Редактиране на „Калин Николов“

{{Инфокутия личност
| име             = Калин Николов
| име-оригинал    =
| име-категории   = Николов, Калин
| описание        = 
| портрет         = Kalin_nik.jpg
| px              = 200
| портрет-текст   = Калин Емилов Николов
| наставка        =
| роден-ден       = 24
| роден-месец     = юни
| роден-година    = 1956
| роден-град      = София
| роден-регион    = 
| роден-държава   = 
| починал-ден     = 
| починал-месец   = 
| починал-година  = 
| починал-град    = 
| починал-регион  = 
| починал-държава = 
| починал-от      = 
| националност    = 
| още-данни       = {{Инфокутия вложка художник
  | творил-начало   = 
  | творил-край     = 
  | псевдоним       = 
  | жанр            = [[научна фантастика]], [[фентъзи]]
  | теми            = зависимост на човека от социална среда, урбанизация, екологични кризи, милитаризация
  | стил            = хиперреализъм
  | област          = илюстрация, оформление на издания, самостоятелни рисунки
  | основна-творба  = 
  | други-професии  = 
}} {{Инфокутия вложка фен
  | клуб            = [[Клуб Иван Ефремов|„Иван Ефремов“]], [[Национален клуб на художниците-фантасти]]
  | професия        = 
}}
| уебсайт         = 
| бележки         = 
}}
'''Калин Емилов Николов''' е художник в областта на фантастиката.

== Биография ==

Роден е на [[24 юни]] [[1956 г.]] в София. Родителите му са били журналисти. Завършил е Художествена гимназия ({{гг|1971|1975}}), а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” ({{гг|1977|1983}}), специалност „Графика и графични технологии“ при проф. Евтим Томов. Паралелно на редовното си обучение още от [[1973 г.]] самостоятелно взема решение да се учи, а малко по-късно започва да работи под насоката или в колектив с  художника Борис Димовски.

Интересите си е реализирал в различни области на пластичните изкуства: живопис, графика, илюстрация, карикатура и шарж, оформление на книги и периодични издания, комикс, плакат, сценография, стенопис (в повечето случаи съвместно с Борис Димовски).

Бил е художник (на щат или като водещ сътрудник) на основни български вестници и издания като „Вечерни новини“ ({{гг|1989|1992}}), „Антени“ ({{гг|1983|1986}}, [[1990 г.]]), „Репортер 7“ ({{гг|1993|1997}}), „Средношколско знаме“ ({{гг|1985|1989}}), „Щастливец“ ([[1992 г.]]), „Дарител“ ([[1995 г.]]), „О писменах“ ([[1993 г.]] и [[2005 г.]]), „La strada“ ([[1992 г.]]), „Български писател“ ({{гг|1995|1996}}), списанията „Образование и кариера“ ([[2000 г.]]), „24 карата“ ([[2002 г.]]), „[[Списание Усури|Усури]]“ ([[2004 г.]]) и др.

Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Може да се споменат „Работническо дело“, където е сред учредителите на младежка страница, „Дума“ и „Демокрация“, „Стършел“ (където започва да публикува още като ученик), „Софийски университет“, „Комсомолска искра“ от Пловдив, „Пулс“, „Поглед“, „Софийски новини“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Софийско утро“, „Ден“, „Свободен народ“, „Арх–арт“, „Отечествен фронт“, „Български писател“, „Словото“, „Парижки вести“, списанията „Наша родина“, „Карикатура“, „Родопи“, „Лик“, „Младеж“, „[[Списание ОRPHIA|Оrphia]]“, „Планета“, „[[Списание Факел|Факел]]“, „[[Списание Съвременник|Съвременник]]“ и много др. Бил е член на редакционния съвет (заедно с академик [[Николай Ирибаджаков]], [[Любен Дилов]], [[Елка Константинова]]) на [[Списание ФЕП|списание „Фантастика, евристика, прогностика“]] ({{гг|1988|1990}}), илюстрирал е сборниците за младежко творчество „Жар“ на Софийски университет ({{гг|1982|1984}}), книги с негово оформление или илюстрации са излизали и излизат в издателствата „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, „[[Издателство Наука и изкуство|Наука и изкуство]]“, „[[Издателство Профиздат|Профиздат]]“, „[[Издателство Георги Бакалов|Георги Бакалов]]“ - Варна, „[[Издателство Отечество|Отечество]]“, Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, „[[Издателство Аргус|Аргус]]“, „Стършел“, „[[Издателство Елф|Елф]]“, „[[Издателство Дамян Яков|Дамян Яков]]“ и др. Участвал е още като ученик от Художествената гимназия в екипа на първия кафе-театър у нас (кафе-театърът в бара на хотел „София“) като плакатист ([[1975 г.]]) и сценограф.

