Редактиране на „Ключът на Мрака (Издателство Кота, 2014)“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]]. | Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]]. | ||
| − | == Анотация == | + | == Анотация: == |
„Ключът на мрака“ е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на „Специалната теория на относителността“. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена „Седемте Ангела на Апокалипсиса“.(„Откровение“ на Св. Йоан) Ако в първата книга от „Трилогия на Мрака“ авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти | „Ключът на мрака“ е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на „Специалната теория на относителността“. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена „Седемте Ангела на Апокалипсиса“.(„Откровение“ на Св. Йоан) Ако в първата книга от „Трилогия на Мрака“ авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти | ||
