Редактиране на „Иван Ефремов“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 58: Ред 58:
 
Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите „На края на Ойкумена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). В тези свои първи произведения Ефремов формулира своето научно-философско кредо на мислител, че науката може да води към пустота, ако зад нея не стои философията и нравственото развитие на човека.
 
Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите „На края на Ойкумена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). В тези свои първи произведения Ефремов формулира своето научно-философско кредо на мислител, че науката може да води към пустота, ако зад нея не стои философията и нравственото развитие на човека.
  
В „Мъглявината Андромеда“ (1957) и отчасти в „Часът на Бика“ (1968) Ефремов изгражда не само свят на бъдещето, построено по законите на социалната хармония и разума оплодотворен от етическата мъдрост на баланса между съхранението на ценностите и движението напред и нагоре, но и личности свободни в пълноценната си реализация, красиви и силни мъже и жени независещи от никого и не нуждаещи се от надмощие над други човешки същества. Тези две произведения се оказаха системоообразуващ фактор за развитието на съветската фантастика през следващите десетилетия. И не само на съветската, или българската, която тогава бе в орбитата на съветската култура, но и по целия свят. Тези произведения са издавани в 26 страни на света като „Мъглявината Андромеда“ е водеща книга в представителните поредици „Световна фантастика“ в тези държави.  
+
В „Мъглявината Андромеда“ (1957) и отчасти в “Часът на Бика“ (1968) Ефремов изгражда не само свят на бъдещето, построено по законите на социалната хармония и разума оплодотворен от етическата мъдрост на баланса между съхранението на ценностите и движението напред и нагоре, но и личности свободни в пълноценната си реализация, красиви и силни мъже и жени независещи от никого и не нуждаещи се от надмощие над други човешки същества. Тези две произведения се оказаха системоообразуващ фактор за развитието на съветската фантастика през следващите десетилетия. И не само на съветската, или българската, която тогава бе в орбитата на съветската култура, но и по целия свят. Тези произведения са издавани в 26 страни на света като „Мъглявината Андромеда“ е водеща книга в представителните поредици „Световна фантастика“ в тези държави.  
 
[[Файл:Efr.jpg|рамка|ляво]]
 
[[Файл:Efr.jpg|рамка|ляво]]
  
Обществото на бъдещето в романите на Ефремов е наречено „комунистическо“, но то няма нищо общо с партийните шаблони и текстове по него време. До такава степен, че цензорът, запознал се с текста на „Мъглявината Андромеда“ казал: „Виж какво, това са чужди работи. Защо не направиш действието да се развива някъде при капиталистите?“. Днес „политкоректни“ критици се опитват да опишат Ефремов като угодник на тоталитаризма, но те мълчат пред факта, че след смъртта на писателя КГБ му се „отблагодарява“ с разорителен обиск в кабинета и ръкописите, някои от които така и не са върнати на вдовицата Таисия Йосифовна. За 18 години писателят е практически забранен, а „Часът на Бика“ не е преиздаван.
+
Обществото на бъдещето в романите на Ефремов е наречено „комунистическо“, но то няма нищо общо с партийните шаблони и текстове по него време. До такава степен, че цензорът, запознал се с текста на “Мъглявината Андромеда“ казал: „Виж какво, това са чужди работи. Защо не направиш действието да се развива някъде при капиталистите?“. Днес „политкоректни“ критици се опитват да опишат Ефремов като угодник на тоталитаризма, но те мълчат пред факта, че след смъртта на писателя КГБ му се „отблагодарява“ с разорителен обиск в кабинета и ръкописите, някои от които така и не са върнати на вдовицата Таисия Йосифовна. За 18 години писателят е практически забранен, а „Часът на Бика“ не е преиздаван.
  
 
Малко встрани от генералната линия стоят романите му „Острието на бръснача“ («Лезвие бритвы») (1963) — посветен на загадките на човешката психика и законите, движещи развитието на човешката личност — и „Атинянката Таис“ («Таис Афинская») (1972) — посветен на безсмъртното изкуство и неговата вдъхновителка - жената. Двете произведения се явяват обобщение на социалните, естетически възгледи на автора, представени в увлекателна приключенческа форма; в центъра на вниманието на автора в двата случая — ноосферата на колективното човешко съзнание и образа на цялостния хармоничен човек.
 
Малко встрани от генералната линия стоят романите му „Острието на бръснача“ («Лезвие бритвы») (1963) — посветен на загадките на човешката психика и законите, движещи развитието на човешката личност — и „Атинянката Таис“ («Таис Афинская») (1972) — посветен на безсмъртното изкуство и неговата вдъхновителка - жената. Двете произведения се явяват обобщение на социалните, естетически възгледи на автора, представени в увлекателна приключенческа форма; в центъра на вниманието на автора в двата случая — ноосферата на колективното човешко съзнание и образа на цялостния хармоничен човек.
Ред 70: Ред 70:
 
* в разказа „Диамантената тръба“ („Алмазная труба“) (1944) Ефремов научно мотивира намирането на диаманти в Якутия. Десет години по-късно на посоченото място откриват най-голямото находище в историята на СССР.
 