Имал е изложби в София ([[1978 г.]], [[1979 г.]], [[1985 г.]], [[1991 г.]], [[1999 г.]], [[2000 г.]], [[2004 г.]]), Хамбург ([[1984 г.]], [[1988 г.]]), Атина ([[1991 г.]]), Будапеща ([[1996 г.]]) и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Голямата част от първите му изложби са били съвместни с представяне поетичното творчество на поета Георги Рупчев (1957-2001). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.).

Член е на Съюза на българските художници, секции „Илюстрация“ и „Карикатура“ (за това си членство научава от пресата, а иначе в периода {{гг|1983|1989}} не е допускан до никакви изяви от страна на СБХ). Един от основателите и пръв председател на Клуба на художниците-фантасти, който се явява първата неформална художническа организация у нас ({{гг|1982|1990}}); зам. председател на столичния клуб на Младата художествено–творческа интелигенция ({{гг|1985|1988}}) и член на Националния съвет на Клубовете за демокрация ({{гг|1993|1998}}); зам. председател на движението „Художници за демокрация“ ({{гг|1993|1998}}). През {{гг|1985|1986}} в екип от журналисти на Националното радио и вестник „Антени“ (Поля Станчева, Севда Шишманова, Илия Пехливанов, Петко Тотев, Калина Канева и др.) предприема широкомащабна експедиция из България, свързана с родната история и отражението й в духовната култура, за осветяване неизвестни или по-малко известни факти от живота и дейността на Васил Левски.

Паралелно на художническата си работа e автор на статии с информационни, критически, изкуствоведски и историко-художествени теми, например: „Kultur und Zivilgesellschaft in Bulgarien von der zweiten Hälfte des 19. bis zum frühen 20. Jahrhundert“ (в сборника „Öffentlichkeit ohne Tradition“, издателство “Петер Ланг”, Франкфурт, [[2003 г.]]), „Europa“ und die nationale Kunst in Bulgarien (Von der Jahrhundertwende bis zu den fünfziger Jahren)“ (в сборника „Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart“, издателство „Марин Дринов“, [[1999 г.]]), „Бели страници от художествения живот на Балканите“ (списание „Мост“, бр. 166-167, Ниш, Сърбия, [[2001 г.]]), „80 години от ІІ-рата Южнославянска художествена изложба“ (сп. „София“, бр. 12, [[1986 г.]]), „Парашчук принадлежи на бъдещето“ (сп. „София“, бр. 7, [[1988 г.]]), „Bulgarian science-fiction artist“ (сп. Оrphia, [[1991 г.]]), „Левски и зографите“ (в. „Пулс“, [[1987 г.]]), „Репин и България“ (в. „Вечерни новини“, [[1990 г.]]), „Феноменът на тихата пепел“ (в. „Труд“, [[2001 г.]]), „По стените на подземния свят“ (сп. „Факел“, [[2001 г.]]), „Отсъствие на вяра“ (сп. „София“, [[1991 г.]]) и др. Консултант и сътрудник е на сръбското издателство „Братство“, Ниш, от [[2001 г.]] {{От-до|2001|2004}} съвместно с писателя Радой Ралин е работил върху книга за съдбата на българските художници (три части от текста им е побликуван в интернет изданието [http://liternet.bg/ Liternet]). Част от творчеството му на изкуствовед до [[1989 г.]] е посветено на забранявани и политически извергнати художници у нас като [[Васил Иванов]], Александър Божинов, Райко Алексиев, Михайло Парашчук, княгиня Евдокия, южнославянското движение „Лада“ и др. 

