| Текуща версия |
Вашият текст |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | {{Инфокутия личност
| + | Елин Пелин е писателският псевдоним на Димитър Иванов Стоянов (18 юли 1877 г. – 3 декември 1949 г.). Използва също псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др. |
| − | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| |
| − | | име = Елин Пелин
| |
| − | | име-оригинал = Димитър Иванов Стоянов
| |
| − | | име-категории = Пелин, Елин
| |
| − | | ник =
| |
| − | | описание =
| |
| − | | портрет = Elin pelin.jpg
| |
| − | | px =
| |
| − | | портрет-текст =
| |
| − | | още-следпортрет =
| |
| − | | пол = м
| |
| − | | професия = писател, редактор, журналист, чиновник
| |
| − | | националност =
| |
| − | }}
| |
| − | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| |
| − | | адрес =
| |
| − | | е-майл =
| |
| − | | уебсайт =
| |
| − | }}
| |
| − | | био = {{Инфокутия вложка личност-био
| |
| − | | роден-ден = 18
| |
| − | | роден-месец = юли
| |
| − | | роден-година = 1877
| |
| − | | роден-град = с. Байлово
| |
| − | | роден-регион = Област София
| |
| − | | роден-държава =
| |
| − | | починал-ден = 3
| |
| − | | починал-месец = декември
| |
| − | | починал-година = 1949
| |
| − | | починал-град = София
| |
| − | | починал-регион =
| |
| − | | починал-държава =
| |
| − | | починал-от =
| |
| − | }}
| |
| − | | дейности = {{Инфокутия вложка писател
| |
| − | | творил-начало = 1895
| |
| − | | творил-край = 1944
| |
| − | | псевдоним = Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина
| |
| − | | жанр =
| |
| − | | теми =
| |
| − | | основна-творба =
| |
| − | }}
| |
| − | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| |
| − | | бележки =
| |
| − | }}
| |
| − | }}
| |
| | | | |
| − | '''Димитър Иванов Стоянов''' е писател, класик на българската литература, по-известен под псевдонима '''Елин Пелин'''. Използва също псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.
| + | Автор на “[[Ян Бибиян]]” – първата българска детска фантастична книга в две части: “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” и “Ян Бибиян на Луната” (1933-1934 г.). |
| | | | |
| − | == Биография ==
| + | Елин Пелин е роден в с. Байлово на 18 юли 1877 г. в семейство, в което бащата е заможен и интелигентен човек, държащ на доброто образование на децата си. Авторът разказва, че в дома им са се получавали непрекъснато книги и списания, които много обичал да чете от малък. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназиалното си образование. |
| | | | |
| − | Роден е в с. Байлово, Софийска област, на [[18 юли]] [[1877 г.]] в семейство, в което бащата е заможен и интелигентен човек, държащ на доброто образование на децата си. Авторът разказва, че в дома им са се получавали непрекъснато книги и списания, които много обичал да чете от малък. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназиалното си образование.
| + | От 1895 г. до 1898 г. сътрудничи на сп. “Войнишка сбирка”, където печата разкази. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението “Тихи тъги”, публикувано в сп. “Български преглед” (ноември 1897г.). |
| | | | |
| − | От [[1895 г.]] до [[1898 г.]] сътрудничи на сп. „Войнишка сбирка”, където печата разкази. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението ''“ Тихи тъги”'', публикувано в сп. „Български преглед” (ноември [[1897 г.]]).
| + | Между 1898 и 1899 г. се установява в родното си село и пише най-хубавите си разкази “Ветрената мелница”, “Напаст божия”, “Изкушение”, “Пролетна измама”. Напуска Байлово и търси работа в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Публикува разкази, фейлетони, хумористични стихотворения, редактира сп. “Селска разговорка” (1902 – 1903), пише за “Общо дело”, “Ново общество”, “Учителска мисъл”. |
| | | | |
| − | Между [[1898 г.|1898]] и [[1899 г.]] се установява в родното си село и пише най-хубавите си разкази - ''“ Ветрената мелница”'', ''“ Напаст божия”'', ''“ Изкушение”'', ''“ Пролетна измама”''. По-късно напуска Байлово и търси работа в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Публикува разкази, фейлетони, хумористични стихотворения, редактира сп. „Селска разговорка” ([[1902 г.|1902]]–[[1903 г.]]), пише за „Общо дело”, „Ново общество”, „Учителска мисъл”.