* в разказа „Диамантената тръба“ („Алмазная труба“) (1944) Ефремов научно мотивира намирането на диаманти в Якутия. Десет години по-късно на посоченото място откриват най-голямото находище в историята на СССР.
 
* В разказа „Езерото на планинските духове“ («Озеро Горных Духов») (1944) прогнозира живачно находище - открито е точно там.
 
* В разказа „Езерото на планинските духове“ («Озеро Горных Духов») (1944) прогнозира живачно находище - открито е точно там.
* Изобретателят на холографията Юри Денисюк посочва повестта „Сянката на миналото“ («Тень Минувшего») (1945) като главен вдъхновител на своето откритие.
+
* Изобретателят на холографията Юри Денисюк посочва повестта “Сянката на миналото“ («Тень Минувшего») (1945) като главен вдъхновител на своето откритие.
 
* Концепциите на Ефремов за „инферното“ и „ноосферата“ предстои да бъдат осмислени от съвременната наука, но и в в този си художествен вид, те имат огромно влияние над мислещите умове на съвременността.
 
* Концепциите на Ефремов за „инферното“ и „ноосферата“ предстои да бъдат осмислени от съвременната наука, но и в в този си художествен вид, те имат огромно влияние над мислещите умове на съвременността.
  
== Публикации на български език ==
+
== Публикации на български език: ==
  
 
''(По библиографията на [[Георги Недялков]])''
 
''(По библиографията на [[Георги Недялков]])''
Ред 83: Ред 83:
 
* [[1947 г.]] - „Белият рог“. Сборник разкази (Белият рог; Елмазният комин; Обсерваторията Нур-и-Дещ; Сянката на миналото; Атолът Факаофо; Заливът на дъгоцветните струи; Последният марсел). 1947. 296 стр. Издателство „Младо поколение“. Преводач Васил Каратеодоров. Илюстрации и корица - по оригинала.
 
* [[1947 г.]] - „Белият рог“. Сборник разкази (Белият рог; Елмазният комин; Обсерваторията Нур-и-Дещ; Сянката на миналото; Атолът Факаофо; Заливът на дъгоцветните струи; Последният марсел). 1947. 296 стр. Издателство „Младо поколение“. Преводач Васил Каратеодоров. Илюстрации и корица - по оригинала.
  
* [[1949 г.]] - [[Пет румба]]. Сборник разкази (Среща над Тускарора; Езерото на планинските духове; По пътищата на старите рудничари; Алергорхой-хорхой; Върхът „Подлунний“). 1949. 158 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Любен Велчев. Художник Сергей Петров (корица).
+
* [[1949 г.]] - [[Пет румба]]. Сборник разкази (Среща над Тускарора; Езерото на планинските духове; По пътищата на старите рудничари; Алергорхой-хорхой; Върхът „Подлунний“). 1949. 158 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Любен Велчев. Художник Сергей Петров (корица).
  
 
* [[1950 г.]] - „Борба за свобода“. Роман. 1950. 352 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Атанас Смирнов. Художник [[Георги Попов]] (корица). Илюстрации - по оригинала.
 
* [[1950 г.]] - „Борба за свобода“. Роман. 1950. 352 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Атанас Смирнов. Художник [[Георги Попов]] (корица). Илюстрации - по оригинала.
Ред 129: Ред 129:
 
** „Калироя“. Разказ. Преводач [[Светла Йосифова]].
 
** „Калироя“. Разказ. Преводач [[Светла Йосифова]].
 
** „Часът на Бика“. Роман (непубликувана част). Преводачи [[Георги Недялков]] и [[Тодор Ялъмов]].
 
** „Часът на Бика“. Роман (непубликувана част). Преводачи [[Георги Недялков]] и [[Тодор Ялъмов]].
* [[2012 г.]] - В [[Списание Тера фантастика/2012/14 бр.|списание „Тера фантастика/2012/14 бр.“]]
+
* [[2012 г.]] - В [[Списание Тера фантастика/2012/14 бр.]]
 
** „Светът в движение“ - интервю с Иван Ефремов
 
** „Светът в движение“ - интервю с Иван Ефремов
 
** „Елинска тайна“ разказ - Иван Ефремов
 
** „Елинска тайна“ разказ - Иван Ефремов
** „Острието на бръснача“ (фрагмент) - Иван Ефремов
+
** „Острието на бръснача]]“ (фрагмент) - Иван Ефремов
 
** „Частици красота“ - интервю с Иван Ефремов
 
** „Частици красота“ - интервю с Иван Ефремов
 
** „Пътят на ветровете“ (фрагмент от книгата) - Иван Ефремов
 
** „Пътят на ветровете“ (фрагмент от книгата) - Иван Ефремов
Ред 141: Ред 141:
 
=== Български публикации посветени на Ефремов ===  
 
=== Български публикации посветени на Ефремов ===  
  
* [[2000 г.]] - В [[Списание Тера фантастика/2000/1 бр.|списание „Тера фантастика/2000/1 бр.“]]
+
* [[2000 г.]] - В [[Списание Тера фантастика/2000/1 бр.]]
 
