Редактиране на „Иван Вазов“

{{Инфокутия писател
| име             = Иван Минчов Вазов
| име-оригинал    =
| име-категории   = Вазов, Иван Минчов
| описание        = 
| портрет         = Ivan_Vazov.jpg
| px              = 170
| портрет-текст   = Иван Вазов
| наставка        =
| роден-ден       = 9
| роден-месец     = юли
| роден-година    = 1850
| роден-град      = Сопот
| роден-регион    = 
| роден-държава   = 
| починал-ден     = 22
| починал-месец   = септември
| починал-година  = 1921
| починал-град    = София
| починал-регион  = 
| починал-държава = 
| починал-от      = 
| националност    = 
| творил-начало   = 1870
| творил-край     = 1921
| псевдоним       = 
| жанр            = поезия, проза, белетристика
| теми            = 
| основна-творба  = 
| други-професии  = 
| уебсайт         = 
| бележки         = Патриархът на българската литература
}}

'''Иван Вазов''' ([[27 юни]]/[[9 юли]] [[1850 г.]], Сопот — [[22 септември]] [[1921 г.]], София) е български писател, патриарх на следосвобожденската българска литература.

== Биография ==

=== Детство и юношество ===

Иван Минчeв Вазов е роден в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През [[1865 г.]] учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

През [[1866 г.]] се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През [[1868 г]]. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през [[1880 г.]] в стихосбирката „Майска китка“). През [[1870 г.]] в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

=== Миграции в Румъния ===

Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през [[1870 г.]] Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

След завръщането си в България Вазов учителства ([[1872 г.|1872]]–[[1873 г.]]) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През [[1875 г.]] се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание ([[1875 г.]]) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март [[1879 г.]] — септември [[1880 г.]]). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“

=== Пловдивски период ===

От 5 октомври [[1880 г.]] Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на [[1881 г.]] е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението ([[1878 г.]]). През [[1885 г.]] Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

=== Руски период ===

През есента на [[1886 г.]], след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

=== Софийски период ===

От [[1889 г.]] живее в София. През [[1890 г.]] основава списание „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През [[1895 г.]] тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август [[1897 г.]] в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни през [[1912 г.|1912]]–[[1918 г.]] откликва с 3 стихосбирки — поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През [[1920 г.]] тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето.

Действителен член на БКД (днес БАН) от [[1881 г.]], почетен член на БАН от [[1921 г.]]

Награден е със златен медал за наука и изкуство ([[1896 г.]])

== Псевдоними ==

Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др.

== Приноси към фантастиката ==

Вазов е автор на първия български фантастичен разказ - ''"[[Последният ден на XX век]]"'' (останал и единственото му фантастично произведение).

== Стил и особености ==

В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

* Свободата на България и борбата за постигането й
* Любовта към рода и родината
* Защита и утвърждаване на българското
* Геройските победи и позорните поражения
* Апатията на Европа към България и проблемите й
* Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)
* Безразличието на българските управници

Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на [[1881 г.]] за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени — този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“. Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ — безименните герои на историята.

През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест „Митрофан и Дормидолски“, с недовършения разказ за предизборната демагогия „Нов свят и нови людье“ (по-късно „Кандидат за хамама“), с разказите за Сръбско-българската война („Вълко на война“, „Писмо до дядо попа в с. К.“ и „Стоянчо из Ветрен“, „Иде ли?“), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му „Нова земя“, който е своеобразно продължение на „Под игото“. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението ([[1885 г.]]), като Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на 19 и началото на 20 век става основна в прозата му.

Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.

Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

==== Разкази ====

* [[1899 г.]] - ''"[[Последният ден на XX век]]"'' (издаден за пръв път през [[1912 г.]])

=== Нефантастика ===

==== Романи ====

*  ''"Под игото"''
*  ''"Нова земя"''
*  ''"Светослав Тертер"''

==== Повести и новели ====

*  ''"Митрофан и Дормидолски"''
*  ''"Немили-недраги"''
*  ''"Чичовци"'' (Галерия от типове и нрави български в турско време)
*  ''"Кардашев на лов"''
*  ''"Нора"''

==== Разкази ====

*  ''"Дядо Йоцо гледа"''
*  ''"Една българка"''
*  ''"Апостолът в премеждие"''
*  ''"Иде ли?"''
*  ''"Пейзаж"''
*  ''"Тъмен герой"''
*  ''"Вестникар ли?"''
*  ''"Хаджи Ахил"''
*  ''"Урок"''
*  ''"Ново преселение"''
*  ''"Травиата"''
*  ''"Кандидат за "хамама""''
*  ''"Сладкодумен гост на държавната трапеза"''
*  ''"Grаnde Maritza teinte de sang (Шуми Марица)"''
*  ''"Из Кривините"''
*  ''"Чистият път"''
*  ''"Левски (Из "Немили-недраги")"''
*  ''"Белимелцът"''
*  ''"Негостолюбиво село"''
*  ''"Павле Фертигът"''

==== Поеми ====

* ''"Грамада"'' (Поема из шопския живот)
* ''"Загорка"''

==== Пътеписи ====

*  ''"В недрата на Родопите"''
*  ''"Висините"''
*  ''"Витоша"''
*  ''"Рила"''
*  ''"Пирин"''
*  ''"Един кът от Стара планина"''
*  ''"Волът"''
*  ''"Юмрукчал"''
*  ''"Велико Търново"''
*  ''"Царевец"''
*  ''"На върха Свети Никола"''
*  ''"Розовата долина и Тунджа"''
*  ''"Един наш черноморски бисер"''

==== Драми ====

*  ''"Хъшове"''
*  ''"Към пропаст"''
*  ''"Службогонци"''

==== Комедии ====

*  ''"Службогонци"'' (Станчо Квасников на гости у министъра)
*  ''"Вестникар ли?"''

== Издания ==

=== Сборници с разкази ===

*  ''"Разкази 1881-1901"''
*  ''"Драски и шарки"''
*  ''"Видено и чуто"''
*  ''"Пъстър свят"''
*  ''"Утро в Банки"''
*  ''"Разкази 1901-1921"''

=== Стихосбирки ===

*  ''"Пряпорец и гусла"'' (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание)
*  ''"Тъгите на България"'' (1877)
*  ''"Избавление"'' (1878)
*  ''"Майска китка"''
*  ''"Първи стихотворения"'' (1870–1876)
*  ''"Стихотворения"'', печатани през 1877–1880
*  ''"Гусла"''
*  ''"Епопея на забравените"''
*  ''"Поля и гори"''
*  ''"Стихотворения за малки деца"''
*  ''"Италия"''
*  ''"Сливница"''
*  ''"Звукове"''
*  ''"В лоното на Рила"''
*  ''"Скитнишки песни"'' (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)
*  ''"Под нашето небе"''
*  ''"Стихотворения"'', печатани през 1900–1910
*  ''"Под гръма на победите"''
*  ''"Песни за Македония"''
*  ''"Нови екове"''
*  ''"Какво пее планината"''
*  ''"Люлека ми замириса"''
*  ''"Не ще загине"''
*  ''"Стихотворения"'', печатани през 1913–1921 г.

== Външни връзки ==

* [http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=14&LangID=1 Творби на Иван Вазов в свободната библиотека Словото]
* [http://www.liternet.bg/publish2/vchernokozhev/progonenite.htm Вихрен Чернокожев. Прогонените "Песни за Македония"]

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}}

[[Категория: Писатели на научна фантастика|Вазов, Иван]]