Разлика между версии на „Иван Д. Атанасов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Ред 20: Ред 20:
 
}}
 
}}
 
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден = 10
+
  | роден-ден =  
  | роден-месец = март
+
  | роден-месец =  
 
  | роден-година = 1979
 
  | роден-година = 1979
 
  | роден-град =  
 
  | роден-град =  
Ред 52: Ред 52:
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
'''Иван Димитров Атанасов''' е писател и преводач. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете [[хорър]], [[психотрилър|психотрилър]], [[фантастика]] и [[фентъзи]]. Използва псевдонима '''Deadface'''.  
+
'''Иван Атанасов''' е писател и преводач. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете [[хорър]], [[психотрилър|психотрилър]], [[фантастика]] и [[фентъзи]]. Използва псевдонима '''Deadface'''.  
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е на [[10 март]] [[1979 г.]] Завършил е английска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, а понастоящем работи като преводач и рецензент за „[[Издателство Хермес|Хермес]]“ , „[[Издателска къща Колибри|Колибри]]“ и други водещи български издателства, както и като писател на свободна практика (freelance writer).
+
Роден е през [[1979 г.]] Завършил е английска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, а понастоящем работи като преводач и рецензент за „Хермес“ , „Колибри“ и други водещи български издателства, както и като писател на свободна практика (freelance writer).
  
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел („Хермес“, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата на фондация „Елизабет Костова“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва („Хермес“, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш („Хермес“, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за най-добър превод за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър („Колибри“, 2012).
+
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012).
  
Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „[[Списание Зона F|Зона F]]“, антологията „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“, антологията „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“ и антологията „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“, а като поет - в сп. „Тракия“.
+
Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „[[Списание Зона F|Зона F]]“, антологията „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“, антологията „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“, антологията „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“ и антологията „[[Вдъхновени от Краля (Издателство Gaiana, 2014)|Вдъхновени от Краля]]“, а като поет - в сп. „Тракия“.
  
 
Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]“ - е отпечатан във в. „Глас“ през [[1995]] г. и с тази публикация авторът се превръща в един от основоположниците на българския [[хорър]].
 
Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]“ - е отпечатан във в. „Глас“ през [[1995]] г. и с тази публикация авторът се превръща в един от основоположниците на българския [[хорър]].
Ред 76: Ред 76:
 
* [[1999 г.]] – „[[Сянката на смъртта]]“
 
* [[1999 г.]] – „[[Сянката на смъртта]]“
 
* [[1999 г.]] – „[[Лемегетон]]“
 
* [[1999 г.]] – „[[Лемегетон]]“
* [[2000 г.]] – „[[Пътят на инквизитора]]“
 
 
* [[2001 г.]] – „[[Убийство в библиотеката]]“
 
* [[2001 г.]] – „[[Убийство в библиотеката]]“
 
* [[2002 г.]] – „[[Нова картина за г-н Фог]]“
 
* [[2002 г.]] – „[[Нова картина за г-н Фог]]“
Ред 83: Ред 82:
 
* [[2006 г.]] – „[[Вторият етаж]]“
 
* [[2006 г.]] – „[[Вторият етаж]]“
 
* [[2007 г.]] – „[[Зората на мъртвите]]“
 
* [[2007 г.]] – „[[Зората на мъртвите]]“
* [[2007 г.]] – „[[Розовите очила]]“
 
 
* [[2007 г.]] – „[[Господин Бакман]]“
 
* [[2007 г.]] – „[[Господин Бакман]]“
 
* [[2007 г.]] – „[[Да обичаш сукубус]]“
 
* [[2007 г.]] – „[[Да обичаш сукубус]]“
* [[2007 г.]] – „[[Последната вечеря на Джак]]“
 
 
* [[2011 г.]] – „[[Дръпни си]]“
 
* [[2011 г.]] – „[[Дръпни си]]“
 
* [[2011 г.]] – „[[Марципан]]“
 
* [[2011 г.]] – „[[Марципан]]“
 +
* [[2014 г.]] – „[[Опашката на Дявола]]“
  
 
== Публикации ==
 
== Публикации ==
Ред 108: Ред 106:
 
** „[[Зората на мъртвите]]“ (разказ)
 
** „[[Зората на мъртвите]]“ (разказ)
 
** „[[Марципан]]“ (разказ)
 
** „[[Марципан]]“ (разказ)
 +
* [[2014 г.]] - „[[Вдъхновени от Краля (Издателство Gaiana, 2014)|Вдъхновени от Краля]]“ (антология) - „[[Издателство Gaiana|издателство Gaiana]]“
 +
** „[[Опашката на Дявола]]“ (разказ)
  
 
===== Публикации в периодика =====
 
===== Публикации в периодика =====

Версия от 06:07, 15 декември 2014

Иван Атанасов
писател

Биографични данни:
Роден на: 1979 г.

Писател:
Творчески период: 1994 г. -
Псевдоним(и): Deadface
Жанр(ове): хорър, научна фантастика, фентъзи

Преводач:
От езици: английски
На езици: български

Иван Атанасов е писател и преводач. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете хорър, психотрилър, фантастика и фентъзи. Използва псевдонима Deadface.

Биография

Роден е през 1979 г. Завършил е английска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, а понастоящем работи като преводач и рецензент за „Хермес“ , „Колибри“ и други водещи български издателства, както и като писател на свободна практика (freelance writer).

До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012).

Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „Зона F“, антологията „Ласката на мрака“, антологията „Знойни хоризонти“, антологията „До Ада и назад“ и антологията „Вдъхновени от Краля“, а като поет - в сп. „Тракия“.

Един от първите му разкази - „То дебне в мрака“ - е отпечатан във в. „Глас“ през 1995 г. и с тази публикация авторът се превръща в един от основоположниците на българския хорър.

Произведения

Фантастика

Разкази

Публикации

На български език

Фантастика

Участие в съвместни издания
Публикации в периодика