Разлика между версии на „Лили Димкова“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м („БГ-Фантастика беседа:Пясъчник“ преместена като „Лили Димкова“: :)))
м (кутия, кат)
Ред 1: Ред 1:
    
+
{{Инфокутия личност
Лили Петрова Димкова е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.  
+
| име            = Лили Димкова
Родена е на 16. ХІІ (декември) 1932 г. в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ . Павлович" през 1957 година в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство "Наука и изкуство", поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите "Рицар без броня", "Шведски крале", "Един снимачен ден", "Сбогом, приятели", "Върви в следите", "Необходимият грешник".  
+
| име-оригинал    =
Имала е изложби в София (1974, 1977), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих)и Сан Франциско (1979), в Берлин (1980) и др.
+
| име-категории  = Димкова, Лили
Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история - Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски,Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. "Аз съм изключително вероюща, но не религиозна. - казва художничката в интервю пред сп. "Усури" - За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога".  
+
| описание        = художничка
Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев остава след себе си.
+
| портрет        =
 +
| px              =
 +
| портрет-текст  =
 +
| още-следпортрет =
 +
| наставка        = а
 +
| роден-ден      = 16
 +
| роден-месец    = декември
 +
| роден-година    = 1932
 +
| роден-град      = Стара Загора
 +
| роден-регион    =
 +
| роден-държава  =
 +
| починал-ден    =
 +
| починал-месец  =
 +
| починал-година  =
 +
| починал-град    =
 +
| починал-регион  =
 +
| починал-държава =
 +
| починал-от      =
 +
| националност   =
 +
| още-данни      = {{Инфокутия вложка художник
 +
  | творил-начало  =
 +
  | творил-край    =
 +
  | псевдоним      =
 +
  | жанр            =
 +
  | теми            = исторически, религиозни образи
 +
  | стил            =
 +
  | област          = живопис
 +
  | основна-творба  =
 +
  | други-професии  =
 +
}}
 +
| уебсайт        =
 +
| бележки        =
 +
}}
 +
'''Лили Петрова Димкова''' е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.  
 +
 
 +
== Биография ==
 +
Родена е на [[16 декември]] [[1932 г.]] в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ „Н. Павлович“ през [[1957 г.]] в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в [[Издателство Наука и изкуство|издателство „Наука и изкуство“]], поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите „Рицар без броня“, „Шведски крале“, „Един снимачен ден“, „Сбогом, приятели“, „Върви в следите“, „Необходимият грешник“.  
 +
 
 +
Имала е изложби в София ([[1974 г.|1974]], [[1977 г.|1977]]), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих)и Сан Франциско ([[1979 г.]]), в Берлин ([[1980 г.]]) и др.
 +
 
 +
Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски,Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. „Аз съм изключително вероюща, но не религиозна.“ — казва художничката в интервю пред [[Списание Усури|сп. „Усури“]] - „За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога“.
 +
 
 +
Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев, оставя след себе си.
 +
 
 +
[[Категория:Личности по имена - Д]]
 +
[[Категория:Художници|Димкова, Лили]]

Версия от 21:13, 22 април 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Лили Петрова Димкова е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.

Биография

Родена е на 16 декември 1932 г. в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ „Н. Павлович“ през 1957 г. в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“, поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите „Рицар без броня“, „Шведски крале“, „Един снимачен ден“, „Сбогом, приятели“, „Върви в следите“, „Необходимият грешник“.

Имала е изложби в София (1974, 1977), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих)и Сан Франциско (1979 г.), в Берлин (1980 г.) и др.

Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история — Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски,Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. „Аз съм изключително вероюща, но не религиозна.“ — казва художничката в интервю пред сп. „Усури“ - „За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога“.

Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев, оставя след себе си.