Разлика между версии на „Лили Димкова“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(доб. - издания, 16 юли - правилна дата за р. ден,)
(доб. - портрет)
Ред 6: Ред 6:
 
   | ник            =  
 
   | ник            =  
 
   | описание        = художничка
 
   | описание        = художничка
   | портрет        =  
+
   | портрет        = Lili i Fedia 16.07.2007 2.jpg
   | px              =  
+
   | px              = 166
   | портрет-текст  =  
+
   | портрет-текст  = 16.07.2007. Юбилей на Лили Димкова. Тодор Ялъмов дава подаръците от НГИК  "Петър Димков"
 
   | още-следпортрет =  
 
   | още-следпортрет =  
 
   | пол            = ж
 
   | пол            = ж

Версия от 05:50, 30 юли 2007

Лили Димкова
художничка
Lili i Fedia 16.07.2007 2.jpg
16.07.2007. Юбилей на Лили Димкова. Тодор Ялъмов дава подаръците от НГИК "Петър Димков"
Професия: художник

Биографични данни:
Родена на: 16 юли 1932 г.
Родена в: Стара Загора

Художник:
Теми: исторически, религиозни образи
Области на изява: живопис

Лили Петрова Димкова е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.

Биография

Родена е на 16 юли 1932 г. в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ „Н. Павлович“ през 1957 г. в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“, поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите „Рицар без броня“, „Шведски крале“, „Един снимачен ден“, „Сбогом, приятели“, „Върви в следите“, „Необходимият грешник“. Освен художник в театьра и киното, работи и по оформление на книги.

Имала е изложби в София (1974, 1977), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих) и Сан Франциско (1979 г.), в Берлин (1980 г.) и др.

Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история — Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски, Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. „Аз съм изключително верующа, но не религиозна“ - казва художничката в интервю пред сп. „Усури“. - „За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога.“

Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев, оставя след себе си.

Издания

На български език

Нефантастика

Самостоятелни издания