Редактиране на „Емил Коралов“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 53: Ред 53:
 
Роден на [[2 ноември]] [[1906 г.]] в село Славотин, Михайловградско. Родители: Донка и Дончо Станчеви, Вършец, участници в Септемврийското въстание. Брат - Лъчезар Станчев, поет. Съпруги: Милка Петрова-Коралова, писателка и след смъртта ѝ - Иванка Митева - оперна певица. След гимназията завършва германска филология в СУ.
 
Роден на [[2 ноември]] [[1906 г.]] в село Славотин, Михайловградско. Родители: Донка и Дончо Станчеви, Вършец, участници в Септемврийското въстание. Брат - Лъчезар Станчев, поет. Съпруги: Милка Петрова-Коралова, писателка и след смъртта ѝ - Иванка Митева - оперна певица. След гимназията завършва германска филология в СУ.
  
През 1920-те и 1930-те издава литературния ежеседмичник ''„ЛИК“''. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2 Лъчезар Станчев] е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела Дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). По-късно работи като редактор в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]].
+
През 1920-те и 1930-те издава литературния ежеседмичник ''„ЛИК“''. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си [[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2 Лъчезар Станчев]] е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела Дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). По-късно работи като редактор в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]].
  
 
В литературата дебютира като реалист, със стихове и с повести, описващи живота на съвременния (му) град. Популярен става обаче с фантастичните си произведения. Повестта ''„[[Непобедимите]]“'', с която дебютира в научната фантастика през [[1933 г.]], поставя началото на първия сериал в българската научно-фантастична литература. Последват я над 30 романа и повести за деца и юноши. Най-популярни сред тях са циклите за [[Цикъл Приключенията на Жари и Морското момиче|Жари и Морското момиче]], и за [[Цикъл Приключенията на Ален|приключенията на Ален]]. Произведенията му описват приключения на морското дъно и на други планети, в бъдещето и сред необичайни изобретения.
 
В литературата дебютира като реалист, със стихове и с повести, описващи живота на съвременния (му) град. Популярен става обаче с фантастичните си произведения. Повестта ''„[[Непобедимите]]“'', с която дебютира в научната фантастика през [[1933 г.]], поставя началото на първия сериал в българската научно-фантастична литература. Последват я над 30 романа и повести за деца и юноши. Най-популярни сред тях са циклите за [[Цикъл Приключенията на Жари и Морското момиче|Жари и Морското момиче]], и за [[Цикъл Приключенията на Ален|приключенията на Ален]]. Произведенията му описват приключения на морското дъно и на други планети, в бъдещето и сред необичайни изобретения.

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)