Разлика между версии на „Кирил Кръстев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
Ред 4: Ред 4:
  
 
Кирил Кръстев е редактор и съредактор през 1940-41 на библиотека "Знание",на "Съвременно изкуство" - през 1946-47, на "Научен мироглед" - 1947, "Реалистично четиво" - 1947.   
 
Кирил Кръстев е редактор и съредактор през 1940-41 на библиотека "Знание",на "Съвременно изкуство" - през 1946-47, на "Научен мироглед" - 1947, "Реалистично четиво" - 1947.   
Носител е на наградата "Николай Райнов" на СБХ за 1989. Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед.
+
Носител е на наградата "Николай Райнов" на СБХ за 1989. Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.
  
В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.  
+
В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.
  
 +
= Принос към фантастиката  =
 +
 +
Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство.
 
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.   
 
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.   
  
 
Умира на 02. 09. 1991 г.
 
Умира на 02. 09. 1991 г.

Версия от 22:02, 6 март 2007

Кирил Василев Кръстев е роден в с. Кортенска баня, Бургаска област на 01. 01. 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски(1923-25), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938-39).

Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. "Тракиец", в. "Просветно единство". В периода 1952-61 работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От 1922 започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика -вестниците "Тракиец", "Изток", "Стрелец", "Литературен глас", "Слово", на списанията "Българска мисъл", "Философски преглед", "Златорог" и др. Създател и редактор на сп."Crescendo" през 1922, в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението "футуризъм".

Кирил Кръстев е редактор и съредактор през 1940-41 на библиотека "Знание",на "Съвременно изкуство" - през 1946-47, на "Научен мироглед" - 1947, "Реалистично четиво" - 1947. Носител е на наградата "Николай Райнов" на СБХ за 1989. Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.

В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.

Принос към фантастиката

Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.

Умира на 02. 09. 1991 г.