Разлика между версии на „Любомир Николов“
От БГ-Фантастика
(last 1 revision(s) were spam) |
(→Фантастика) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 85: | Ред 85: | ||
* [[2014 г.]] - ''„[[Сивият път 1.Наследникът]]“'' | * [[2014 г.]] - ''„[[Сивият път 1.Наследникът]]“'' | ||
* [[2014 г.]] - ''„[[Забравени сказания - легенди от Средната земя]]“'' | * [[2014 г.]] - ''„[[Забравени сказания - легенди от Средната земя]]“'' | ||
| + | * [[2022 г.]] - ''„[[Сивият път 2.Тронът на Коперник]]“'' | ||
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
| Ред 158: | Ред 159: | ||
* [[2003 г.]] - ''„[[Звяр незнаен (Издателство Елф, 2003)|Звяр незнаен]]“'' (антология) - [[Издателство Елф|издателство „Елф“]] | * [[2003 г.]] - ''„[[Звяр незнаен (Издателство Елф, 2003)|Звяр незнаен]]“'' (антология) - [[Издателство Елф|издателство „Елф“]] | ||
** ''„[[Вестоносецът на истарите]]“'' | ** ''„[[Вестоносецът на истарите]]“'' | ||
| − | * [[ 2004 г.]] - | + | * [[ 2004 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2004 (Издателство ЕГИ, 2004)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2004]]“'' - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]] |
** ''„[[По стената]]“'' - повест | ** ''„[[По стената]]“'' - повест | ||
** ''„[[Иглата и огледалото]]“'' - разказ | ** ''„[[Иглата и огледалото]]“'' - разказ | ||
| Ред 184: | Ред 185: | ||
* [[1982 г.]] - в. „Литературен фронт“, бр. 52/82 | * [[1982 г.]] - в. „Литературен фронт“, бр. 52/82 | ||
** ''„[[И бързаме да се срещнем отново]]“'' (статия за [[Наталия Андреева]]) | ** ''„[[И бързаме да се срещнем отново]]“'' (статия за [[Наталия Андреева]]) | ||
| − | * [[1993 г.]] - [[Вестник Тера фантастика]] | + | * [[1993 г.]] - [[Вестник Тера фантастика|вестник „Тера фантастика“]] |
** ''„[[Магията на Силмарилионите]]“'' | ** ''„[[Магията на Силмарилионите]]“'' | ||
* [[1999 г.]] - [[Списание Тера фантастика/1999/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр. 1/99]] | * [[1999 г.]] - [[Списание Тера фантастика/1999/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр. 1/99]] | ||
| Ред 231: | Ред 232: | ||
* ''„Ден за изповед“'' - Алан Фолсъм | * ''„Ден за изповед“'' - Алан Фолсъм | ||
| − | == Външни | + | == Външни връзки == |
| − | * ''„[[ | + | * [[1999 г.]] – [https://chitanka.info/text/10498-i-da-raste-ostrovyt „И да расте островът“] – предговор от [[Александър Карапанчев]] към романа ''„[[Десетият праведник]]“''. |
| + | * [[1999 г.]] – [https://chitanka.info/text/10500-na-lov-za-vyobrazhenie „На лов за въображение“] – интервю с Любомир Николов, взето от [[Сандро Георгиев]]. | ||
| + | *[http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40594&rb_v=viewtopic#p40594 „По дирята на пръстените“] – интервю с Любомир Николов, взето от [[Александър Карапанчев]] и отпечатано | ||
| + | в [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2002/1 бр.|2002 г., 1 бр.]] | ||
* [http://www.endorion.org/books/translators.html Любомир Николов на endorion.org] | * [http://www.endorion.org/books/translators.html Любомир Николов на endorion.org] | ||
| − | * [http://citadelata.com/info/interviews/Colin.htm „Цитаделата“ - Интервю с писателя Любомир „Колин Уолмбъри” Николов] (направено от Дамян Христов) | + | * [http://citadelata.com/info/interviews/Colin.htm „Цитаделата“ - Интервю с писателя Любомир „Колин Уолмбъри” Николов] (направено от Дамян Христов). |
== Източници == | == Източници == | ||
Текуща версия към 11:54, 9 февруари 2024
- За другия писател с името Любомир Николов вижте Любомир Павлов Николов
| Любомир Николов | |
| писател и преводач | |
 | |
| Координати: | |
| Личен сайт: | narvi.zavinagi.org |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 10 януари 1950 г. |
| Роден в: | Казанлък |
Писател: | |
| Псевдоним(и): | Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс, Тим Данаилов, Нарви |
| Жанр(ове): | научна фантастика, фентъзи |
Преводач: | |
| От езици: | английски |
| На езици: | български |
| Автори: | Дж. Р. Р. Толкин, Стивън Кинг, Ричард Морган, други |
| Жанрове: | фентъзи, научна фантастика |
Любомир Николов е писател на научна фантастика, преводач, журналист и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които е издавал предимно книги-игри. В последно време често се подписва като Любомир Николов - Нарви.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ - правят предаването „По хълмовете на времето“. Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. От няколко години ползва псевдонима Любомир Николов - Нарви.
