]] и издава най-добрите си творби от тоя период в сборниците ''“ Под манастирската лоза”'' и ''“ Аз, ти, той”''. Написва през [[1933 г.|1933]]–[[1944 г.]] романа в две части ''“ Ян Бибиян”''.

След [[1944 г.]] подготвя книга с разкази ''“ Знам и мога”'', участва в изграждането на детската пионерска организация „Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На [[17 април]] [[1949 г.]] с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на [[9 декември]] [[1949 г.]]

== Приноси към фантастиката ==

Автор на ''“[[Ян Бибиян]]”'' – първата българска детска фантастична книга в две части: ''“ Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе”'' и ''“ Ян Бибиян на Луната” '' ([[1933 г.|1933]]-[[1934 г.]]). Първата част, ''„Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“'', е на границата между фентъзи и обикновена приказка. Втората част, ''„Ян Бибиян на Луната“'', е класическа научна фантастика, описваща пътуване до Луната с ракета. Първата част на романа е екранизирана през [[1985 г.]]
[[Файл:ElinPelin 1927 350x350.jpg|рамка|дясно|Портрет от Атанас Тасев]]
=== Романи ===

* [[1933 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе]]“'' - (роман за деца)
* [[1934 г.]] - ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“'' - (роман за деца)

=== Самостоятелни издания ===

* [[1934 г.]] - ''„[[Ян Бибиян на Луната (Издателство неизвестно, 1934)|Ян Бибиян на Луната]]“'' - [[Издателство неизвестно|неизвестно издателство]] (І издание)
* [[1969 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе (Издателство Народна младеж, 1969)|Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе]]“'' (роман за деца) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1984 г.]] - ''„[[Ян Бибиян на Луната (Издателство Български писател, 1984)|Ян Бибиян на Луната]]“'' - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната (ИК Пан, 2002)|Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната]]“'', [[Издателство Пан|издателство „Пан“]]
* [[2005 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Стрелец, 2005)|Ян Бибиян]]“'', включва и двата романа - [[Издателство Стрелец|издателство „Стрелец“]]
* [[2005 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Хермес, 2005)|Ян Бибиян]]“'', включва и двата романа - [[Издателство Хермес|издателство „Хермес“]]
* [[2006 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Труд, 2006)|Ян Бибиян]]“'' - [[Издателство Труд|издателство „Труд“]], поредица „Златни детски книги“, №9
* [[2007 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната (ИК Дамян Яков, 2007)|Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната]]“'', [[Издателство Дамян Яков|издателство „Дамян Яков“]]

== Нефантастика ==

=== Повести ===

* [[???? г.]] - ''„Гераците“''
* [[???? г.]] - ''„Земя“''

=== Поеми ===

* [[???? г.]] - ''„Дядовата ръкавичка“''
* [[???? г.]] - ''„Трите баби“''
* [[???? г.]] - ''„Чохено контошче“''

=== Сборници ===

* [[1936 г.]] - ''„Аз, ти, той“''
* [[1928 г.]] - ''„Черни рози“''
* [[1918 г.]] - ''„Пижо и Пендо“''
* [[1936 г.]] - ''„Под манастирската лоза“''

=== Други (временен раздел) ===

* [[1909 г.]] - ''„Златни люлки“''
* [[1918 г.]] - ''„Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“''
* [[1919 г.]] - ''„Гори Тилилейски“''
* [[1919 г.]] - ''„Сладкодумна баба“''
* [[1920 г.]] - ''„Правдата и кривдата“''
* [[1927 г.]] - ''„Песнички“''
* [[1931 г.]] - ''„Поточета бистри“''
* [[1949 г.]] - ''„Приказки и басни“''

== Източници ==

* '''„Биографии на българските писатели, изучавани в училище.“''' [[Издателство Слово|Издателство „Слово“]], Велико Търново, [[1995 г.]]
* ''„[[Издателство Български писател/Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.|Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.]]“'' [[Издателство Български писател|Издателство „Български писател“]], София, [[1978 г.]], т. 5
* [[Христиания Червенкова]] – ''„[[Спомени за Елин Пелин: Разказва внукът на писателя]]“'' ([https://nova.bg/news/view/2017/07/15/187813/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BD%D1%83%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F/ репортажът онлайн]

== Външни връзки ==

* [[2018 г.]] – ''„[[Елин Пелин като фантаст]]“'' – есе от [[Александър Карапанчев]], отпечатано в алманаха „ФантАstika 2017“ ([http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46863&rb_v=viewtopic#p46863 текстът онлайн]).