Изявите му като художник и изкуствовед са отразявани многократно, включително и в чужбина (например монографията „Скульптор Михайло Паращук. Життя и творчiсть“ от Дмитро Степовик, издание на Canadian Institute of Ukrainian Studies Press, University of Alberta, Edmonton, Alberta, Canada, [[1994 г.]], или статията „Царибродският художествен кръг“ от Венко Димитров, списание „Мост“, бр. 163-164-165, Ниш, Сърбия, френското списание „Revue periodigue“, №17, [[2002 г.]] с главен редактор Юлия Кръстева и др.). 

От [[1997 г.]] работи като преподавател по теория и история на изкуството в Национално средно общообразователно училище „София“ (където допълнително въвежда изучаване на графични и полиграфически технологии, а и съдейства на ученици за заснемането на два научно-популярни филма) и едновременно е художник към фирма „ГЕД“ и отговаря за оформлението на едно от ефектните издания сред родния полиграфически пазар, списание „[[Списание Усури|Усури]]“. Карикатурист и кореспондент е на вестника на българите във Франция, „Парижки новини“. Автор е на цикъл предавания и филми за български художници (режисьор Емил Тодоров). 

Изкуството му е многопосочно. Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ, заради ролята на комуникативността в играта й между естетически постигнатия и неустановения в контекста си образ. Като цяло рисуването му минава за философско и с наситен метафоричен език.

== Приноси към фантастиката ==

Във фантастичното движение членува от [[1979 г.]] Илюстрирал е клубните сборници ''„[[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|Модели-1]]“'' и ''„[[Модели-2 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|Модели-2]]“'' и участва в албумите с творби на художници-фантасти. Илюстрирал е фантастични книги, предимно на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]. През [[1982 г.]], по идея на [[Ивайло Рунев]], създава [[Национален клуб на художниците фантасти]], носещ името на художника [[Васил Иванов]]. Организирал е в този период всички клубни експозиции от Общата изложба на българските художници-фантасти в Пловдив през [[1985 г.]] Организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов през 1982 г. в Младежки дом „Лиляна Димитрова“, а след това я пренася в Пловдив, Варна, Мадара, Плиска, село Стежерово, Плевенско, село Аспарухово, Варненско, Девня и др. Автор е на статии за редица художници-фантасти като Васил Иванов, [[Александър Денков]], [[Стефан Лефтеров]], [[Атанас П. Славов]] и др., както и общи статии за историята и развитието на жанра в изобразителното ни изкуство.
По идея на Ивайло Рунев, председател на Клуба по прогностика и фантасттика "Иван Ефремов", организира Клуб на художниците-фантасти в България през 1983 г. , който по-късно (през 1984 г.)е наречен на името на художника Васил Иванов за неговия принос в космическата тема за българското изабразително изкуство. Организира първата следсмъртна изложба на  Васил Иванов и има принас в  посмъртното реабилитиране и огласяване творчеството и философията на художника, 
които са считани за несъвместими на обществените норми за времето. Изнася редица лекции и изложби в клубовете по фантастика и прогностика в страната (Варна, Балчик, Севлиево,шумен, Пловдив) и организира всички клубни и обще изложби на фантастично изкуство между 1983 - 1989 г. Бил е заместник председател на Клуба за прогностика и фантастика "Иван Ефремов" от 1983 до 1989 г.
В темите на фантастичните му произведения основен момент е зависимостта на човека от социалната среда, урбанизацията, екологичните кризи и милитаризацията.

== Награди ==

Награждаван е на фестивалите в Пловдив през [[1980 г.]] и [[1985 г.]], за 30-годишнината от основаването на фантастичното движение в България и др.