| + | В края на 1903 г. си намира работа в София като чиновник в Университетската библиотека. |
| | | | |
| − | В края на [[1903 г.]] си намира работа в София като чиновник в Университетската библиотека.
| + | През 1905 г. заедно с карикатуриста Валери Божинов е за 20 дни в Италия, а през 1906 г. е командирован заедно с П. Кр. Яворов с цел усъвършенстване на езика и обогатяване на културните познания във Франция, където двамата пребивават в Нанси и Париж. |
| | | | |
| − | През [[1905 г.]] заедно с карикатуриста Валери Божинов е за 20 дни в Италия, а през [[1906 г.]] е командирован заедно с П. Кр. Яворов с цел усъвършенстване на езика и обогатяване на културните познания във Франция, където двамата пребивават в Нанси и Париж. | + | През 1908 г. става служител в Народната библиотека на длъжност “пазител”. До Балканската война печата хумористични творби във в. “Българан”. Издава 2 тома разкази през 1904 и 1911 г., сборник “Пепел от цигарите ми” (1905) със стихотворения, хуморески, стихове в проза. През 1909 г. пише повестта “Нечиста сила”. Публикува много детски творби в сп. “Веселушка” (1910). |
| | | | |
| − | През [[1908 г.]] става служител в Народната библиотека на длъжност „пазител”. До Балканската война печата хумористични творби във в. „Българан”. Издава 2 тома разкази през [[1904 г.|1904]] и [[1911 г.]], сборник ''“ Пепел от цигарите ми”'' ([[1905 г.]]) със стихотворения, хуморески, стихове в проза. През [[1909 г.]] пише повестта ''“ Нечиста сила”''. Публикува много детски творби в сп. „Веселушка” ([[1910 г.]]). | + | През 1911 г. в цялостен вид излиза повестта “Гераците”, печатана на части в периодиката от 1904 г. нататък. 1913 – 1914 г. редактира детското списание “Чавче”. |
| | | | |
| − | През [[1911 г.]] в цялостен вид излиза повестта ''“ Гераците”'', печатана на части в периодиката от [[1904 г.]] нататък. През [[1913 г.|1913]]–[[1914 г.]] редактира детското списание „Чавче”. | + | През лятото на 1913 г. е командирован заедно с Ал. Балабанов в Русия с цел проучване на нагласите към българското общество и политика, но двамата се връщат с твърде нерадостни констатации. Мобилизиран по време на Първата световна война, създава като военен кореспондент около 20 очерка и разкази, издадени в сборниците “Войнишко сърце” и “Китка за юнака” (1917). По същото време издава известния сборник “Пижо и Пендо” (1917 г.) с произведения, повлияни от шопския хумор и манталитет и писани в по-голямата си част, с изключение на 4 от тях, в периода 1902 – 1908 г. |
| | | | |
| − | През лятото на [[1913 г.]] е командирован заедно с Ал. Балабанов в Русия с цел проучване на нагласите към българското общество и политика, но двамата се връщат с твърде нерадостни констатации. Мобилизиран по време на Първата световна война, създава като военен кореспондент около 20 очерка и разкази, издадени в сборниците ''“ Войнишко сърце”'' и ''“ Китка за юнака”'' ([[1917 г.]]). По същото време издава известния сборник ''“ Пижо и Пендо”'' ([[1917 г.]]) с произведения, повлияни от шопския хумор и манталитет и писани в по-голямата си част, с изключение на 4 от тях, в периода [[1902 г.|1902]]–[[1908 г.]]