Брат на писателя Сим Николов.
Женен, с една дъщеря от предишен брак.
Награди и признания[редактиране]
Носител е на наградите:
- 1968 г. - Трета награда на сп. „Космос“ за разказа „Главният свидетел“
- 1987 г. - „Еврокон“ за романа „Червей под есенен вятър“
- 1989 г. - „Соцкон“ за творчески постижения
- 1991 г. - Награда на Съюза на преводачите за превода на „Властелинът на пръстените“
- 1999 г. - „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“ за „Десетият праведник“
- 2001 г. - „Гравитон“ за превода на Толкин и Стивън Кинг.
- 2014 г. - Избран за „Гранд-майстор на фантастиката“ в националните отличия в областта на фантастиката, организирани от SciFi.bg и Човешката библиотека
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1978 г. - „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев)
- 1981 г. - „Къртицата“
- 1999 г. - „Десетият праведник“
- 2014 г. - „Сивият път 1.Наследникът“
- 2014 г. - „Забравени сказания - легенди от Средната земя“
- 2022 г. - „Сивият път 2.Тронът на Коперник“
Повести и новели[редактиране]
- 1986 г. - „Червей под есенен вятър“ (получила наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
- 1989 г. - „По стената“
Разкази[редактиране]
- 1968 г. - „Главният свидетел“
- 1970 г. - „Случаят „РЛ-106““.
- 1974 г. - „Капка воля“
- 1976 г. - „Пиршеството на хуните“
- 1976 г. - „Боксов мач“
- 1980 г. - „Рай за бригадира“
- 1981 г. - „Доказателство за разумност“
- 1985 г. - „Кораб в бутилка“
- 1985 г. - „Гривна с диаманти“
- 1986 г. - „Гребенче за таласъма“
- 1989 г. - „Сто и първият закон на роботиката“
- 1991 г. - „Лекарство против мързел“
- 2000 г. - „Бар „Никъде“
- 2002 г. - „Гората“ [1]
- 2005 г. - „Римбо“
- 2006 г. - „Президент Елвис“
- 2008 г. - „Пренитател за друлки“
- ???? г. - „Вестоносецът на Истарите“ [2]
- ???? г. - „До края на зимната нощ“
- ???? г. - „Започва ваканцията“
Книги-игри[редактиране]
Любомир Николов е автор на първите български книги-игри, които публикува с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Първата книга-игра, която написва, е „В лабиринта на времето“, издадена по-късно от издателство „Плеяда“ под псевдонима Колин Уолъмбъри, а първа излиза „Огнена пустиня“ от издателство „Еквус Арт“ под истинското име на автора.
Отделна страница с книги-игри на Любомир Николов-Нарви --->
Поезия[редактиране]
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1981 г. - „Къртицата“ (роман) - издателство „Отечество“
- 1986 г. - „Червей под есенен вятър“ (повест) - издателство „Отечество“
- 1999 г. - „Десетият праведник“ (роман) - издателство „Аргус“
- 2012 г. - „Нови приказки от цял свят“ (сборник) - Издателство „Софтпрес“
- 2014 г. - „Сивият път 1.Наследникът“ (роман) - издателство „Изток-Запад“
- 2014 г. - „Забравени сказания“ (сборник) - издателство „Изток-Запад“
Участие в съвместни издания[редактиране]
- 1980 г. - „Модели-1“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- „Червей под есенен вятър“ (роман)
- 1985 г. - „Фантастика-1“ (антология) - издателство „Народна младеж“
- „Кораб в бутилка“ (разказ)
- 1985 г. - В Списание „Криле”, брой 2 от 1985 г.