== Публикации ==

* [[1986 г.]] - ''„Движение и светлина“'' (Изкуството на Васил Иванов и тайните на неговия Космос. Бялото озарение на кредата. Майстор на пеещата рисунка. Местожителство - световните музеи.) - [[Вестник Антени|в. „Антени“]], 22 януари 1986 г.
* [[1986 г.]] - ''„Импулсирано от природата“'' (статия за миниатюрните рисунки на Васил Иванов) - [[Списание София|сп. „София“]], [[Списание София/1986/7 бр.|бр. 7]]
* [[1986 г.]] - ''„Рисувам със светлина“'' (статия за космическия цикъл на Васил Иванов) - [[Списание Криле|сп. „Криле“]], [[Списание Криле/1986/11 бр.|бр. 11, 1986 г.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Васил Иванов. Светлина, движение, космос]]“'' - статия за художника в [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„Александър Денков - Художник на вечната съвременност“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/3 бр.|бр. 3, 1988 г.]]
* [[1989 г.]] - ''„Салвадор Дали: И безсмърртните умират“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1989/3 бр.|бр. 3, 1989 г.]]
* [[1990 г.]] - ''Kalin Nickolov - BULGARIAN SCIENCE-FICTION ARTISTS''; (Калин Николов - [[Български художници-фантасти]]) [[Списание ORPHIA/1990/1 бр.|сп. ORPHIA 1/1990]]
* [[1991 г.]] - ''„Бош“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/1 бр.|бр. 1, 1991 г.]]
* [[1994 г.]] - ''„Смълчаните картини на Папазов не крещят за глухите“'' (статия за естетиката и фантазите на Георги Папазов в изкуството му) - [[Вестник Дума|в. „Дума“]], 5 февруари 1994 г.
* [[1995 г.]] - ''„Кръстопът във вселената“'' (космогонични и земни схващания в българското изкуство) - [[Вестник Арх-Арт|в. „Арх-Арт“]], 33 май 1995 г.
* [[1995 г.]] - ''„Скиталец сред небеса и религии“'' (Първа публикация на три непознати рисунки на световноизвестния художник Борис Георгиев) - [[Вестник Български писател|в. Български писател]], 23-28 август 1995 г. 
* [[1995 г.]] - ''„Мистикът от ХХ век“'' (Щрихи към бъдещия портрет на Васил Стоилов) - [[Вестник Арх-Арт|в. „Арх-Арт“]], 3 октомври 1995 г.
* [[1996 г.]] - ''„Стъпка в космоса“'' (статия за космическите графики на Васил Иванов) - [[Вестник Български писател|в. Български писател]], 14-20 май 1996 г. 
* [[1998 г.]] - ''„Художникът на тайнствената призрачност“'' (есе за Борис Георгиев (1888-1961)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/5 бр.|бр. 5, 1998 г.]]
* [[1998 г.]] - ''„Нарисуваните очи на българската легенда“'' (есе за Георги Атанасов (1904-1952)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/6 бр.|бр. 6, 1998 г.]]
* [[1998 г.]] - ''„Вълшебно чуство за невидимо“'' (есе за Николай Райнов (1889-1954)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/8 бр.|бр. 8, 1998 г.]]
* [[2004 г.]] - ''„Върху белите страници на времето“'' (статия за Борис Георгиев) - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], [[Списание Усури/2004/1 бр.|бр. 1]]
* [[2004 г.]] - ''„Философия на православната иконопис (Съперничество на фантазията с действителността)“'' - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], юни 2004 г. 
* [[2004 г.]] - ''„[[Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов]]“'' - статия от Калин Николов в [[Списание Усури|сп. „Усури“]], [[Списание Усури/2004/7 бр.|бр. 7]]
* [[2006 г.]] - ''„Николай Райнов: Сътворител на митологии“'' - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], октомври 2006 г. 

[[Категория: Личности по имена - Н|Калин Николов]]
[[Категория: Изкуствознание - фантастология]]
[[Категория: Художници|Николов, Калин]]