Разлика между версии на „Любомир Николов“

Версия от 21:28, 18 юни 2007

За другия писател с името Любомир Николов вижте Любомир Павлов Николов

Любомир Николов е писател на научна фантастика, преводач, журналист и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които е издавал предимно книги-игри. В последно време често се подписва като Любомир Николов - Нарви.

Биография

Роден е на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ - правят предаването „По хълмовете на времето“. Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика.

Брат на писателя Сим Николов.

Женен, с една дъщеря от предишен брак.

Награди и признания

Носител е на наградите:

• 1968 г. - Трета награда на сп. "Космос" за разказа „Главният свидетел“
• 1987 г. - „Еврокон“ за романа „Червей под есенен вятър“
• 1989 г. - „Соцкон“ за творчески постижения
• 1991 г. - Награда на Съюза на преводачите за превода на „Властелинът на пръстените“
• 1999 г. - „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“ за „Десетият праведник“
• 2001 г. - „Гравитон“ за цялостно творчество.

Произведения

Фантастика

Романи

• 1978 г. - „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев)
• 1981 г. - „Къртицата“
• 1999 г. - „Десетият праведник“ (получил Читателска награда за най-добър роман на десетилетието)

Повести и новели

• 1986 г. - „Червей под есенен вятър“ (получила наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
• 1989 г. - „По стената“

Разкази

• 1968 г. - „Главният свидетел“
• 1976 г. - „Пиршеството на хуните“
• 1980 г. - „Рай за бригадира“
• 1985 г. - „Кораб в бутилка“
• 1986 г. - „Гребенче за таласъма“
• 2000 г. - „Бар „Никъде““
• 2002 г. - „Гората“ [1]
• ???? г. - „Вестоносецът на Истарите“ [2]
• ???? г. - „До края на зимната нощ“
• ???? г. - „Доказателство за разумност“
• ???? г. - „Започва ваканцията“
• ???? г. - „Капка воля“
• ???? г. - „Лекарство против мързел“
• ???? г. - „Принитател за друлки“

Книги-игри

Любомир Николов е автор на първите български книги-игри, които публикува с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Първата книга-игра, която написва е „В лабиринта на времето“, издадена по-късно от издателство „Плеяда“ под псевдонима Колин Уолъмбъри, но първо е издадена „Огнена пустиня“ от издателство „Еквус Арт“ под истинското име на автора.

• 1992 г. - „Огнена пустиня“, с авторско заглавие „Долината на изгубените сънища“, единствената книга-игра, издадена под истинското име на автора.
• 1992 г. - „Замъкът на таласъмите“, издадена от „Плеяда“
• 1992 г. - „В лабиринта на времето“
• 1993 г. - „Тайната на светещия мъх“
• 1993 г. - „Гората на демона“
• 1993 г. - „Господарят на зверовете“
• 1994 г. - „Нощта на върколака“
• 1994 г. - „Последната врата“
• 1994 г. - „Пъклената кула“
• 1994 г. - „Светилището на Хиперборея“
• 1994 г. - „Трите камъка на съдбата“
• 1995 г. - „Конникът на Апокалипсиса“
• 1995 г. - „Операция „Звезден гост““
• 1995 г. - „Реката, от която никой не се завръща“
• 1995 г. - „Черното огледало“
• 1996 г. - „Нокти срещу огън“
• 1996 г. - „Сянката на Сатаната“
• 1997 г. - „Гробището на слоновете“
• 1997 г. - „Каджанга“
• 1997 г. - „Леденият вихър на смъртта“
• 1997 г. - „Проклятието на замъка Муш-Мурок“
• 1998 г. - „Гримоар“
• 1998 г. - „Конан и играта на боговете“
• 1998 г. - „Подземен бяг“
• 1998 г. - „Полетът на грифона“
• 1998 г. - „Тайната на таласъмите“
• 1999 г. - „Звезден легионер“
• ???? г. - „Колоните на вечността“
• ???? г. - „Ледените пирати“
• ???? г. - „Спасете „Титаник““

Поезия

• 1982 г. - „Балада за Фантаста“

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 1986 г. - „Червей под есенен вятър“ (повест) - издателство „Отечество“
• 1999 г. - „Десетият праведник“ (роман) - издателство „Аргус“

Участие в съвместни издания

• 1980 г. - „Модели-1“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
  • „Рай за бригадира“
• 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
  • „Червей под есенен вятър“ (роман)
• 1985 г. - „Фантастика-1“ (антология) - Издателство „Народна младеж“
  • „Кораб в бутилка“ (разказ)
• 1986 г. - „Фантастика-2“ (антология) - Издателство „Народна младеж“
  • „Гребенче за таласъма“ (разказ)
• 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Бар „Никъде““ (разказ)
• 2002 г. - „ВИРТ“ (антология) - издателска къща „Квазар“
  • „Гората“ (разказ)

Публикации в периодика

• 1999 г. - „Балада за Фантаста“ (стихотворение) - в сп. „Тера фантастика“, бр.1/99

На руски език

• 2002 г. - „Лес“, сп. "Если", превод Евгений Харитонов
• 2005 г. - „Десятый праведник“, изд. "ЭКСМО", Москва

Преводи

Превел над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:

• „Властелинът на пръстените“ — Джон Роналд Руел Толкин (получил Награда на Съюза на преводачите)
• „Силмарилион“ — Дж. Р. Р. Толкин
• „Недовършени предания“ — Дж. Р. Р. Толкин
• „То“ — Стивън Кинг
• „Сейлъм'с Лот“ — Стивън Кинг
• „Суперкомандос“ (Altered Carbon) — Ричард Морган
• „Разбудени фурии“ (Waken Furies) — Ричард Морган
• „Отвъд безмълвната планета“ (Beyond the Silent Planet) — Клайв Луис
• „Корпорация «Безсмъртие»“ — Робърт Шекли
• „Цивилизация на статуса“ — Робърт Шекли
• „Те вървяха като хората“ — Клифърд Саймък
• „Алиенистът“ — Кейлъб Кар
• „Африкански мемоар“ — Ърнест Хемингуей
• „Клиентът“ — Джон Гришам
• „Адвокат на улицата“ — Джон Гришам
• „Присъдата“ — Джон Гришам
• „Денят след утре“ — Алан Фолсъм
• „Ден за изповед“ — Алан Фолсъм
• „Месията на Дюна I“ (изд. „Орфия“) — Франк Хърбърт
• „Месията на Дюна II“ (изд. „Орфия“) — Франк Хърбърт

Външни препратки

• Любомир Николов на endorion.org
• „Цитаделата“ - Интервю с писателя Любомир “Колин Уолмбъри” Николов (направено от Дамян Христов)

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Любомир Николов“ в българоезичната Уикипедия.
• Любомир Николов в клуб Ефремов