- „Гривна с диаманти“. Фантастичен разказ
- 1986 г. - „Фантастика-2“ (антология) - издателство „Народна младеж“
- „Гребенче за таласъма“ (разказ)
- 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
- „Бар „Никъде“ (разказ)
- 2002 г. - „ВИРТ“ (антология) - издателска къща „Квазар“
- „Гората“ (разказ)
- 2003 г. - „Звяр незнаен“ (антология) - издателство „Елф“
- 2004 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2004“ - издателство „ЕГИ“
- „По стената“ - повест
- „Иглата и огледалото“ - разказ
- „Властелин, пластилин и политическа коректност“ (статия)
- 2006 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“ - издателство „ЕГИ“
- 2008 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник) - издателство „ЕГИ“
- „Пренитател за друлки“ (разказ)
- 2009 г. - „С името на Иван Ефремов“- издателство „Ернор“
- 2011 г. - Алманах „ФантАstika 2010-11“
- 2011 г. - „Измерения на фантастичното“
- „Размисли за фантастичното“ (есе)
- „Елесар, или вестоносецът на Истарите“ (глави от романа)
Публикации в периодика[редактиране]
- 1969 г. - списание „Космос“, бр. 1/1969 г.
- „Главният свидетел“ (разказ)
- 1970 г. - „Случаят „РЛ-106"“. - вестник „Орбита“, брой 3 (54) от 17.I.1970 г.
- 1974 г. - „Капка воля“. - Във вестник „Орбита“, брой 8 (268) от 23.II.1974 г.
- 1976 г. - „Годишник „Спектър“’76”
- 1982 г. - в. „Литературен фронт“, бр. 52/82
- „И бързаме да се срещнем отново“ (статия за Наталия Андреева)
- 1993 г. - вестник „Тера фантастика“
- 1999 г. - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/99
- „Балада за Фантаста“ (стихотворение)
- 2005 г. - Сп. „Вселена, наука и техника“, бр. 3
- „Римбо“ (разказ)
На руски език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
В съвместни издания[редактиране]
- 1989 г. - „ИНТЕГРАЛЬНЬІЙ КЛУБ ФАНТАСТИКИ, ЭВРИСТИКИ И ПРОГНОСТИКИ им. ИВАНА ЕФРЕМОВА“
- „Сто первый закон роботехники“ („Сто и първият закон на роботехниката“)
- 1990 г. - „Модели-90“
- „Лес“ („Гората“)
- 2002 г. - сп. „Если“
- „Лес“ („Гората“), превод Евгений Харитонов.
- 2005 г. - „Десятый праведник“ („Десетият праведник“) и „Червяк на осенном ветре“ („Червей под есенен вятър“), изд. „ЭКСМО“, Москва
Преводи[редактиране]
Превел над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:
- „Властелинът на пръстените“ - Джон Роналд Руел Толкин (получил Награда на Съюза на преводачите)
- „Силмарилион“ - Дж. Р. Р. Толкин
- „Недовършени предания“ - Дж. Р. Р. Толкин
- „Градът“ - Артър Кларк
- „То“ - Стивън Кинг
- „Сейлъм'с Лот“ - Стивън Кинг
- „Месията на Дюна I“ (изд. „Орфия“) - Франк Хърбърт
- „Месията на Дюна II“ (изд. „Орфия“) - Франк Хърбърт
- „Денят след утре“ - Алан Фолсъм
- „Суперкомандос“ (Altered Carbon) - Ричард Морган
- „Разбудени фурии“ (Waken Furies) - Ричард Морган
- „Отвъд безмълвната планета“ (Beyond the Silent Planet) - Клайв Луис
- „Корпорация „Безсмъртие“ - Робърт Шекли
- „Цивилизация на статуса“ - Робърт Шекли
- „Те вървяха като хората“ - Клифърд Саймък
- „Алиенистът“ - Кейлъб Кар
- „Африкански мемоар“ - Ърнест Хемингуей
- „Клиентът“ - Джон Гришам
- „Адвокат на улицата“ - Джон Гришам
- „Присъдата“ - Джон Гришам
- „Ден за изповед“ - Алан Фолсъм
Външни връзки[редактиране]
- 1999 г. – „И да расте островът“ – предговор от Александър Карапанчев към романа „Десетият праведник“.
- 1999 г. – „На лов за въображение“ – интервю с Любомир Николов, взето от Сандро Георгиев.
- „По дирята на пръстените“ – интервю с Любомир Николов, взето от Александър Карапанчев и отпечатано
в Списание „Тера фантастика“, 2002 г., 1 бр.
- Любомир Николов на endorion.org
- „Цитаделата“ - Интервю с писателя Любомир „Колин Уолмбъри” Николов (направено от Дамян Христов).
Източници[редактиране]
- Тази статия включва текст от статията „Любомир Николов“ в българоезичната Уикипедия.
- Любомир Николов в клуб Ефремов