** „[[И. А. Ефремов - крупен учен-естественик и космически философ]]“ - д-р ф. [[Иван Пунчев]]
 
** „[[И. А. Ефремов - крупен учен-естественик и космически философ]]“ - д-р ф. [[Иван Пунчев]]
 
** „[[Проблемът с героите на Ефремов]]“ - [[Атанас П. Славов]]
 
** „[[Проблемът с героите на Ефремов]]“ - [[Атанас П. Славов]]
Ред 148: Ред 148:
 
** „[[Досие]]“ - [[Юрий Илков]]
 
** „[[Досие]]“ - [[Юрий Илков]]
 
** „[[Тука има, тука нема]]“ - [[Владимир Зарков]]
 
** „[[Тука има, тука нема]]“ - [[Владимир Зарков]]
* [[2007 г.]] - в [[Списание Тера фантастика/2007/12 бр.|списание „Тера фантастика/2007/12 бр.“]]
+
* [[2007 г.]] - в [[Списание Тера фантастика/2007/12 бр.]]
 
** Блок: 100 години Ефремов
 
** Блок: 100 години Ефремов
 
** Биография на Иван Антонович Ефремов
 
** Биография на Иван Антонович Ефремов
 
**„[[Иван Антонович и Индия]]“ - [[Тодор Ялъмов]]
 
**„[[Иван Антонович и Индия]]“ - [[Тодор Ялъмов]]
 
** Прогнози на Иван Ефремов
 
** Прогнози на Иван Ефремов
* [[2009 г.]] - В юбилеен сборник [[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)|С името на Иван Ефремов]]  
+
* [[2009 г.]] - В юбилеен сборник [[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)]]  
 
** „[[Следите на човека, който идва]]“ - [[Юрий Илков]] - стр. 115
 
** „[[Следите на човека, който идва]]“ - [[Юрий Илков]] - стр. 115
 
** „[[Букет разнолик, или ефремовска мозайка]]“ - [[Александър Карапанчев]] - стр. 121
 
** „[[Букет разнолик, или ефремовска мозайка]]“ - [[Александър Карапанчев]] - стр. 121
Ред 167: Ред 167:
 
** „[[Индийски бележки]]“ - [[Тодор Розов]] - стр. 200
 
** „[[Индийски бележки]]“ - [[Тодор Розов]] - стр. 200
 
** „[[Да видиш частичка от него]]“ - [[Александър Карапанчев]] - стр. 203
 
** „[[Да видиш частичка от него]]“ - [[Александър Карапанчев]] - стр. 203
* [[2012 г.]] - В [[Списание Тера фантастика/2012/14 бр.|списание „Тера фантастика/2012/14 бр.“]]
+
* [[2012 г.]] - В [[Списание Тера фантастика/2012/14 бр.]]
 
** „[[В „Мъглявината Андромеда“, петдесет години по-късно]]“ - [[Калин Ненов]]  
 
** „[[В „Мъглявината Андромеда“, петдесет години по-късно]]“ - [[Калин Ненов]]  
 
** „[[Родом от Вирица]]“ - Константин Папулов и Татяна Смирнова  
 
** „[[Родом от Вирица]]“ - Константин Папулов и Татяна Смирнова  
Ред 190: Ред 190:
 
== Външни връзки ==
 
== Външни връзки ==
  
* [https://fantlab.ru/autor181 Руска страница посветена на Ефремов, с пълна библиография на руските и преводните му публикации]
+
[https://fantlab.ru/autor181 Руска страница посветена на Ефремов, с пълна библиография на руските и преводните му публикации]
  
* [http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Ivan_Efremov/Ivan_Efremov_-_Mygljavinata_Andromeda.pdf „Мъглявината Андромеда“ онлайн]
+
[http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Ivan_Efremov/Ivan_Efremov_-_Mygljavinata_Andromeda.pdf „Мъглявината Андромеда“ онлайн:]
  
* [https://chitanka.info/text/399-chasyt-na-bika „Часът на бика“ онлайн]
+
[https://chitanka.info/text/399-chasyt-na-bika „Часът на бика“ онлайн:]
  
* [https://chitanka.info/book/4756-syrtseto-na-zmijata „Сърцето на змията“ онлайн]
+
[https://chitanka.info/book/4756-syrtseto-na-zmijata „Сърцето на змията“ онлайн:]
  
* [https://chitanka.info/book/165-atinjankata-tais „Атинянката Таис онлайн]
+
[https://chitanka.info/book/165-atinjankata-tais „Атинянката Таис онлайн:]
  
* [https://chitanka.info/book/4691-pet-rumba „Пет румба“ онлайн]
+
[https://chitanka.info/book/4691-pet-rumba „Пет румба“ онлайн:]
  
* [https://chitanka.info/book/3351-diamantenata-tryba „Диамантената тръба“ онлайн]
+
[https://chitanka.info/book/3351-diamantenata-tryba „Диамантената тръба“ онлайн:]
 
 
* [https://www.kommersant.ru/doc/2298279 Человек как лезвие бритвы]
 
 
 
* [http://tais-club.ru/tais.htm Таис Афинская (частен клуб)]
 

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)