| + | До 1922 г. е сътрудник на сп. “Развигор”, но следтова почти спира да пише и напълно се оттегля през 1924 г. заради все по-голямото политизиране на списанието. От тоя период е повестта “Земя” (1922). |
| | | | |
| − | До [[1922 г.]] е сътрудник на сп. „Развигор”, но следтова почти спира да пише и напълно се оттегля през [[1924 г.]] заради все по-голямото политизиране на списанието. От тоя период е повестта ''“ Земя”'' ([[1922 г.]]).
| + | През 1928 г. издава сборника “Черни рози” и пише част от разказите от “Под манастирската лоза”. |
| | | | |
| − | През [[1928 г.]] издава сборника ''“ Черни рози”'' и пише част от разказите от ''“ Под манастирската лоза”''. | + | От 1926 до 1944 г. е уредник на къщата-музей “Иван Вазов”. В тоя период заедно с Ран Босилек пишат учебници, помагала и христоматии. Елин Пелин става автор на учебник по Закон Божи. Почти не твори. Оттегля се два пъти от писателския съюз заради несъгласие с отношенията между членовете му. През 1940 г. обаче се завръща и е избран за негов председател, става и член на Българската академия на науките през същата година. През 30-те години сътрудничи на в. “Литературен глас”, “Развигор”, “Щурец”, сп. “Светулка”, “Детска радост”, “Подслон”, в. “Пътека”. Събира през 1936 г. и издава най-добрите си творби от тоя период в сборниците “Под манастирската лоза” и “Аз, ти, той”. |
| | | | |
| − | От [[1926 г.|1926]] до [[1944 г.]] е уредник на къщата-музей „Иван Вазов”. В тоя период заедно с Ран Босилек пишат учебници, помагала и христоматии. Елин Пелин става автор на учебник по Закон Божи. Почти не твори. Оттегля се два пъти от писателския съюз заради несъгласие с отношенията между членовете му. През [[1940 г.]] обаче се завръща и е избран за негов председател, става и член на Българската академия на науките през същата година. През 30-те години сътрудничи на в. „Литературен глас”, „Развигор”, „Щурец”, сп. „Светулка”, „Детска радост”, „Подслон”, в. „Пътека”. Събира през [[1936 г.]] и издава най-добрите си творби от тоя период в сборниците ''“ Под манастирската лоза”'' и ''“ Аз, ти, той”''. Написва през [[1933 г.|1933]]–[[1944 г.]] романа в две части ''“ Ян Бибиян”''.
| + | Написва през 1933 – 1944 г. романа в две части “Ян Бибиян” (“Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” и “Ян Бибиян на Луната”), който е първият детски фантастичен роман в литературата ни. |
| | | | |
| − | След [[1944 г.]] подготвя книга с разкази ''“ Знам и мога”'', участва в изграждането на детската пионерска организация „Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На [[17 април]] [[1949 г.]] с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на [[9 декември]] [[1949 г.]] | + | След 1944 г. подготвя книга с разкази “Знам и мога”, участва в изграждането на детската пионерска организация “Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На 17 април 1949 г. с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на 9 декември 1949-та. |
| − | | |
| − | == Приноси към фантастиката ==
| |
| − | | |
| − | Автор на ''“[[Ян Бибиян]]”'' – първата българска детска фантастична книга в две части: ''“ Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе”'' и ''“ Ян Бибиян на Луната” '' ([[1933 г.|1933]]-[[1934 г.]]). Първата част, ''„Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“'', е на границата между фентъзи и обикновена приказка. Втората част, ''„Ян Бибиян на Луната“'', е класическа научна фантастика, описваща пътуване до Луната с ракета. Първата част на романа е екранизирана през [[1985 г.]]
