Редактиране на „Емил Коралов“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 53: | Ред 53: | ||
Роден на [[2 ноември]] [[1906 г.]] в село Славотин, Михайловградско. Родители: Донка и Дончо Станчеви, Вършец, участници в Септемврийското въстание. Брат - Лъчезар Станчев, поет. Съпруги: Милка Петрова-Коралова, писателка и след смъртта ѝ - Иванка Митева - оперна певица. След гимназията завършва германска филология в СУ. | Роден на [[2 ноември]] [[1906 г.]] в село Славотин, Михайловградско. Родители: Донка и Дончо Станчеви, Вършец, участници в Септемврийското въстание. Брат - Лъчезар Станчев, поет. Съпруги: Милка Петрова-Коралова, писателка и след смъртта ѝ - Иванка Митева - оперна певица. След гимназията завършва германска филология в СУ. | ||
− | През 1920-те и 1930-те издава литературния ежеседмичник ''„ЛИК“''. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2 Лъчезар Станчев] е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела Дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). По-късно работи като редактор в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. | + | През 1920-те и 1930-те издава литературния ежеседмичник ''„ЛИК“''. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си [[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2 Лъчезар Станчев]] е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела Дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). По-късно работи като редактор в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. |
В литературата дебютира като реалист, със стихове и с повести, описващи живота на съвременния (му) град. Популярен става обаче с фантастичните си произведения. Повестта ''„[[Непобедимите]]“'', с която дебютира в научната фантастика през [[1933 г.]], поставя началото на първия сериал в българската научно-фантастична литература. Последват я над 30 романа и повести за деца и юноши. Най-популярни сред тях са циклите за [[Цикъл Приключенията на Жари и Морското момиче|Жари и Морското момиче]], и за [[Цикъл Приключенията на Ален|приключенията на Ален]]. Произведенията му описват приключения на морското дъно и на други планети, в бъдещето и сред необичайни изобретения. | В литературата дебютира като реалист, със стихове и с повести, описващи живота на съвременния (му) град. Популярен става обаче с фантастичните си произведения. Повестта ''„[[Непобедимите]]“'', с която дебютира в научната фантастика през [[1933 г.]], поставя началото на първия сериал в българската научно-фантастична литература. Последват я над 30 романа и повести за деца и юноши. Най-популярни сред тях са циклите за [[Цикъл Приключенията на Жари и Морското момиче|Жари и Морското момиче]], и за [[Цикъл Приключенията на Ален|приключенията на Ален]]. Произведенията му описват приключения на морското дъно и на други планети, в бъдещето и сред необичайни изобретения. |