Разлика между версии на „Ерих Райтерер“

Версия от 19:31, 25 март 2007

„Ерих Райтерер“ е диаболичен разказ на Владимир Полянов.

Представяне

Темите в разказа за характерни за българския диаболизъм.

Двойничеството и раздвоението в "Ерих Райтерер" е застъпено на няколко нива: студент намира записките на друг студент със сходна съдба, там прочита, че непознатият се е запознал със свой съименник – Ерих Райтерер, който също като него учел медицина. Двамата явно имат прилика и външно. Един автопортрет тормози с неприятното си излъчване новия квартирант, но така и не узнава, нито той, нито читателят, кой от двамата Ериховци е нарисуван на него. Не се разкрива имало ли е действително двама души, или лошият, подтикващ добрия към престъпления, е бил плод на раздвоение на личността.

Загадката остава неразрешена – друг типичен елемент за диаболичните разкази, по примера на автори като Едгар Алън По.

Тук, макар и не толкова артикулирано като при Светослав Минков, вече е изведена темата за "хищните вещи", за това, че те могат да са проводници на една друга реалност и на сили, които упражняват демонична власт над живота на героите и ги обсебват постепенно.

Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Главният герой е студент на медицина във Виена (тук приликите с живота на автора са очевидни). Намира си добра квартира при г-жа Лотти, богата вдовица, която живее в луксозния си дом. Сред скъпите мебели се открояват два предмета, които привличат вниманието му – красиво орехово писалище и портрет в златна рамка, който доминира над всичко в стаята, макар да не е голям по размери. На него е изобразен млад мъж с особено неприятни черти на лицето, надменен груб поглед, свити устни, като че ще просъскат. И тъй като лицето от картината го дразни, пита г-жа Лотти за него. Получава странен отговор – че може да го махне, защото полицията забравила да го вземе. Преди да се случи това обаче студентът иска да му се освободи едно заключено чекмедже в ореховото писалище, отваря ключалката и намира вътре нещо като дневник. "От една седмица живеем заедно. По една случайност, или дявол знае защо, той носи моето име – Ерих Райтерер." – така започват записките на предишния квартирант в стаята на вдовицата. Той също е бил студент, също не са му достигали средства, запознанството му с неговия съименник, който също се казвал Ерих Райтерер, станало пред една концертна зала. Той сам предложил на студента да го вкара без пари, набутал го през задния вход и затворил вратата отвън, оставяйки го на волята на разпоредителя, който веднага забелязал нарушителя и се засилил към него. След тая конфузна ситуация най-невероятно и нахално съименникът на студента се самопоканил в дома му. Не изпитвал неудобство за ситуацията, в която го е натресъл. Дори най-нагло му казал, че трябва да се позавърти край хазяйката си, защото макар и престаряла, е запазена и богатичка, та могат добре да си поживеят. Възмутен, авторът на дневниковите записки го изгонва от дома си. За нещастие обаче скоро след това го среща в една банка, където е отишъл да тегли пратени от негова роднина датски крони. Чиновникът е допуснал грешка в обменния курс и е написал вместо 2500 австрийски крони на касата да платят на студента 25 000. Той тъкмо се колебае да каже ли за грешката или да вземе парите, когато цъфва съименникът му Ерих Райтерер и го подтиква да го направи. Изкушението е голямо, мечтата да се отпусне поне малко от бедния живот изглежда възможна и студентът се поддава. Взима парите и от тоя момент е като заложник на подтикващия го към лоши дела свой странен познат. Нанася се сам и се разполага на дивана в квартирата му, харчат заедно парите и за седмица стопяват половината сума. И един ден студентът среща на улицата банковия чиновник, допуснал грешката. Успява да се измъкне, но когато се прибира и паникьосан разказва, че човекът го е познал, съименникът му казва, че онзи със сигурност го е проследил, тика му нож в ръката и го кара да отиде и убие свидетеля на престъплението. Тогава студентът не издържа и забива ножа в лицето на дяволския си познайник. Тук дневникът свършва. Когато г-жа Лотти се прибира и разказващият квартирант ú отнася намерените записки, пита я за Ерих Райтерер. Тя казва, че не иска и да чуе за него, че го търсела полиция, но така и не се разбира какво точно е сторил. "А другият?" – пита разказвачът. И тогава тя учудена му казва, че не знае за какъв друг говори и че студентът е живял сам. Картината е негов автопортрет. Студентът се качва в стаята си и тогава забелязва, че на лицето, нарисувано на платното, има прорез от нож.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Издания

На български език

Самостоятелни издания

• 1926 г. – Владимир Полянов. Смърт. Сборник диаболични разкази. Издателство ????

• 1990 г. – Владимир Полянов. „Диаболични повести и разкази“, Варна; с. 13 - 25; Библиотека "Галактика"