| |
| − | [[Файл:ElinPelin 1927 350x350.jpg|рамка|дясно|Портрет от Атанас Тасев]]
| |
| − | === Романи ===
| |
| − | | |
| − | * [[1933 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе]]“'' - (роман за деца)
| |
| − | * [[1934 г.]] - ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“'' - (роман за деца)
| |
| − | | |
| − | === Самостоятелни издания ===
| |
| − | | |
| − | * [[1934 г.]] - ''„[[Ян Бибиян на Луната (Издателство неизвестно, 1934)|Ян Бибиян на Луната]]“'' - [[Издателство неизвестно|неизвестно издателство]] (І издание)
| |
| − | * [[1969 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе (Издателство Народна младеж, 1969)|Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе]]“'' (роман за деца) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
| |
| − | * [[1984 г.]] - ''„[[Ян Бибиян на Луната (Издателство Български писател, 1984)|Ян Бибиян на Луната]]“'' - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]
| |
| − | * [[2002 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната (ИК Пан, 2002)|Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната]]“'', [[Издателство Пан|издателство „Пан“]]
| |
| − | * [[2005 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Стрелец, 2005)|Ян Бибиян]]“'', включва и двата романа - [[Издателство Стрелец|издателство „Стрелец“]]
| |
| − | * [[2005 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Хермес, 2005)|Ян Бибиян]]“'', включва и двата романа - [[Издателство Хермес|издателство „Хермес“]]
| |
| − | * [[2006 г.]] - ''„[[Ян Бибиян (ИК Труд, 2006)|Ян Бибиян]]“'' - [[Издателство Труд|издателство „Труд“]], поредица „Златни детски книги“, №9
| |
| − | * [[2007 г.]] - ''„[[Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната (ИК Дамян Яков, 2007)|Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната]]“'', [[Издателство Дамян Яков|издателство „Дамян Яков“]]
| |
| − | | |
| − | == Нефантастика ==
| |
| − | | |
| − | === Повести ===
| |
| − | | |
| − | * [[???? г.]] - ''„Гераците“''
| |
| − | * [[???? г.]] - ''„Земя“''
| |
| − | | |
| − | === Поеми ===
| |
| − | | |
| − | * [[???? г.]] - ''„Дядовата ръкавичка“''
| |
| − | * [[???? г.]] - ''„Трите баби“''
| |
| − | * [[???? г.]] - ''„Чохено контошче“''
| |
| − | | |
| − | === Сборници ===
| |
| − | | |
| − | * [[1936 г.]] - ''„Аз, ти, той“''
| |
| − | * [[1928 г.]] - ''„Черни рози“''
| |
| − | * [[1918 г.]] - ''„Пижо и Пендо“''
| |
| − | * [[1936 г.]] - ''„Под манастирската лоза“''
| |
| − | | |
| − | === Други (временен раздел) ===
| |
| − | | |
| − | * [[1909 г.]] - ''„Златни люлки“''
| |
| − | * [[1918 г.]] - ''„Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“''
| |
| − | * [[1919 г.]] - ''„Гори Тилилейски“''
| |
| − | * [[1919 г.]] - ''„Сладкодумна баба“''
| |
| − | * [[1920 г.]] - ''„Правдата и кривдата“''
| |
| − | * [[1927 г.]] - ''„Песнички“''
| |
| − | * [[1931 г.]] - ''„Поточета бистри“''
| |
| − | * [[1949 г.]] - ''„Приказки и басни“''
| |
| − | | |
| − | == Източници ==
| |
| − | | |
| − | * '''„Биографии на българските писатели, изучавани в училище.“''' [[Издателство Слово|Издателство „Слово“]], Велико Търново, [[1995 г.]]
| |
| − | * ''„[[Издателство Български писател/Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.|Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.]]“'' [[Издателство Български писател|Издателство „Български писател“]], София, [[1978 г.]], т. 5
| |
| − | * [[Христиания Червенкова]] – ''„[[Спомени за Елин Пелин: Разказва внукът на писателя]]“'' ([https://nova.bg/news/view/2017/07/15/187813/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BD%D1%83%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F/ репортажът онлайн]
| |
| − | | |
| − | == Външни връзки ==
| |
| − | | |
| − | * [[2018 г.]] – ''„[[Елин Пелин като фантаст]]“'' – есе от [[Александър Карапанчев]], отпечатано в алманаха „ФантАstika 2017“ ([http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46863&rb_v=viewtopic#p46863 текстът онлайн]).
| |
