Редактиране на „Елит Николов“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
}} | }} | ||
| − | Елит Николов Иванов, български учен, университетски педагог, журналист и обществен деятел, е роден през 1925 г. Завършва гимназия за класически езици в София през 1945 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1953 г. с първа специалност философия и втора - история. Кандидат на философските науки (1960). Доктор на филсофските науки (1973). Научни звания: „Старши научен сътрудник първа степен” по социология на културата (1978) и университетското звание професор по история на изкуството и културата (1983). Членува в Българската и Международната социолгически асоцации, в Българската и Световната философски асоциации и в Световната асоциация на философите франкофони. Избиран на три пъти за вицепрезидент на Изследователския комитет по социология на културата към МСА. От септември 1951 г. до март 1963 г. е офицер в Бъларската народна армия. До 1969 г. е редактор във в. „Народна култура” и главен редактор в Комитет за радио и телевизия. До 1975 г. ръководи Информационно-социологически център на ЦК на БКП. До 1976 г. е заместник-председател на Комисията за духовни ценности към Държавния съвет на НРБ. От 1976 до 1983 г. е директор на Научноизследователския институт за култура км БАН и Комитета за култура. От 1983 г. е редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на СБЖ от 1967 г. От 1978 г. е главен редактор на [[Списание Проблеми на културата | + | Елит Николов Иванов, български учен, университетски педагог, журналист и обществен деятел, е роден през 1925 г. Завършва гимназия за класически езици в София през 1945 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1953 г. с първа специалност философия и втора - история. Кандидат на философските науки (1960). Доктор на филсофските науки (1973). Научни звания: „Старши научен сътрудник първа степен” по социология на културата (1978) и университетското звание професор по история на изкуството и културата (1983). Членува в Българската и Международната социолгически асоцации, в Българската и Световната философски асоциации и в Световната асоциация на философите франкофони. Избиран на три пъти за вицепрезидент на Изследователския комитет по социология на културата към МСА. От септември 1951 г. до март 1963 г. е офицер в Бъларската народна армия. До 1969 г. е редактор във в. „Народна култура” и главен редактор в Комитет за радио и телевизия. До 1975 г. ръководи Информационно-социологически център на ЦК на БКП. До 1976 г. е заместник-председател на Комисията за духовни ценности към Държавния съвет на НРБ. От 1976 до 1983 г. е директор на Научноизследователския институт за култура км БАН и Комитета за култура. От 1983 г. е редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на СБЖ от 1967 г. От 1978 г. е главен редактор на [[Списание Проблеми на културата]]”. Главен редактор на списание „Човек, Еволюция, Космос” от създаването му до неговото спиране през 1983 г. Членувал в БКП от 1945 година до преименуването (разспускането) ѝ. Сред книгите му, известни сред научната общественост, са заглавията: |
„Художник, публика, народ”, | „Художник, публика, народ”, | ||
