Разлика между версии на „Киберпънк“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (дребни, категория)
(добавки, въпроси)
Ред 1: Ред 1:
'''Киберпънк''' (от кибернетика и пънк) е литературен стил в [[научна фантастика|научната фантастика]], който се фокусира върху компютрите или информационните технологии, обикновено съчетан с определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствен интелект и мега-корпорации в недалечното бъдеще на една [[антиутопия|антиутопична]] Земя, по-рядко друг свят. Атмосферата на стила прилича на филмовия ноар.
+
'''Киберпънк''' (от кибернетика и пънк) е направление в [[научна фантастика|научната фантастика]], което се фокусира върху компютрите, информационните технологии и техните потребители, обикновено на фона на определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствени интелекти и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една [[антиутопия|антиутопична]] Земя, по-рядко друг свят. Атмосферата прилича на филмовия ноар.
  
За първа книга в стила се счита ''„Невромантик“'' на Уилям Гибсън. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, но като название на литературна творба е от разказа на Брус Бетке ''„Cyberpunk!'' . По-късно литературното движение предизвиква вълна от себеоткриване на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, която се състои от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.
+
За първи книги в направлението се считат ''„Невромантик“'' на Уилям Гибсън и ''Schismatrix'' на Брус Стърлинг. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, а като название на литературна творба се появява в разказа на Брус Бетке ''"Cyberpunk!"''.
 +
 
 +
По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове. <!-- Последните три думички си искат отделно обяснение. Някой? -->
 +
 
 +
Сред българските автори с киберпънк творби се открояват [[Иван Попов]], [[Георги Малинов]], [[Елена Павлова]] и [[Григор Гачев]].
  
 
[[Категория: Жанрове]]
 
[[Категория: Жанрове]]

Версия от 09:28, 2 януари 2009

Киберпънк (от кибернетика и пънк) е направление в научната фантастика, което се фокусира върху компютрите, информационните технологии и техните потребители, обикновено на фона на определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствени интелекти и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя, по-рядко друг свят. Атмосферата прилича на филмовия ноар.

За първи книги в направлението се считат „Невромантик“ на Уилям Гибсън и Schismatrix на Брус Стърлинг. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, а като название на литературна творба се появява в разказа на Брус Бетке "Cyberpunk!".

По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.

Сред българските автори с киберпънк творби се открояват Иван Попов, Георги Малинов, Елена Павлова и Григор Гачев.